„Жадният вампир“ срещу данъкоплатците

| от |

Кристиела Симеонова

Новото главоболие на Камерън, изразяващо се в 2,1 млрд. евро, приближава Лондон с още една крачка към изхода на ЕС.

Кой, ако не Великобритания, отново е в центъра на събитията в Европейския съюз. И то пак несъгласна и бунтуваща се срещу установените от ЕС правила. Почервенялото от гняв лице на Камерън и стиснатият юмрук изместиха на заден план основните теми на провелия се в четвъртък и петък Европейски съвет, обвит в поредните общи приказки. Незабелязан остана призивът, превърнал се в мантра, фискалната дисциплина да се съчетава с програма за инвестиции, насърчаваща растежа. Така и не стана ясно как точно ще се финансира поръчението към Юнкер за проект за инвестицонен пакет на стойност от 300 млрд. евро. Двата лагера отново се изправиха един срещу друг – страните, стриктно спазващи правилата за стабилност и балансираните държавни бюджети, и „непослушните“, т.е. Германия, от едната страна, и Франция и Италия, от другата. Разколът в тази насока става все по-очевиден, докато президентът на ЕЦБ и Европарламентът призовават за повече разходи, за да се подпомогне икономическото съживяване. На италианския премиер Ренци пък му е напълно безразлично как ЕК гледа на неговия бюджет, който така или иначе щял да бъде реализиран.

Едновременно с порицанията и изискването на обяснения за представените бюджети, Еврокомисията пък поиска още пари за годишните вноски към европейския бюджет от определени страни членки. Именно това се превърна в основната новина от съвета. Разгневеният Камерън твърдо заяви, че страната му няма да направи плащане на 1 декември. Макар от юридическа гледна точка заканата му да е невъзможна.

Трябва да се признае, че никак не му е лесно на премиера Камерън да жонглира с британския евроскептицизъм и правилата на ЕС. И то с дишащия зад врата му Найджъл Фараж. Консерваторите загубиха частични избори по-рано този месец и най-вероятно ще изгубят второ място след изборите през ноември, за сметка на антиевропейската Партия на независимостта. Сега пък искат още пари от британските данъкоплатци. Тези 2,1 млрд. евро определено приближават с още една крачка Обединеното кралство към излизане от ЕС, за което Камерън обеща референдум през 2017 г., ако запази премиерския пост. Предвид всичко това е напълно основателна бурната реакция на британския премиер. Пак поради гореизброените причини изненадата му от неочаквано поисканите допълнителни средства може и да е преиграна…
Поредната кофа с вода в евроскептичната мелница на Фараж се оказаха изисканите допълнителни средства. Искането Великобритания да преведе допълнителни 2,1 млрд. евро към бюджета на ЕС според него показва, че Брюксел е „жаден вампир, който пирува с кръвта на британските данъкоплатци“.

Исканията предизвикаха още по-настоятелни призиви за референдум, както и мнения, че разривът между Германия, в лицето на стожер на ЕС, и Великобритания става по-голям. Като се имат предвид и последните изказвания на германския канцлер за недопустимото нарушаване на правилата за свободно движение не само на стоки, но и на хора в ЕС, пресата на Албиона коментира, че това е наказанието на Камерън за антиимиграционната му политика.

Освен Великобритания Холандия, Италия, Малта, Латвия, Кипър, Гърция, Ирландия и България, от която искат още 7 млн. (вноската ни за 2014 г. е в размер на 397 317 226 евро), също трябва да довнесат, макар и значително по-малко, пари в европейската хазна. Забележете, че сред изброените са и страни, раздирани от кризата. 19 държави пък получават награда – ще им бъдат възстановени средства. Сред тях са Германия и Франция, които ще получат най-големи суми – съответно 780 млн. и малко над 1 милиард.

На какво се дължи преизчислението на годишните вноски обаче не става съвсем ясно. Според ЕК това е станало на базата на одобрен от всички страни членки нов модел за пресмятане на приходите от ДДС и на реалния ръст на БВП. Както знаем, вноската на всяка страна членка е около 0,7% от нейния брутен национален доход. Не е и за подценяване и фактът, че Великобритания се ползва с определена отстъпка в бюджета на ЕС, договорена още от Маргарет Тачър.

„Файненшъл таймс“ отбеляза, че фискалната корекция в отчитането е настъпила поради скритите елементи на сивата икономика в резултат на преоценката на националния БВП. Съгласно новите правила оценката на БВП трябва да взима предвид приноса от проституцията, трафика на наркотици и контрабандните стоки.

Според други източници пък тези корекции се дължат на преизчисляване на икономическия ръст за периода 1995-2013 г. Обяснението е, че ако икономиките са се развили по-добре от очакваните прогнози за този период, то трябва да си платят. Или както коментира британският вестник „Експрес“, „британските данъкоплатци трябва да платят данък успех“ – „понеже нашата икономика се е справила по-добре с кризата от други и ръстът ни е по-добър от първоначалните очаквания на комисията, сега трябва да платим по-голяма вноска“.
Според отиващия си като председател на ЕК Барозу това е съвсем нормална процедура. Явно сега методът е различен. А бъркотията – пълна.

Макар това да не са окончателните данни, както твърди ЕК, цифрите са стряскащи. „Това не е цифра, това е смъртоносно оръжие. Произвеждането на такова смъртоносно оръжие кара хората да вярват, че това място е пълно с безсърдечни бюрократи и технократи“, роптае Ренци. И с основание. Как ЕК разбираемо ще обясни на обикновения данъкоплатец, че ще трябва да плаща още и още…

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.