Затоплянето на отношенията между Турция и Русия – стратегически ход или конюнктурно партньорство

Дали това е началото на формирането на един нов стратегически алианс или на едно конюнктурно сближаване заради нововъзникващите условия в района и в отношенията между Русия и Запада.

Несъмнено Турция е изправена пред сериозна дилема. От една страна, тя смята за свое задължение да защити малцинството на татарите, живеещи в района на Крим, които досега са получили значителна политическа и финансова подкрепа от Анкара, но от друга – Турция се намира изключително близо до сцената на бойните действия. Ако обстановката се влоши, възможно е това да доведе до пряка и активна намеса на Турция в тези конфликти в качеството й на страна член на НАТО и на доминираща сила, контролираща Проливите.

Заради татарите в Крим и ако кризата в Украйна ескалира, турската дипломация би могла да изпадне в изключително трудна ситуация. При подобен развой участието на Турция в структурите на НАТО би могло да бъде подложено на силен натиск, за да може Анкара да даде зелена светлина за преминаване през Босфора на западните сили, които да защитят украинските територии. От тази гледна точка реално е на изпитание да се окажат непрестанно подобряващите се отношения на Турция с Русия. А това би предизвикало сериозен смут в турското правителство.

Турция в никакъв случай не би искала да се конфронтира с Русия. В същото време Москва би реагирала остро, ако под натовски натиск бъде наложена забрана за преминаване на руски кораби през Босфора. До момента действията и реакциите на Анкара спрямо водената политика на Москва са особено внимателни, като турската страна просто приканва към диалог противостоящите страни, за да се намери решение и за постигане на мир и стабилност в района.

От друга страна, конфликтната среда от миналото е отстъпила място на едно търговско и делово сътрудничество, което до голяма степен е дало своя отпечатък върху икономическото развитие на Турция. В последно време между Турция и Русия бяха ратифицирани значителни споразумения. Наред с това съществен ръст е отбелязал и търговският стокообмен между двете страни.

От април насам двете държави се договориха да бъде увеличен притокът на природен газ по тръбопровода, захранващ нарасналите нужди на Турция. Успоредно с това Турция е вторият най-голям вносител на руски газ и петрол след Европейския съюз.

Като цяло икономическите отношения между Анкара и Москва са изключително ползотворни, тъй като в момента възлизат на 38 млрд. долара. Целта на Анкара е те да достигнат и надхвърлят 100 млрд. долара.

Турция е осмият най-голям търговски партньор на Русия. Усилията на страната са насочени към изграждане на логистичен център за превози, който да има връзка с пристанища, летища и автомагистрали и да облекчава взаимния стокообмен с Русия. В туристическия сектор около четири милиона руски туристи посещават всяка година Турция, а по данни от 2013 г. руските инвестиции в Турция възлизат на близо 900 млн. долара.

През юли пък бе направено предложение националните валути на двете страни да бъдат използвани в рамките на този стокообмен, а наред с това бе даден старт и на преговори с участието и на други страни с цел създаване на една по-широка зона за свободна търговия.

Миналия месец заради руското ембарго бум отбеляза турският износ за Русия. Както изтъкват турски високопоставени представители, Турция не е член на ЕС и не възнамерява да наложи санкции на Русия заради ситуацията в Украйна.

Търговската прегръдка между двете страни обаче облагодетелства и Русия. Турция се разглежда като неразривна част от Евроазийския съюз, лансиран от Путин. В същото време тенденциите за откъсване на Турция от „политическите окови“ на Запада будят задоволство в Москва, а в самата Турция нейните граждани оценяват положително усилията на ръководството на страната да следва една по-независима политика особено след като перспективата за бъдещо членство на Турция в ЕС се определя от някои европейци като изключително далечна /или като невъзможна/.

Развитието на тесни и силни отношения между Анкара и Москва не бива да налага извода, че целта на стратегията на Анкара е конфронтация със Запада. Тя по-скоро следва да се възприема като част от една цялостна, всеобхватна политика на Анкара за постепенно превръщане на Турция от обикновен регионален съюзник и представител на интересите на Запада в региона, в самостоятелна и най-вече равнопоставена сила.