Защо тийнейджърите са толкова луди ?

| от |

Юношеството практически е синоним на поемането на рискове, емоционални драми и всякакви форми на необичайно поведение. До скоро обяснението на този феномен бе психологическо.


От гледна точка на развитие, тийнейджърите се сблъскват с редица социални и емоционални предизвикателства като например началото на раздялата със семейството, това да разберат кой са всъщност и фазата, в която си намират социална среда. Нямаме нужда от психотерапевт, за да осъзнаем, че тези преходи са шокиращи.

2

Но съществува и тъмна страна на юношеството, която досега не беше особено разбирана – резкият прилив на безпокойство и трепет, който изпитваме в тези години. До голяма степен на тийнейджърите им е по-трудно да се научат как да не се страхуват от възрастните или даже малките деца.

Различните части на мозъка съзряват с различно темпо. Оказва се, че частта, която отговаря за страха – амигдалата – се развива много преди предфронталният кортекс, седалището на мотивите и изпълнителният контрол. Това означава, че тийнейджърите имат мозък, който е свързан с повишено усещане за страх и тревожност, но е сравнително слабо развит откъм спокойно разсъждение.

Може би се чудите защо тогава подрастващите се държат толкова нестандартно и поемат толкова много рискове. Като че ли това противоречи на казаното досега. Отговорът се намира в това, че наградният център на мозъка, също като центъра на страха съзрява много по-рано от предфронталният кортекс.

Забавянето в развитието на мозъка обяснява защо много от юношите не са особено податливи на психотерапиите, които целят да ги научат как да не се страхуват.

Това трябва да ни накара да се замислим за повишеното използване на стимуланти сред младежта. Те имат свойството да влошават тревожността в тийнейджърите и да затруднят процеса на преодоляването на страха.

Огромна част от възрастните, които се оплакват от тревожни разстройства споделят, че че те идват точно от младежките им години. Около 20% от юношите в САЩ страдат от някакъв вид психическо разстройство като например пристъпи на паника.

Всички ние, разбира се, изпитваме безпокойство в даден момент от живота си. Това е съвсем нормална емоционална реакция в опасна ситуация. Отличителният белег на тревожното разстройство е устойчивостта на страха, която причинява страх и стрес и по този начин ни пречи да функционираме, дори когато заплахата е отминала.

Изследване на Станфордският университет наскоро показа, че когато на юноши се покажат страшни лица се наблюдава много по-остра реакция в амигдалата, отколкото при децата и възрастните.

Амигдалата е регион погребан дълбоко под кората на главният мозък от който зависи преценката и отговорът ни при заплаха. Тя изпраща и получава сигнали към и от префронталният кортекс относно опасности още преди да имаме време да се замислим над това. Моменталният страх, който понякога изпитване се дължи именно на този процес. След това вече се замисляме и виждаме, че видяното е било безобидно.

Контролът ни върху “алармата” за страх е ограничен. Тъй като префронатлният кортекс съзрява много късно при тийнейджърите се наблюдава този феномен. Обучението срещу страха се формира на базата на сигнали, които запаметяваме. Веднъж разберем ли, че дадено нещо не е опасно, би трябвало да нямаме повече проблеми с него. При тийнейджърите обаче това се случва по-бавно.

1

Професор Би. Джей Кейски от институтът Саклър провежда експеримент, при който са показани квадрати на изследваните. При показването на определен цвят квадрат се пуска плашещ звук. Оказва се, че няма никаква разлика между възрастовите групи.

Когато обаче се опитва да отучи изследваните от това резултатите са съвсем различни. Подрастващите много по трудно се “отучват от страха”.

Един от най-разпространените методи за лекуване на страховете е когнитивно поведенческата терапия, при която субектите се изправят пред страховете си лека по лека, докато не осъзнаят че няма от какво да се страхуват. Парадоксалното е, че при тийнейджърите рискът да се увеличи страха е много по-голям.

От друга страна трябва и да се внимава с антидепресантите/стимулантите. Според официални данни тяхното предписване е скочило петорно в периода 2002-2012 година. Дали именно те не пречат на младите да превъзмогнат страховете си? Истината е, че нямаме представа.

Но за едно със сигурност имаме – младежите не са просто безгрижни рискови персони, те са много уязвими към безпокойствието и страха. Родителите трябва да осъзнаят, че това е част от развитието на децата им и да ги успокоят с факта, че скоро ще премине.

По NYtimes

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.