Завръщането на Австрия на Балканите?

| от |

AUSTRIAN SOLDIERS RETURN TO VIENNA AIRPORT

Към стогодишнината от началото на Първата световна война, думата „ревизия” става много популярна на Балканите. Тук става дума и за опитите за преразглеждане на Споразумението от Дейтън, и за упреците, че Балканите са причината за избухването на Първата световна война, и за връщането на австрийското влияние.

Може би, някой в Европа ще повярва в историите за „босненската пролет”, но със сигурност не на Балканите. Вълненията там, може би, първо са имали социален характер, но в навечерието на изборите, те бързо се превърнаха в политически. Своята роля в този процес изигра и активната намеса на австрийските власти.

Назначеният миналата година външен министър на Австрия Себастиан Курц още на следващия ден след влизането си в длъжност посети Хърватия, „за да обозначи, че в регионът на Западните Балкани е приоритет на външната политика на Австрия. „Виена признава социалния характер на размириците в Босна и Херцеговина, но вижда решението в ново Дейтънско споразумение. Курц дори пряко поиска да се постави въпросът за промяна на конституцията.

A върховният представител за Босна и Херцеговина Валентин Инцко заплаши с увеличаване на австрийския контингент в страната, а в случай на изостряне на ситуацията – с въвеждането на войски на ЕС. Но ако вълненията имат социален характер, което постоянно подчертават босненския и европейския политически елит, за какво е армията? Армията не се намеси по време на демонстрации нито в Гърция, нито в Испания, нито в Италия.

Катрин Аштън отхвърли предложението на Инцко за изпращане на войски, но както бе потвърдено от министъра на отбраната Гералд Клуг, австрийския контингент в Босна и Херцеговина от 190 войници през лятото ще се увеличи с още 100 души. На неотдавнашно заседание на правителството на Австрия, беше взето решение през първата половина на тази година в Косово да бъдат изпратени допълнително 130 войници в състава на КФОР. Там ще има общо 500 австрийски войници, които ще се разположат на север, на мястото на французите. По този начин, от страните, които не са членки на НАТО, Австрия ще има най-големият контингент в Косово и Босна и Херцеговина.

При това в Австрия се организират научни симпозиуми, издават се книги за Първата световна война, правят се филми. Всичко това с цел да се прехвърли вината за избухването на Първата световна война на друга страна, по възможност, на Сърбия. Не напразно, по време на бунтовете в Босна и Херцеговина бе подпален държавният архив, където се пазат най-ценните документи от периода на Австро-Унгарската империя.

Изглежда, че ние не само отбелязваме 100-годишнината от началото на Великата война, но също така виждаме, че тези 100 години сякаш не ги е имало. Ситуацията е много подобна на тази от 1914 година. Австрия отново заплашва с армия, а Германия оказват натиск върху Сърбия, настоявайки, че сърбите са променили своето разбиране на историята и погледа към бъдещето на страната им.

Гласът на Русия

 
 

Актьорите, получили Оскар за главна мъжка роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Наясно сме, че от началото на месеца ви занимаваме предимно с Оскарите, но спокойно. Това ще продължи до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Три са най-вълнуващи категории: за най-добър филм, най-добър актьор и най-добра актриса. Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, а днес смятаме да ви занимаем с мъжете, които са спечелили благоволението на Академията през последните 20 години.

Вероятно помните някои от тях, други сте позабравили. Едно е сигурно: филмите, в които участват тези артисти със сигурност трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.