Завръщането на „Челюсти“

| от |

dianaДиана Найденова става част от екипа на Кеворк Кеворкян. Журналистката се присъединява към предаването „Всяка неделя“ по Нова телевизия с рубриката „Челюсти“, стартирала първо през 2007 година в ефира на Дарик радио. Дългогодишната радиоводеща на едноименното предаване разказа пред Дарик Нюз как се роди идеята за „Челюсти“ преди седем години.

Илиана Найденова: Нека се върнем към старта на „Челюсти“ в ефира на Дарик радио, годината е 2007. Как се роди идеята за името например?

Диана Найденова: „Челюсти“ вече е на седем години, вече е първокласник. Косьо Вълков точно беше поел Дарик радио и покани всички, които са част от програмния съвет, да предложим концепция как да се промени програмната схема. Съвсем спонтанно ми хрумна, честно казано. Автор на името, за което много му благодаря, е нашият саунд дизайнер Светльо Давидов. Докато седяхме в коридора и дискутирахме моята идея, той каза „Знаеш ли колко ще ти подхожда и на стила на говорене“. Първоначално колегите малко се шокираха, защото името звучеше дръзко, провокативно, дори страховито по аналогия с филма. Но на мен ми хареса, защото звучеше различно и второ – модерно.

Помня първото издание на „Челюсти“. С колегите Вяра Деянова и Светльо Иванов, които от няколко дни са щастливи родители на малката Йоана, предходната седмица работехме до 10-11 вечерта, за да подберем най-правилните гости. Най-важно е да подбереш хората, да са достатъчно ярки в позициите си, да са контрастни в тезите си, да са устойчиви и непоколебими. Защото има събеседници, които лесно могат да бъдат разубедени от аргументите на ответната страна. Много се стараехме в началото, тревожехме се, непрекъснато пишехме идеи, зачертавахме ги.

Наистина съм дала сърцето си за това предаване, приемам го за свое дете. И неслучайно Радосвет Радев, когато напуснах Дарик, направи жеста, с който ме просълзи – подари ми патента на „Челюсти“. Защото каза, че това е нещо, което аз съм измислила и превърнала в популярен радио продукт, който намери по-късно и своята телевизионна аудитория.

Рубриката „Челюсти“ става част от предаването „Всяка неделя“ на Кеворкян по Нова телевизия тази неделя. Диана Найденова и Кеворк Кеворкян – тандем.

Да, Кеворк е измислил страхотна автореклама на предаването – „Диана и Кеворк – какво повече може да искате“ (смее се). Защото и двамата сме достатъчно опърничави, търсещи истината. За мен е огромен комплимент поканата на Кеворк, във все по-спадащото обществено доверие към медиите той продължава да прави изискана журналистика, която не се поддава на теченията, на халтурата, на повърхностното търсене на жълтото и на скандала. Кеворк е задълбочен, мислещ, той е просто колос в телевизионната журналистика. Аз не съм журналист по образование и моите лекции по журналистика ще са на живо в ефир заедно с него. И много се радвам, защото това ще е порастване за мен.

Какво научи от Кеворкян досега?

Признавала съм си, че неделите, когато съучениците ми гледаха Пинко Розовата Пантера, аз гледах Кеворкян. Не знам защо от дете журналистиката ми е била интересна, политиката ми е била интересна. Искала съм да поема от това, което той носи като телевизионно присъствие.

Никога няма да забравя неговата дописка след моето второ появяване в телевизионния ефир на Нова – прясна радиожурналистка по телевизията, която не знае дори в коя камера да гледа. Тогава той написа изключителна статия за мен „Диана срещу пуяците“. Няма да забравя онова изречение, в което пише, че дълги години го питат кой ще е следващият кеворкиращ; и че в мен вижда своя наследник. Аз се разплаках от вълнение, намерих телефона му, дотогава не бяхме общували и му изпратих SMS, с който да му благодаря. Сега съдбата ни събира по негово настояване, разбира се. Изключително любопитно е и малко притеснено.

Какво би казала за завръщането на рубриката на почитателите, които следят „Челюсти“ от самото начало в ефира на Дарик.

Няма да изневеря на себе си – ще продължа настойчиво да търся отговорите на въпросите във време, в което задкулисието се превърна в циничен начин на живот на политиците, в икономическите среди, към което обществото опитва да събере съпротивителни сили. Макар и слабо, се радвам, че гражданското общество се събужда. Над 130 дни протест е огромна крачка. Дори да са само 200 души пред Министерски съвет всеки ден, тези хора излизат не защото някой им плаща, а защото искат да бъдат чути.

В спора се ражда истинската караница… това звучеше в ефира на „Челюсти“ по Дарик.

Така беше в Дарик и се надявам и в Нова да е така, макар че хората го възприемат прекалено буквално. За мен в спора се раждат повече истини, защото истината никога не е една, истината зависи от гледната точка, от обстоятелствата, от нагласата на съответния човек. Работата на журналиста е да се опита да намери онази истинност, която да даде сигурност на обществото, че живеем в 21 век и то в Европа.

Как се отнасяш към критиците, които не са доволни от завръщането на „Челюсти“?

Аз съм свикнала с това. Форматът на „Челюсти“ в радиоварианта беше с 20-минутна полемика със слушатели. Свикнала съм да ми опонират, да се уча от много от тях и то с любопитство, защото аудиторията на „Челюсти“ по радиото и телевизията представя интелигентни хора, които ценя.

Времената, когато на конгресите на Българската комунистическа партия Тодор Живков е преизбиран с 99,9 процента, отминаха отдавна. Аз не искам да бъда харесвана от всички, искам просто хората да се съгласят, че свободата да се изразяваш е свещено право, което и те трябва да отстояват, както го отстоявам аз.

Какво научиха зрителите, читателите, слушателите от Диана Найденова за всички тези години?

Научиха сигурно, че стресът в телевизията ме накара да напълнея; че може би съм най-несуетният телевизионер поне от дамската част – телевизията така и не успя да ме научи да слагам червило и руж; и научиха, че съм последователна. В изменчивия свят на българската политика и журналистика последователността е положително качество.

Телевизионните трансфери напоследък знак за засилване на конкуренцията и качеството на българските медии ли са или напротив?

Притеснително е, че доверието в медиите спада. Доверието в парламента от години е на критичния минимум и ако гражданите на тази уж чиста и свята република не вярват и на призваните да бъдат стожер на защита на свободата, на истината, на честността, на почтеността, това е изключително тревожно. Надявам се медийните магнати, медийните гурута да разбират това и да си дадат сметка, че отмина времето на шоупрограмите, които да заместват полемиката по телевизията. Телевизията възпитава, не просто забавлява.

Кой е въпросът, който Диана Найденова не успя да зададе?

Има двама събеседници, които искам да интервюирам – Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, не съм успяла да пробия още при тях.

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.

 

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.