Завръщане в пепелищата

| от |

Много от жителите на Газа използват примирието и се завръщат в домовете си. Но нерядко заварват само развалини и се опитват да спасят каквото могат. А времето напира. Никой не знае колко дълго ще продължи примирието, предава Дойче веле.

Примирието е в сила едва от няколко часа и хората се завръщат в жилищата си в Газа – обикалят развалините и търсят остатъците от предишния си живот. Няколко домакински съдове, матраци или детски играчки – това е останало след въздушните атаки. Айше е успяла да прибере на сигурно място няколко тенджери и една пластмасова вана, останали като по чудо незасегнати от бомбите. Кунята в жилището ѝ обаче и напълно разрушена.

„Бомбардировките започнаха в неделя сутринта и цялата сграда се тресеше“, разказва Айше. Семейството се крие първо в болницата Шифа, след което се премества в едно училище. „Слава Богу, ние оцеляхме, но двама братовчеди и чичо ми бяха погребани под развалините“, казва Айше. Целият квартал е превърнат в руина – по улиците се виждат само разрушения. Повечето жители на квартала са намерили убежище в западната част на ивицита Газа в училището на ООН.

Когато може да се спи само на смени

Местните хора живеят без покрив над главата си вече от три седмици. Семействата са оградили с одеяла малки пространства, в които спят. Но за големите фамилии с повече деца няма достатъчно място, посочва Раида. „В това малко ъгълче живеят 15 души. Те спят на смени. Половината семейство през нощта, а другата половина – през деня“, казва тя. Бежанците прекарват времето си в очакване. „Слушаме новините и чакаме какво ще стане по-нататък“, споделя Раида, която се грижи за по-малките си братя и сестри и за собствените си деца.

Малчуганите тичат из двора. Уличен търговец продава на импровизиран щанд лимонада в малки пластмасови чаши. В ъгъла на училищния двор са разположени три големи водоноски, от които бежанците могат да си налеят вода. Недалеч има и няколко тоалетни, пред които се извиват дълги опашки. Хиляда палестинци вече са напуснали училището на ООН – търсят подслон другаде, или се опитват да възстановят старите си къщи.

Лекарите не смогват

След края на бойните действия положението в болницата Шифа е по-спокойно – повечето пациенти, докарани през последните седмици, или са починали, или са преместени в други здравни заведения. В интензивното отделение лежат трима тежко ранени – едно момиче и двама млади мъже с много счупвания и вътрешни травми.

Д-р Хасан Абу Зита /пластичен хирург и специалист по военните травми/ е пристигнал от Бейрут, за да помага на ранените в Газа, грижейки се за тях в болницата. Докторът е бил тук и по време на войната в Газа през 2008-2009 година и е помагал на жертвите от израелските фосфорни гранати.

„Откакто съм тук, правя пет до шест операции дневно“, казва д-р Абу Зита. 80 процента от неговите пациенти ще останат с трайни увреждания или деформации. „Това са деца, жени и мъже с тежки лицеви изгаряния. Оперирах едно осемгодишно дете, останало сляпо и без половин лице“, разказва той.

Лекарят е палестинец и е баща на три деца – затова взима толкова присърце събдата на малките си пациенти. „Какво ще стане с едно сляпо дете, останало сирак след войната? Просто нямам понятие кой би могъл да се погрижи за него“, тревожи се д-р Хасан Абу Зита.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

20 филма, които излизат през декември

| от chronicle.bg, по msn.com |

Е го къде е декември!

Дойде отпускарски сезон номер две. Не е задължително, разбира се, но е много приятно човек да отиде на кино. Всеки, обаче, е седял с тъп поглед пред касите на киното, чудейки се кой постер му харесва най-много, докато зад него се образува опашка, които го ругаят, вместо да си изберат филм преди да е дошъл техният ред.

Представяме ви 20 филма, които дебютират през последния месец на 2016 година. Някои от тях ще бъдат прожектирани и в България. С другите ние не знаем как ще се справите.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.