Защо кавказките бойци се бият в Сирия?

| от |

През последните две години активността на кавказките бойци намаля значително. Експертите обаче смятат, че това е временно затишие и с тревога очакват завръщането на кавказките джихадисти от Сирия, пише Дойче веле.

На 6 октомври сътрудници на руското вътрешно министерство провеждат специализирана акция в дагестанското село Кориваул. При проверка на адресната регистрация те са обстрелвани от частен дом. В престрелката загиват двама сътрудници на министерството на вътрешните работи и един боец. По-късно властите съобщиха, че убитият боец Алидибир Аслудинов, на 29 години, наскоро се е завърнал от Сирия, където се е обучавал в боравене с взривни устройства. Това е и първият случай, в който боец със „сирийски“ опит е замесен в противозаконни действия в родината си. Експертите не изключват възможността подобни случаи да зачестят.

Проектът „емирство Кавказ“ вече не е актуален

Анализаторите от правозащитния център „Мемориал“ отбелязват, че през последните две години активността на въоръжените бойци в Северен Кавказ е намаляла значително. „През лятото на 2013 г. тя е намаляла два пъти в сравнение с предходната година, а през 2014 г. е спаднала още два пъти“, казва сътрудникът на „Мемориал“ Александър Черкасов. Независимият експерт и кореспондент на радио „Ехото на Кавказ“ Мурат Гукемухов твърди, че проектът „емирство Кавказ“ или идеологията за създаване на ислямска държава в Северен Кавказ е със затихващи функции. „Подразделенията на „емирство Кавказ“ в различните републики не успяха да преодолеят етническите бариери. Тяхната дейност се ограничи в рамките на собствените етнически групи“, казва той в разговор с Дойче веле.

Според него етническите прегради са отслабили вътрешно нелегалните бойци. След като в Кабардино-Балкария например бяха ликвидирани най-известните лидери в този регион, би следвало да се очаква пристигането на други водачи от Чечения или Дагестан. Това обаче не се случи. „Според моите наблюдения, това е свързано с етническите различия между отделните групи“, казва Мурат Гукемухов. Еспертът твърди, че е намалял и притокът на нови попълнения, което пък е свързано с промяната в отношението на кавказкото население. „Преди няколко години измъченото от полицейския произвол население гледаше на бойците като на Робин Худ и им симпатизираше. Но обществото не беше подготвено за това, нелегалните бойци да разпростират влиянието си“, казва Гукемухов.

„Нелегалните бойци първоначалоно започнаха да облагат с „данък“ само едрия престъпен бизнес и корумпираните чиновници. Впоследствие обаче тези „данъци“ се разпростряха и върху средното съсловие. Бойците започнаха да се месят и в ежедневието на хората. В Дагестан например те подпалиха сергията на търговец, продаващ алкохол“, казва експертът. Всичко това е причина за намалялата подкрепа за нелегалното движение и за отлива на членове.

Махачкала – Дамаск

На този фон изглежда естествено много кавказки бойци да заминават за Сирия, твърди експертът Николай Силаев. „Много по-изгодно е да воюваш в Близкия изток. От гледна точка на ислямистката идеология, няма никакъв смисъл да се води джихад именно в Кавказ, в периферията на ислямския свят. Зимите тук са студени, а борбата срещу тероризма е много по-ожесточена. Местните сътрудници на руските тайни служби ФСБ потвърждават, че международните терористични организации оказват материална помощ на семействата на бойците, заминали за Сирия. Някои от тях заминават с цялото си семейство.

Джихадистката среда в Близкия изток ги привлича и с това, че в нея има възможност за създаване на коалиции без етнически бариери“, казва Силаев. По думите на Алексей Малашенко, експерт от центъра „Карнеги, броят на бойците-имигранти от Русия е между 500 и 2 000 души. Как разбират обаче къде трябва да отидат? „Много просто. Съществуват множество групи в социалните мрежи, освен това има и центрове за вербуване в Астрахан и Волгоград. Това е по-лесно, отколкото да си купиш автомат Калашников“, казва Малашенко. Според него няма централизиран поток от нелегални бойци. Те действат или самостоятелно, или на малки групи.

По правило бойците попадат в Сирия през Азербайджан и Турция. Тимур Акиев дава пример с младеж, който следвал в Москва. „От различни сайтове той получава информация с призива: „Идвай на джихад“ или „Ела да се борим за свободата на мюсюлманите“. В определен момент той изчезва и родителите му започват да го издирват. След месец те получават СМС от Турция: „Не се притеснявайте за мен. Всичко е наред“. След още няколко месеца идва нов СМС от Сирия с молба: „Приберете ме оттук!“

Завръщане у дома

След завръщането в родината семейството на младежа влиза във връзка с центъра за адаптация и успява да спаси боеца от наказателно преследване. Но това е единичен случай. По правило специалните служби се стараят да задържат завръщащите се още на границата по параграф 208 от наказателния кодекс за „участие във военно формирование на територията на друга държава с цел, противоречаща на интересите на Руската федерация“. „Тези поправки бяха внесени в наказателния кодекс през 2013 година специално за „завръщащи се бойци“, казва Олег Орлов.

От 2011 до 2013 година опозиционното движение в Сирия се ползваше с поддръжката на радикалните мюсюлмани по цял свят. Същото не може да се каже обаче за „Ислямска държава“(ИД). ИД не е особено популярна, твърди Алексей Малашенко. Известният мюсюлмански богослов Юсуф ал Кардави наскоро остро осъди „Ислямска държава“, отбелязвайки, че халифатът не може да бъде установен със сила. „Надяваме се халифатът да дойде колкото се може по-скоро, но подходът на ИД не съответства на нормите на шериата и може да има опасни последствия“, заяви Кардави. Така или иначе, не е изключено много кавказки бойци да се завърнат в родината си, ако войната срещу „Ислямска държава“ се ожесточи.

Ръководителят на центъра за социологически проучвания Ramcom Денис Соколов смята, че при всяко дестабилизиране на обстановката, „сирийските кавказци“ могат да играят важна роля. „Полето е разчистено и сега ще се формира съвършено нов начин на въоръжена съпротива, която ще може да избира между националноосвободителната и религиозната реторика“, казва той. Бойците от предишното поколение бяха тясно свързани с корумпирания местен елит и поради това бяха принудени да правят известни компромиси. Денис Соколов са опасява, че завръщащите се от Сирия кавказки бойци обаче не зависят от местните власти и могат да заемат много по-твърда позиция.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.