За ци(га)низма по света и у нас

| от | | |

Виктория Николова – Жегер

Според статистиката едва 26% от ромите усещат дискриминация в България и цели 64% в Чехия. Според социалните мрежи обаче българите не сме готови да приемем ромите в модно списание така, както и чехите не са

Разбрах какво е да си различен още като дете, когато прекарвах ваканциите си при баба ми в Бургас. Връстниците ми там не бяха стъпвали в София, но мразеха всеки софиянец, защото не говори на меко, защото живее в столицата или просто защото е различен.

Със същата омраза се сблъсках и в първи клас, когато на съседния чин доведоха Радка. Мургавата ромка беше изненадващо чиста, спретната и амбициозна, но… беше различна. Заради цвета на кожата си Радка вместо приятели намери само врагове и на следващата година родителите й я преместиха в друго училище…

Години по-късно вече сме по-толерантни към диалектите, но не и към ромите. Въпреки че според последната статистика България е сред държавите в ЕС, в които ромите се чувстват най-малко дискриминирани – едва 26% усещат дискриминация, като за сравнение в Чехия цифрата е 64%.

Годината е 2014, две издания на списание ELLE – българското и чешкото – решават да снимат в цигански махали и разликата от процентите в европейската статистика буквално се стопява от коментарите в социалните мрежи. Чехите правят фотосесия за корица на августовския брой с техните знаменитости Дара Ролинс и Ритмус в импровизирано ромско гето и още първите снимки, които изтичат в онлайн пространството, предизвикват вълна от хейт и расистки коментари. Българското издание на ELLE снима сесия с модела Ивета Димитрова в софийския квартал „Филиповци“ и реакциите не отстъпват на тези в Чехия! Четвърт век след падането на Берлинската стена двете бивши соц. републики отново са в един отбор…

И в двата случая идеята зад фотоматериала не успява да изплува заради първосигналните реакции. С кадрите на Дара и Ритмус при ромите чехите искат да илюстрират „трънливия път към славата, от една страна, и идеята, че всеки може да сбъдне мечтата си, стига да вярва в нея, независимо от цвета на кожата си“, обяснява Ритмус, чийто баща е от ромски произход. Идеята на българското издание на ELLE пък е да види реалността такава, каквато е в най-бедната държава от Европейския съюз (пак по данни от ЕС България е с най-ниската минимална работна заплата!). Да извади модата от лъскавите бутици на улицата. А улицата в София не е понятие само за жълтите павета. Има я и във „Филиповци“ така, както ромите ги има в ежедневието ни.

„Тези, които живеят с нас, но ние сякаш не ги забелязваме, същите, които гостоприемно отварят вратите на скромните си къщи във „Филиповци“ с усмивка, но ние с нашите предразсъдъци досега не сме прекрачвали прага им… Направихме го! Заедно се забавлявахме, заедно се преобличахме, заедно се снимахме и заедно се усмихвахме на красотата на идващата модна есен!“ – с тези думи започва сесията в септемврийския брой на ELLE, богато илюстрирана и с фактологичен материал за ромите. Като например, че един от малкото български музиканти, свирили на сцената на Болшой театър, е български циганин – цигуларят Венцислав Такев. Или, че роми има в почти всички страни по света, включително и в Гренландия.

Главният редактор на списанието Мария Георгиева сподели:

Появата им на неочаквано място, като страниците на модно списание, обаче не подкрепя тезата, че България обича своите роми. Онази България, която е онлайн, вижда в ромското присъствие в ELLE единствено цинизъм. Не е нормално безработна 25-годишна циганка, която вече е родила поне 3 деца, да се докосва до лъскавата мода. Но е напълно нормално безработна 25-годишна блондинка, горда притежателка на силиконови импланти и чанта Louis Vuitton за няколко хиляди, която не е свършила работа и за 5 стотинки през живота си, да се качи в скъпа лимузина и да дефилира с луксозния си стайлинг си в бутиците, баровете, списанията… Да, последното не е цинизъм, то е ежедневие, уви… Спрямо учителката, лекарката, професорката… направо си е циГАнизъм! И проблемът е колкото в държавата, толкова и в мирогледите на нейните граждани. Единствено можем да се успокояваме с факта, че и чехите не са по-добре от нас. Поне засега…

 

 

 

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.