Завръщането на “доктрината Брежнев“

| от |

В рамките на 30 години Кремъл направи два завоя на 180 градуса: от сила към цивилизованост и после обратно. Сега отново важи доктрината на силата. И затова проблемите от 1970-те години пак излизат на дневен ред, пише Дойче веле.

Силовата политика на Москва след ерата на Сталин се променя неколкократно. Германският изследовател Ян Клаас Берендс от Центъра за съвременни исторически изследвания в Потсдам е посветил на темата голям проект, в който експертът разглежда не само различните нагласи към силовата политика, но и опита на Михаил Горбачов да „цивилизова” Русия. Според Берендс, именно категориите „цивилизованост” и „сила” могат да обяснят промените в руското общество от 70-те години на миналия век до днес. Предлагаме Ви част от тезите на историка:

„Общият дом“ на Горбачов

В многобройните дискусии, водени навремето от външнополитическите съветници на Михаил Горбачов, две цифри играят особено важна роля: 1968 и 1979. Годините, в които Съветският съюз нахлува първо в Чехословакия, а после в Афганистан, се сочат като „лошото наследство” от епохата на съветския застой. Горбачов пое властта в Кремъл през 1985 година, но още преди това експерти като Александър Яковлев и Анатолий Черняев вече бяха стигнали до извода, че употребата на военна сила вреди на имиджа и на международната тежест на Съветския съюз. Тогавашните реформатори вярваха, че така необходимата модернизация на СССР може да се извърши единствено в условията на международно сътрудничество. И затова предложиха на Горбачов да преосмисли изцяло външната политика на Москва. Така бе отменена „доктрината Брежнев“, която защитаваше правото на Кремъл да извършва военни интервенции извън територията на СССР.

Постепенно Горбачов сложи край на конфронтацията със САЩ, а под мотото за „общия дом” подхвана политика на сближаване с Европа. През 1989 година в Москва на шега говореха за „доктрината Синатра”, визирайки популярната песен на американския изпълнител – тоест, че всяка европейска страна има право да върви по свой собствен път. Горбачов тържествено обяви отказ от употреба на сила както вътре, така и извън съветския блок и така постави основата на фазата на партньорство със Запада. Но самоопределението на народите си имаше цена. Първо през 1989 година Москва изгуби империята си, а после – през 1991 година, се разпадна и самият СССР. Наследството на перестройката пък си имаше лице и опако. За реформа на армията и силите за сигурност например не стигнаха нито силите, нито времето. „Органите” си останаха недокоснати. За разлика от страните в Средна и Източна Европа, руският апарат на силовите и тайните служби не се промени – на власт останаха старите кадри със старото мислене.

Завоят

До момента, в който анексира Крим, Русия вървеше по път, различен от съветския, и сякаш се сближаваше със западните ценности. На Елцин и на Путин се гледаше като наследници на Горбачов, но всъщност още през 1993 година Москва започна да обръща гръб на „проекта Горбачов“, който имаше за цел да „цивилизова“ Русия. На първо време този завой се забелязваше само във вътрешните конфликти на руска територия. През същата тази година Елцин даде заповед да се обстрелва „Белия дом” в Москва, а при интервенцията в Чечения руската държава изби хиляди свои граждани. Още в онзи момент Москва показа, че се връща към политиката на силата.

Тъй като и при управлението на Елцин мощният силов апарат продължи да обслужва властта, той си остана недосегаем. Още по време на втория Елцинов мандат някогашните ключови кадри се върнаха на старите си позиции и така създадоха условията за безшумния пуч, тръгнал някъде в началото на 21-ви век. Опитът да се изгради правова държава също тъй мълчаливо беше прекратен в края на 90-те години. В резултат се оказа, че не само в политиката, но и в икономиката личните връзки и преданости и неформалните уговорки са по-важни от правилата и законите. Пред държавата гражданинът е съвършено беззащитен – този принцип важеше в Съветския съюз, важи и в постсъветска Русия. Той е универсален и засяга всички – от бездомника до олигарха или чуждестранните фирми, които инвестират в Русия. Една система, която вътре в страната залага на тотално беззаконие, естествено не вижда причина във външните си отношения да се придържа към международното право.

Доктрината за „близката чужбина“

Успоредно с това в Москва се утвърди едно имперско отношение към постсъветското пространство, което Кремъл дефинира като „близка чужбина” и оттам насетне разглеждаше като възможна цел за интервенции. Тоест, постсъветските държави на практика бяха с ограничен суверенитет, а външнополитическите решения на Киев или Ереван се нуждаеха от одобрението на Москва. Нежелателни се оказаха всякакви индивидуални ориентации в посока Запад. Тъкмо по тази причина в Русия приеха като голямо поражение западната интеграция на балтийските държави, а Путин реши да предотврати всякакво по-нататъшно разширяване на НАТО на Изток.

На първо време Русия ограничи реакциите си до агресивна реторика и някое и друго икономическо ужилване. През 2008 година обаче военната сила като инструмент на руската външна политика окончателно се завърна на сцената – при войната в Грузия, която искаше да влезе в НАТО. И все пак: дори тогава Кремъл не се отказа изцяло от сътрудничеството със Запада. Олимпийските игри в Сочи бяха последният голям опит да се демонстрира в международен план, че Русия е миролюбива световна сила. Но украинската революция на Майдана принуди Москва да вземе окончателно решение: международно сътрудничество или имперска хегемония. Още от самото начало Кремъл пристискаше своя съюзник Янукович да потуши протестите. След това Русия анексира Крим и влезе в необявена война с Киев, а това окончателно сложи точка на политиката на сътрудничество, стартирана през 1985 година.

Назад към 1970-те години

В края на юни Путин формулира своята доктрина пред дипломатическия корпус в Москва: Русия има право на военна интервенция в границите на „руския свят”. Това означава, че руската външна политика отново официално се опира на военната сила извън границите на държавната си територия. Така в рамките на по-малко от 30 години Кремъл направи два завоя на 180 градуса: от сила към цивилизованост и после обратно.

В резултат от последния завой на дневен ред отново излизат проблемите от 70-те години на миналия век: съседи, които се страхуват от Москва, почти пълна изолация на Русия на международната сцена, вътрешнополитическа стагнация и все по-видимо изоставане спрямо Западния свят. И не на последно място: изтощителни, скъпоструващи и контрапродуктивни военни конфликти.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония: