Защо трябва да отпадне „таванът“ за лечение в чужбина

| от |

Лечение без граници изрази своята подкрепа за отпадане на лимита за лечение на българи в чужбина:

В момента български граждани, навършили 18 години, могат да получат не повече от 180 хиляди лева за лечение в чужбина. Сумата често не е достатъчна за провеждането на животоспасяващи трансплантации. Пациентите са принудени сами да събират остатъка от сумата, а това отнема много усилия и време. А те нямат време.

Важно е да се отбележи, че за да получат финансиране, пациентите преминават през редица проверки и одобрение получават само тези, които докажат, че не могат да получат еквивалентно лечение в България.

Внесено беше предложение за промяна на регламента и отпадане на лимита от 180 хиляди лева. Така всеки българин, одобрен от Комисията за лечение в чужбина, ще може да получи необходимите средства за лечението си.

През март 2012 таванът за лечение на деца в чужбина беше премахнат. Още тогава беше ясно, че въпреки положителните промени, пълнолетните българи са поставени в неизгодна позиция. Вярваме, че аргументът, даден през 2012: “ако даваме на всички, колкото средства поискат, няма да можем да дадем дори и малко на някой, който има нужда от малко, още през март” не е състоятелен. За качествено здравеопазване са необходими реформи, а не компромиси.

За това се присъединяваме към писмото изпратено от пациентските организации, което публикуваме по-долу.

Вярваме, че промените трябва да се случат възможно най-бързо.

ДО

Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО

Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО

Д-Р МАРИЯНА СИМЕОНОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

П И С М О

от

Национален алианс на хора с редки болести,

Федерация „Български пациентски форум“,

Асоциация за детско развитие „Член 24”,

Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,

Асоциация на пациените с малнутриция,

Асоциация „Пулмонална хипертония“,

Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония

ОТНОСНО: Дискриминиращия чл. 4 от наредба №12 от 22 декември 2011 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т.8 от Закона за здравето издадена от Министерство на здравеопазването.

Лица за контакт:

Владимир Томов, председател на Иван Димитров, председател на

Национален алианс на хората Федерация „Български

с редки болести пациентски форум”

тел.: 0888-323748 тел.: 0893-555956

адр.: София, бул. Драган Цанков №59 адр.: София, ул. Денкоглу №15, вх. Б, ет. 1

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,

В случай, че пациент от България страда от заболяване, което е нелечимо в България, но е лечимо с доказана ефективност в лечебно заведение на територията на държава-членка на Европейския съюз, Чл. 4 от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина постановява, че Министерство на здравеопазването финансира или съфинансира това лечение в размер до 180 000 лв. на пациент за една календарна година. Това ограничение обрича на страдание, необратими увреждания и дори смърт онези пациенти в България, които се нуждаят от тънкочревна трансплантация, комбинирана трансплантация на черен дроб и тънко черво, трансплантация на бял дроб, комбинирана трансплантация на бял дроб и сърце и други мултивицерални трансплантации вследствие на пулмонална хипертония, синдром на късото черво, муковисцидоза и др. заболявания. Посочените трансплантации са медицински стандарт в почти всички държави-членки на ЕС, с доказана ефективност са, но цената им превишава постановената максимална сума от 180 000 лв.

Съществуването на този лимит е необосновано и престъпно, защото:

Този лимит НЯМА МЕДИЦИНСКА ОБОСНОВКА. За финансиране на лечение в чужбина кандидатстват пациенти, за които с писмено становище от изтъкнати медицински експерти е назначено лечение в чужбина, за което няма условия в България. Следователно, за посочените по-горе трансплантации, Чл. 4 от Наредба №12 е в пряко противоречие с медицинската експертиза.
Постановеното ограничение е ДИСКРИМИНАЦИОННО по отношение на посочените български пациенти, несъвместимо е с чл. 2 и 10 от Европейската харта за правата на пациените, както и с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (в сила в целия ЕС от 25 октомври 2013 г.) и изобщо е несъвместимо с основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България – правото на достъп до здравеопазване. Лимитът поставя пациентите със заболявания, водещи до необходимост от трансплантация с по-висока цена в неравностойно положение и в риск от смърт.
Постановеното ограничение е ПРОИЗВОЛНО, няма адекватна обосновка, не се базира на проучване, не е резултат от договорена цена с медицинско заведение в ЕС, не отговаря на цената на никоя конкретна услуга. Доводът, че това ограничение ще доведе до икономии е неадекватен: сумарно, разходите заплащани за период от една или две години от НЗОК за доболнична помощ на пациент с пулмонална хипертония или със синдром на късото черво надвишават цената на трансплантация на тънко черво или бял дроб в чужбина.
Това ограничение поставя тежко болни здравно осигурени пациенти в ситуацията да заплащат стандартно за ЕС лечение с лични средства или да търсят източници на средства с публични благотворителни кампании, което е изобщо несъвместимо с правата на тези хора! Вече има не един прецедент, в който посоченият чл. 4 превръща благотворителността от хуманен акт в административна принуда. Всяка публична благотворителна кампания за такъв пациент злепоставя българските институции в очите на българските граждани.
Съществуващият съответен лимит за лечение на деца в чужбина беше с пълно основание премахнат. Така, в настоящия момент, всеки български гражданин на възраст под 18 г. има право на адекватно лечение, но в момента на навъшване на тази възраст губи своето право на съществуване.

Отпадане на лимита за лечение в чужбина

УВАЖАЕМИ Д-Р МОСКОВ,

УВАЖАЕМИ Д-Р ШАРКОВ,

УВАЖАЕМА Д-Р СИМЕОНОВА,

Намираме, че единственото справедливо разрешение на проблема е:

– лимитът на средствата ДА СЕ ПРЕМАХНЕ като чл. 4, ал. 1 бъде отстранен от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина;

– във всеки случай на пациент, здравно осигурен в България и одобрен от комисия от специалисти за лечение в чужбина, размерът на финансирането на лечението в чужбина да се преценява по ИЗЦЯЛО МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИИ от медицински лица-специалисти в съответната област, а не да се установява без други основания освен от финансови съображения.

Човешкият живот няма цена и лимитирането от 180 000 лева е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ към българските граждани очакващи своето животоспасяващо лечение!

Надяваме се, че Вие, като лекари и отговорни лица, част от системата на българското здравеопазване, осъзнавате ясно значимостта на писмото ни, ще предприемете навременни действия в полза на тези пациенти и няма да позволите те да бъдат изоставени от собствената си здравна система!

Настояваме в спешен порядък да бъде организирана официална среща с Министъра на здравеопазването и ресорния заместник-министър, на която да бъде обсъдено и предложено адекватно решение на проблема.

София, 26 ноември 2014 г.

С уважение:

Владимир Томов,

председател на Национален алианс на хората с редки болести

Иван Димитров,

председател на Федерация „Български пациентски форум“

д-р Радомир Славчов,

Асоциация за детско развитие “Член 24”,

Росица Маврова,

Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,

Елена Димитрова,

председател на Асоциация на пациените с малнутриция,

Тодор Мангъров,

председател на Асоциация „Пулмонална хипертония“,

Радка Йорданова,

Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,

Наталия Маева,

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.