За ци(га)низма по света и у нас

| от | | |

Виктория Николова – Жегер

Според статистиката едва 26% от ромите усещат дискриминация в България и цели 64% в Чехия. Според социалните мрежи обаче българите не сме готови да приемем ромите в модно списание така, както и чехите не са

Разбрах какво е да си различен още като дете, когато прекарвах ваканциите си при баба ми в Бургас. Връстниците ми там не бяха стъпвали в София, но мразеха всеки софиянец, защото не говори на меко, защото живее в столицата или просто защото е различен.

Със същата омраза се сблъсках и в първи клас, когато на съседния чин доведоха Радка. Мургавата ромка беше изненадващо чиста, спретната и амбициозна, но… беше различна. Заради цвета на кожата си Радка вместо приятели намери само врагове и на следващата година родителите й я преместиха в друго училище…

Години по-късно вече сме по-толерантни към диалектите, но не и към ромите. Въпреки че според последната статистика България е сред държавите в ЕС, в които ромите се чувстват най-малко дискриминирани – едва 26% усещат дискриминация, като за сравнение в Чехия цифрата е 64%.

Годината е 2014, две издания на списание ELLE – българското и чешкото – решават да снимат в цигански махали и разликата от процентите в европейската статистика буквално се стопява от коментарите в социалните мрежи. Чехите правят фотосесия за корица на августовския брой с техните знаменитости Дара Ролинс и Ритмус в импровизирано ромско гето и още първите снимки, които изтичат в онлайн пространството, предизвикват вълна от хейт и расистки коментари. Българското издание на ELLE снима сесия с модела Ивета Димитрова в софийския квартал „Филиповци“ и реакциите не отстъпват на тези в Чехия! Четвърт век след падането на Берлинската стена двете бивши соц. републики отново са в един отбор…

И в двата случая идеята зад фотоматериала не успява да изплува заради първосигналните реакции. С кадрите на Дара и Ритмус при ромите чехите искат да илюстрират „трънливия път към славата, от една страна, и идеята, че всеки може да сбъдне мечтата си, стига да вярва в нея, независимо от цвета на кожата си“, обяснява Ритмус, чийто баща е от ромски произход. Идеята на българското издание на ELLE пък е да види реалността такава, каквато е в най-бедната държава от Европейския съюз (пак по данни от ЕС България е с най-ниската минимална работна заплата!). Да извади модата от лъскавите бутици на улицата. А улицата в София не е понятие само за жълтите павета. Има я и във „Филиповци“ така, както ромите ги има в ежедневието ни.

„Тези, които живеят с нас, но ние сякаш не ги забелязваме, същите, които гостоприемно отварят вратите на скромните си къщи във „Филиповци“ с усмивка, но ние с нашите предразсъдъци досега не сме прекрачвали прага им… Направихме го! Заедно се забавлявахме, заедно се преобличахме, заедно се снимахме и заедно се усмихвахме на красотата на идващата модна есен!“ – с тези думи започва сесията в септемврийския брой на ELLE, богато илюстрирана и с фактологичен материал за ромите. Като например, че един от малкото български музиканти, свирили на сцената на Болшой театър, е български циганин – цигуларят Венцислав Такев. Или, че роми има в почти всички страни по света, включително и в Гренландия.

Главният редактор на списанието Мария Георгиева сподели:

Появата им на неочаквано място, като страниците на модно списание, обаче не подкрепя тезата, че България обича своите роми. Онази България, която е онлайн, вижда в ромското присъствие в ELLE единствено цинизъм. Не е нормално безработна 25-годишна циганка, която вече е родила поне 3 деца, да се докосва до лъскавата мода. Но е напълно нормално безработна 25-годишна блондинка, горда притежателка на силиконови импланти и чанта Louis Vuitton за няколко хиляди, която не е свършила работа и за 5 стотинки през живота си, да се качи в скъпа лимузина и да дефилира с луксозния си стайлинг си в бутиците, баровете, списанията… Да, последното не е цинизъм, то е ежедневие, уви… Спрямо учителката, лекарката, професорката… направо си е циГАнизъм! И проблемът е колкото в държавата, толкова и в мирогледите на нейните граждани. Единствено можем да се успокояваме с факта, че и чехите не са по-добре от нас. Поне засега…

 

 

 

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси