Защо взеха да признават Палестина

| от |

Досега повечето страни-членки на ООН не искаха да признаят независима палестинска държава, докато не се сключи мирен договор с Израел. Някои европейци обаче са така обезверени от застоя в мирния процес, че правят друго.

Преди три седмици новият премиер на Швеция, социалдемократът Стефан Льовен, заяви че страната му ще признае държавата Палестина, без обаче да уточнява кога точно ще стане това. След войната в Газа през лятото и колебливото сваляне на блокадата над ивицата Газа, след неспиращите сблъсъци между израелски заселници и мюсюлмани край Рамала и „пълзащата интифада“ в Ерусалим, някои европейски правителства явно са отчаяни от липсата на напредък в близкоизточния мирен процес, пише Дойче веле.

Досега всички поддържаха линията за признаване на суверенна палестинска дължава едва след подписването на мирен договор между Израел и палестинците. Само че повече от две трети от всички страни-членки на ООН вече са признали независимата палестинска държава – включително и държави от ЕС като Полша, Унгария и Чехия. Ето че сега Швеция възнамерява да стори същото, а преди седмица и половина и британският парламент обяви, че ще признае независимостта на Палестина.

Реакцията на Израел можеше да се очаква: външният министър Авигдор Либерман дори си позволи да каже, че шведският министър-председател вероятно още не е навлязал достатъчно добре в материята: „Изразяваме съжаление по повод последните изявления на шведския премиер. Смятаме, че това е грешен подход, защото мирът е двустранно решение, а всички едностранни стъпки в този процес могат да бъдат много контрапродуктивни. Все пак се надяваме, че Швеция ще продължи да подкрепя преговорите между двете страни и бихме се радвали, ако страната разговаря с нас преди да прави подобни изявления“, се казваше в официалната израелска реакция.

Правителството на Бенямин Нетаняху се опасява най-вече от ефекта на доминото в Европа: от това, че недоволството на европейците от войната в Газа, от продължаващото изграждане на израелски селища в окупираните палестински земи и от застоя в мирните преговори може да накара и нови държави да признаят държавата Палестина – една държава, провъзгласена от Ясер Арафат още преди 26 години, която обаче така и не съществува.

На този фон се проведоха дискусии в Долната камара на британския парламент по приемането на резолюция за признаването на Палестина. Застъпник на подобен акт междувпрочем е и бившият британски външен министър Джак Стро: „Несъответният начин, по който реагира Израел на нашия парламентарен дебат, показва, че резолюцията може да окаже въздействие. Мисля, че израелското правителство на Нетаняху реагира само на натиск. И ние ще засилим този натиск“, заяви той.

Израел се бори срещу „леден насрещен“ вятър

Решението за резолюцията беше прието с голямо мнозинство. Голяма част от фракцията на управляващите изобщо не участва в гласуването, а и резолюцията няма задължителна сила за правителството в Лондон. Въпреки това несигурността в Израел расте. Ден след гласуването, британският посланик Матю Гулд заяви по израелското радио следното: „Резултатът от гласуването е отражение на промененото обществено мнение във Великобритания. Вятърът смени своята посока и ще продължава да я променя, докато в Близкия изток няма никакъв съществен напредък по посока на мира“.

Символично решение като това на британския House of Commons наскоро прие и Горната камара на ирландския парламент. Израелското правителство се опитва да се противопостави на тези решения с дипломатически средства. В Съвета за сигурност на ООН заместник-посланикът Давид Роет заяви следното: „Щом европейските правителства така прибързано признават държавата Палестина, палестинците няма да са принудени да правят никакви компромиси повече. По този начин европейците торпедират усилията за истинска промяна в Близкия изток“.

Възмущението сред останалите израелски политици е още по-силно. Депутатът от националистическата партия „Наш дом Израел“ Яир Шамир например окачестви британския дебат за Палестина като „антисемитски“, а министърът на градоустройството Ури Ариел обяви, че Израел ще реагира на станалото като допълнително разшири обема на строежите за заселници в окупираните палестински територии. Израелският опозиционен лидер Исак Херцог дори заговори за „леден вятър“ срещу Израел на дипломатическо ниво.

Докато германските дипломати поддържат двудържавното решение за Близкия изток, израелският министър на икономиката Нафтали Бенет недвусмислено даде да се разбере как ще изглежда близкоизточната политика на Израел в бъдеще: „Който взима насериозно борбата срещу „Ислямска държава“ и Хамас, няма право да даде на палестинците собствена държава. Идеята за палестинска държава, западно от Йордания, се изпари през това лято заедно с ракетите, изстреляни срещу летището в Тел Авив“.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.