Защо Уругвай легализира марихуаната

| от |

В бъдеще уругвайците ще могат да купуват марихуана в лицензирани аптеки, както и да отглеждат до шест растения у дома. Уругвай е първата страна в света, легализирала отглеждането, продажбата и употребата на тази дрога, пише Дойче веле.

Историческо гласуване в сената в Монтевидео: Уругвай стана първата държава в света, легализирала със закон отглеждането, продажбата и употребата на марихуана. Според регламента, гражданите над 18-годишна възраст ще могат да купуват до 40 грама марихуана в лицензирани аптеки. Освен това частните лица ще имат право да отглеждат до шест растения в дома си. В бъдеще ще бъде позволено и създаването на специални клубове за марихуана. Те ще могат да имат между 15 и 45 членове, които ще имат правото да отглеждат общо до 99 растения. Законът позволява и употребата на тази лека дрога по медицинско предписание.

Uruguay-First-Country-to-Legalize-Marijuana_0

Отглеждането и търговията с марихуана ще се контролира от специална комисия. Политиците се надяват, че по този начин на търговския пазар няма да попада нелегално отглеждана марихуана. Легалната продажба на леката дрога ще започне в средата на 2014 година и ще бъде съпроводена с многобройни разяснителни кампании на правителството. Впрочем, законът забранява употребата на марихуана от чужденци и малолетни.

„Борбата срещу дрогата, продължаваща вече няколко десетилетия, погълна милиарди долари и отне живота на милиони хора. В резултат на това консумацията на наркотици нарасна, а наркокартелите придобиха още повече власт“, обяснява политологът Рикардо Сенес от Католическия университет в Сао Пауло. „Уругвай е една от малкото страни, осмелили се да променят стратегията си в борбата срещу наркотиците“, казва той.

Легализацията като лек срещу насилието

Инициативата за легализиране на марихуаната бе подкрепена лично от президента на Уругвай Хосе Мухика. Той се надява, че покрай легализирането на тази лека дрога насилието и престъпленията, свързани с търговията с наркотици, ще намалеят. „Сегашният модел води до упадък на обществените нрави и до обезценяване на човешкия живот“, каза Мухика преди първото гласуване на закона в парламента през август.

Идеята за легализацията на наркотиците като средство за борба срещу наркокартелите и насилието всъщност не е запазена марка на Уругвай. Тя се заражда по инициатива на Глобалната комисия по наркополитика. В тази международна организация членуват бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан, бившите президенти на Бразилия, Колумбия и Мексико. От години насам организацията се бори с умерени средства срещу организираната наркопрестъпност.

Uruguay

Уругвай – пример за подражание?

По света инициативата на Уругвай се посреща със смесени чувства. Според Том Кьонигс, председател на комисията за човешки права към германския Бундестаг, уругвайската стратегия може да послужи за пример и на други страни по света. Кьонигс е прекарал дълги години в Афганистан и Гватемала по линия на ООН и е добре запознат с техните проблеми, свързани с наркотиците.

„Опитът от други държави показва, че след легализирането употребата на марихуана не се покачва, дори напротив. Употребата на леки наркотици сред подрастващите в Португалия например намаля с 2,5 процента след като през 2001 година страната легализира притежанието им“, казва Кьонигс в интервю за Дойче Веле.

Не всички уругвайци одобряват легализацията

Холандия, която минава за доста либерална по отношение на леките наркотици, толерира употребата и продажбата на марихуана. Отглеждането на растенията обаче е забранено. Германия не планира легализация на марихуаната. „Ние ще наблюдаваме внимателно развитието на наркополитиката в Уругвай и други латиноамерикански държави“, каза за Дойче Веле Мехтхилд Дикманс, пълномощничка по въпросите за наркотиците към Бундестага.

В самия Уругвай употребата на марихуана е разрешена от 40 години насам. Според официалните данни, всекидневно марихуана пушат 18 700 души. Досега обаче държавата забраняваше отглеждането и продажбата на тази лека дрога.

Уругвайците са скептично настроени към новия закон. Според анкетите, проведени преди гласуването в сената, 58 процента от уругвайските граждани са против, а 27 процента са за легализирането.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.