Заслугите на Вили Бранд

| от |

Той е човекът, който се бори срещу Хитлер и европейските фашисти, помирява Изтока и Запада, кара индустриалните и развиващите се страни да седнат заедно на масата за преговори. Защото се стреми към по-справедлив свят, припомня Дойче веле.

На 7 декември 1970 г. Вили Бранд се отправя към Полша – за подписването на договор за взаимен отказ от използването на сила и признаване на следвоенните граници. Задачата, с която се нагърбва 25 години след края на войната, никак не е лека – той ще е първият германски канцлер, посетил страната, брутално нападната и окупирана от Германия. Варшава е градът, в който националсоциалистите затварят евреите в гето, депортират ги в концентрационни лагери и ги избиват, градът, който е изцяло разрушен през войната. Бранд знае, че за помирението с Полша има нужда от специален жест. За който намира и най-подходящия момент.

wbrandt84276bdbd1

Когато полага венец на паметника на героите от Варшавското гето, Бранд не просто почита паметта на жертвите – той коленичи. И потъва за повече от една минута в спомени. Настава пълно мълчание – чува се само шумът от фотоапаратите. Снимките на коленичилия Бранд обикалят света. И са и до днес сред най-известните мигове от германската история.

„Той, който цял живот се e борил срещу Хитлер, пое бремето – не вината – на миналото на своите плещи“, спомня си политологът Алфред Гросер. Жестът на канцлера се натъква на немалко критики и в Германия, и в Полша, но за целия свят е ясно едно: Вили Бранд олицетворява новата мирна Германия. Година по-късно той получава в Осло Нобеловата награда за мир.

Герой на своето време

Човекът, който впоследствие става канцлер на Германия, е роден на 18 декември 1913 в Любек под името Херберт Ернст Карл Фрам. Дядо му го свързва отрано със Социалдемократическата партия, а по-късно той се присъединява към Социалистическата работническа партия, забранена непосредствено след поемането на властта от Хитлер през 1933. През пролетта на същата година бяга в Норвегия под псевдонима Вили Бранд. И оттам се бори не само против режима на Хитлер, но и срещу всички фашистки управници в Европа, ангажира се и в Испанската гражданска война.

willy_brandt_818

През 1947 Вили Бранд се връща в Германия и цял живот слуша упреци от типа – какво все пак сте вършили цели 12 години зад граница? Посрещат го не без враждебност, но през 1957 е избран за кмет на Берлин – позиция, която във времената на четирите окупационни зони изисква изключителна дипломатичност и гарантира голямо внимание. Не само когато през 1963 Кенеди държи прочутата си реч, в която казва „Аз съм берлинчанин“. През 1966 Бранд става външен министър, след което – през 1969 – канцлер на Федералната република. Налага му се да преживее и политически поражения – като например изидгането на Стената, на което не може да се противопостави. Но има и много успехи със своята „Политика на малките стъпки“, насочена към сближаването на Изтока и Запада. Той нерядко изпада в деликатни ситуации и в епицентъра на враждуващите фронтове. Но когато Берлинската стена пада през 1989, това се дължи и на него. Накратко – става дума за биография, която би могла да се случи само през 20-ти век.

От Изток-Запад към Север-Юг

„Вили Бранд е истински гражданин на света. Той вярва, че целият свят е негова родина и негово задължение като гражданин на света е да превърне този свят в по-добро място“, казва сър Шридат Рампал, който също е гражданин на света – роден в Гвиана, дългогодишен генерален секретар на Британската общност и член на редица международни организации. От края на 70-те години той работи много плътно с Вили Бранд.

Willy-Brandt

Това, което днес е почти забравено, е, че Бранд полага усилия не само за помирението на Изтока и Запада, но и на Севера и Юга. През 1977 президентът на Световната банка Робърт Макнамара планира създаването на независима комисия, която да съдейства за контактите между развитите индустриални държави на север и развиващите се страни на юг. И кой би бил по-подходящ за ръководител на тази комисия от Вили Бранд, който успешно посредничи между Изтока и Запада тогава, когато всички други средства са изчерпани?

Визията за справедливия свят

„Всички развиващи се страни – от Африка до Азия – го приемат и му се възхищават. Бранд се ползва с доверие“, разказва Рампал, който също е членувал в т.нар. „Комисия Север-Юг“. Под ръководството на Вили Бранд политици и учени от 18 държави полагат усилията да открият общия път към установяването на честен световен ред. Както си спомня Рампал: „Естествено имаше моменти, в които изглеждаше, че никога няма да се споразумеем, но Бранд притежаваше изключителната способност да поясни и на двете страни, че е в техен общ интерес да сложат край на разделението на бедни и богати в света“.

Комисията излиза с два доклада – през 1980 и 1982, с които призовава за установяването на честен световен ред. Както отбелязва по този повод Рампал – изискванията на комисията са валидни и до днес: разоръжаване, защита на околната среда, ръст на населението, трансфер на технологиите, права на жените, аграрен протекционизъм. Тъй като и днес в много голяма степен всичко се диктува от националните интереси. „Имаме нужда от личности като Вили Бранд.“ Понеже дори комисията и да не успява да постигне непосредствен пробив, слага началото на един процес и налага тон, който променя отношенията между Севера и Юга.

„Заслугите на Вили Бранд в Европа са големи. И Нобеловата награда му е дадена с право. Това, което той успя да постигне със своята комисия „Север-Юг“, бе също забележително“, убеден е Рампал. „Нобеловата награда не може да се получи два пъти, но той я заслужава.“

 

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.