Защо трябва да отпадне „таванът“ за лечение в чужбина

Лечение без граници изрази своята подкрепа за отпадане на лимита за лечение на българи в чужбина:

В момента български граждани, навършили 18 години, могат да получат не повече от 180 хиляди лева за лечение в чужбина. Сумата често не е достатъчна за провеждането на животоспасяващи трансплантации. Пациентите са принудени сами да събират остатъка от сумата, а това отнема много усилия и време. А те нямат време.

Важно е да се отбележи, че за да получат финансиране, пациентите преминават през редица проверки и одобрение получават само тези, които докажат, че не могат да получат еквивалентно лечение в България.

Внесено беше предложение за промяна на регламента и отпадане на лимита от 180 хиляди лева. Така всеки българин, одобрен от Комисията за лечение в чужбина, ще може да получи необходимите средства за лечението си.

През март 2012 таванът за лечение на деца в чужбина беше премахнат. Още тогава беше ясно, че въпреки положителните промени, пълнолетните българи са поставени в неизгодна позиция. Вярваме, че аргументът, даден през 2012: “ако даваме на всички, колкото средства поискат, няма да можем да дадем дори и малко на някой, който има нужда от малко, още през март” не е състоятелен. За качествено здравеопазване са необходими реформи, а не компромиси.

За това се присъединяваме към писмото изпратено от пациентските организации, което публикуваме по-долу.

Вярваме, че промените трябва да се случат възможно най-бързо.

ДО

Д-Р ПЕТЪР МОСКОВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО

Д-Р ВАНЬО ШАРКОВ

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО

Д-Р МАРИЯНА СИМЕОНОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

П И С М О

от

Национален алианс на хора с редки болести,

Федерация „Български пациентски форум“,

Асоциация за детско развитие „Член 24”,

Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,

Асоциация на пациените с малнутриция,

Асоциация „Пулмонална хипертония“,

Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония

ОТНОСНО: Дискриминиращия чл. 4 от наредба №12 от 22 декември 2011 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т.8 от Закона за здравето издадена от Министерство на здравеопазването.

Лица за контакт:

Владимир Томов, председател на Иван Димитров, председател на

Национален алианс на хората Федерация „Български

с редки болести пациентски форум”

тел.: 0888-323748 тел.: 0893-555956

адр.: София, бул. Драган Цанков №59 адр.: София, ул. Денкоглу №15, вх. Б, ет. 1

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМИ Г-Н ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР,

В случай, че пациент от България страда от заболяване, което е нелечимо в България, но е лечимо с доказана ефективност в лечебно заведение на територията на държава-членка на Европейския съюз, Чл. 4 от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина постановява, че Министерство на здравеопазването финансира или съфинансира това лечение в размер до 180 000 лв. на пациент за една календарна година. Това ограничение обрича на страдание, необратими увреждания и дори смърт онези пациенти в България, които се нуждаят от тънкочревна трансплантация, комбинирана трансплантация на черен дроб и тънко черво, трансплантация на бял дроб, комбинирана трансплантация на бял дроб и сърце и други мултивицерални трансплантации вследствие на пулмонална хипертония, синдром на късото черво, муковисцидоза и др. заболявания. Посочените трансплантации са медицински стандарт в почти всички държави-членки на ЕС, с доказана ефективност са, но цената им превишава постановената максимална сума от 180 000 лв.

Съществуването на този лимит е необосновано и престъпно, защото:

Този лимит НЯМА МЕДИЦИНСКА ОБОСНОВКА. За финансиране на лечение в чужбина кандидатстват пациенти, за които с писмено становище от изтъкнати медицински експерти е назначено лечение в чужбина, за което няма условия в България. Следователно, за посочените по-горе трансплантации, Чл. 4 от Наредба №12 е в пряко противоречие с медицинската експертиза.
Постановеното ограничение е ДИСКРИМИНАЦИОННО по отношение на посочените български пациенти, несъвместимо е с чл. 2 и 10 от Европейската харта за правата на пациените, както и с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (в сила в целия ЕС от 25 октомври 2013 г.) и изобщо е несъвместимо с основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България – правото на достъп до здравеопазване. Лимитът поставя пациентите със заболявания, водещи до необходимост от трансплантация с по-висока цена в неравностойно положение и в риск от смърт.
Постановеното ограничение е ПРОИЗВОЛНО, няма адекватна обосновка, не се базира на проучване, не е резултат от договорена цена с медицинско заведение в ЕС, не отговаря на цената на никоя конкретна услуга. Доводът, че това ограничение ще доведе до икономии е неадекватен: сумарно, разходите заплащани за период от една или две години от НЗОК за доболнична помощ на пациент с пулмонална хипертония или със синдром на късото черво надвишават цената на трансплантация на тънко черво или бял дроб в чужбина.
Това ограничение поставя тежко болни здравно осигурени пациенти в ситуацията да заплащат стандартно за ЕС лечение с лични средства или да търсят източници на средства с публични благотворителни кампании, което е изобщо несъвместимо с правата на тези хора! Вече има не един прецедент, в който посоченият чл. 4 превръща благотворителността от хуманен акт в административна принуда. Всяка публична благотворителна кампания за такъв пациент злепоставя българските институции в очите на българските граждани.
Съществуващият съответен лимит за лечение на деца в чужбина беше с пълно основание премахнат. Така, в настоящия момент, всеки български гражданин на възраст под 18 г. има право на адекватно лечение, но в момента на навъшване на тази възраст губи своето право на съществуване.

УВАЖАЕМИ Д-Р МОСКОВ,

УВАЖАЕМИ Д-Р ШАРКОВ,

УВАЖАЕМА Д-Р СИМЕОНОВА,

Намираме, че единственото справедливо разрешение на проблема е:

– лимитът на средствата ДА СЕ ПРЕМАХНЕ като чл. 4, ал. 1 бъде отстранен от Наредба №12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина;

– във всеки случай на пациент, здравно осигурен в България и одобрен от комисия от специалисти за лечение в чужбина, размерът на финансирането на лечението в чужбина да се преценява по ИЗЦЯЛО МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИИ от медицински лица-специалисти в съответната област, а не да се установява без други основания освен от финансови съображения.

Човешкият живот няма цена и лимитирането от 180 000 лева е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ към българските граждани очакващи своето животоспасяващо лечение!

Надяваме се, че Вие, като лекари и отговорни лица, част от системата на българското здравеопазване, осъзнавате ясно значимостта на писмото ни, ще предприемете навременни действия в полза на тези пациенти и няма да позволите те да бъдат изоставени от собствената си здравна система!

Настояваме в спешен порядък да бъде организирана официална среща с Министъра на здравеопазването и ресорния заместник-министър, на която да бъде обсъдено и предложено адекватно решение на проблема.

София, 26 ноември 2014 г.

С уважение:

Владимир Томов,

председател на Национален алианс на хората с редки болести

Иван Димитров,

председател на Федерация „Български пациентски форум“

д-р Радомир Славчов,

Асоциация за детско развитие “Член 24”,

Росица Маврова,

Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели,

Елена Димитрова,

председател на Асоциация на пациените с малнутриция,

Тодор Мангъров,

председател на Асоциация „Пулмонална хипертония“,

Радка Йорданова,

Асоциация на чернодробно трансплантираните в България,

Наталия Маева,

Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония