Защо кавказките бойци се бият в Сирия?

| от |

През последните две години активността на кавказките бойци намаля значително. Експертите обаче смятат, че това е временно затишие и с тревога очакват завръщането на кавказките джихадисти от Сирия, пише Дойче веле.

На 6 октомври сътрудници на руското вътрешно министерство провеждат специализирана акция в дагестанското село Кориваул. При проверка на адресната регистрация те са обстрелвани от частен дом. В престрелката загиват двама сътрудници на министерството на вътрешните работи и един боец. По-късно властите съобщиха, че убитият боец Алидибир Аслудинов, на 29 години, наскоро се е завърнал от Сирия, където се е обучавал в боравене с взривни устройства. Това е и първият случай, в който боец със „сирийски“ опит е замесен в противозаконни действия в родината си. Експертите не изключват възможността подобни случаи да зачестят.

Проектът „емирство Кавказ“ вече не е актуален

Анализаторите от правозащитния център „Мемориал“ отбелязват, че през последните две години активността на въоръжените бойци в Северен Кавказ е намаляла значително. „През лятото на 2013 г. тя е намаляла два пъти в сравнение с предходната година, а през 2014 г. е спаднала още два пъти“, казва сътрудникът на „Мемориал“ Александър Черкасов. Независимият експерт и кореспондент на радио „Ехото на Кавказ“ Мурат Гукемухов твърди, че проектът „емирство Кавказ“ или идеологията за създаване на ислямска държава в Северен Кавказ е със затихващи функции. „Подразделенията на „емирство Кавказ“ в различните републики не успяха да преодолеят етническите бариери. Тяхната дейност се ограничи в рамките на собствените етнически групи“, казва той в разговор с Дойче веле.

Според него етническите прегради са отслабили вътрешно нелегалните бойци. След като в Кабардино-Балкария например бяха ликвидирани най-известните лидери в този регион, би следвало да се очаква пристигането на други водачи от Чечения или Дагестан. Това обаче не се случи. „Според моите наблюдения, това е свързано с етническите различия между отделните групи“, казва Мурат Гукемухов. Еспертът твърди, че е намалял и притокът на нови попълнения, което пък е свързано с промяната в отношението на кавказкото население. „Преди няколко години измъченото от полицейския произвол население гледаше на бойците като на Робин Худ и им симпатизираше. Но обществото не беше подготвено за това, нелегалните бойци да разпростират влиянието си“, казва Гукемухов.

„Нелегалните бойци първоначалоно започнаха да облагат с „данък“ само едрия престъпен бизнес и корумпираните чиновници. Впоследствие обаче тези „данъци“ се разпростряха и върху средното съсловие. Бойците започнаха да се месят и в ежедневието на хората. В Дагестан например те подпалиха сергията на търговец, продаващ алкохол“, казва експертът. Всичко това е причина за намалялата подкрепа за нелегалното движение и за отлива на членове.

Махачкала – Дамаск

На този фон изглежда естествено много кавказки бойци да заминават за Сирия, твърди експертът Николай Силаев. „Много по-изгодно е да воюваш в Близкия изток. От гледна точка на ислямистката идеология, няма никакъв смисъл да се води джихад именно в Кавказ, в периферията на ислямския свят. Зимите тук са студени, а борбата срещу тероризма е много по-ожесточена. Местните сътрудници на руските тайни служби ФСБ потвърждават, че международните терористични организации оказват материална помощ на семействата на бойците, заминали за Сирия. Някои от тях заминават с цялото си семейство.

Джихадистката среда в Близкия изток ги привлича и с това, че в нея има възможност за създаване на коалиции без етнически бариери“, казва Силаев. По думите на Алексей Малашенко, експерт от центъра „Карнеги, броят на бойците-имигранти от Русия е между 500 и 2 000 души. Как разбират обаче къде трябва да отидат? „Много просто. Съществуват множество групи в социалните мрежи, освен това има и центрове за вербуване в Астрахан и Волгоград. Това е по-лесно, отколкото да си купиш автомат Калашников“, казва Малашенко. Според него няма централизиран поток от нелегални бойци. Те действат или самостоятелно, или на малки групи.

По правило бойците попадат в Сирия през Азербайджан и Турция. Тимур Акиев дава пример с младеж, който следвал в Москва. „От различни сайтове той получава информация с призива: „Идвай на джихад“ или „Ела да се борим за свободата на мюсюлманите“. В определен момент той изчезва и родителите му започват да го издирват. След месец те получават СМС от Турция: „Не се притеснявайте за мен. Всичко е наред“. След още няколко месеца идва нов СМС от Сирия с молба: „Приберете ме оттук!“

Завръщане у дома

След завръщането в родината семейството на младежа влиза във връзка с центъра за адаптация и успява да спаси боеца от наказателно преследване. Но това е единичен случай. По правило специалните служби се стараят да задържат завръщащите се още на границата по параграф 208 от наказателния кодекс за „участие във военно формирование на територията на друга държава с цел, противоречаща на интересите на Руската федерация“. „Тези поправки бяха внесени в наказателния кодекс през 2013 година специално за „завръщащи се бойци“, казва Олег Орлов.

От 2011 до 2013 година опозиционното движение в Сирия се ползваше с поддръжката на радикалните мюсюлмани по цял свят. Същото не може да се каже обаче за „Ислямска държава“(ИД). ИД не е особено популярна, твърди Алексей Малашенко. Известният мюсюлмански богослов Юсуф ал Кардави наскоро остро осъди „Ислямска държава“, отбелязвайки, че халифатът не може да бъде установен със сила. „Надяваме се халифатът да дойде колкото се може по-скоро, но подходът на ИД не съответства на нормите на шериата и може да има опасни последствия“, заяви Кардави. Така или иначе, не е изключено много кавказки бойци да се завърнат в родината си, ако войната срещу „Ислямска държава“ се ожесточи.

Ръководителят на центъра за социологически проучвания Ramcom Денис Соколов смята, че при всяко дестабилизиране на обстановката, „сирийските кавказци“ могат да играят важна роля. „Полето е разчистено и сега ще се формира съвършено нов начин на въоръжена съпротива, която ще може да избира между националноосвободителната и религиозната реторика“, казва той. Бойците от предишното поколение бяха тясно свързани с корумпирания местен елит и поради това бяха принудени да правят известни компромиси. Денис Соколов са опасява, че завръщащите се от Сирия кавказки бойци обаче не зависят от местните власти и могат да заемат много по-твърда позиция.

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Първи поглед към Game of Thrones 7

| от chronicle.bg |

Зимата дойде, но Game of Thrones 7 – не. Новият сезон на култовото шоу ще се появи на малкия екран отново едва през лятото на 2017 г,. Ако дотогава има половин година, то това не значи, че по сериала не се работи. Вече може да видите и първи кадри от онова, което ни очаква.

Те се появяват в кратко видео на HBO за онова, което да очакваме от канала през 2017 година. Въпреки че виждаме само няколко кадъра от сериала по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, те ни дават яснота за едно – зимата идва и тя е сезонът на Старките.

Вижте видеото за сериалите, които ще гледаме през 2017 година, в галерията – кадри от GoT7. Кога последно сте виждали Аря на кон?

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.