Защо страхът от ебола е ирационално голям?

| от |

Вероятността вирусът на ебола да се разпространи в Европа не е прекалено голяма. Защо обаче страхът от смъртоносната зараза е толкова голям тъкмо на Запад? Обяснението търсят и психолозите.

Хората интуитивно и емоционално подценяват или надценяват опасностите. Така може да се обясни, защо шест от всеки десет германци изпитват подобни почти ирационални опасения. „Ако мислим рационално, ще стигнем до заключението, че рискът от заразяване с ебола в Германия е минимален. Ние обаче се осланяме на нашата интуиция и често грешим“, казва психоложката Ева Лермер от университета в Мюнхен. Тя се занимава с темата за оценка на рисковете, предава Дойче Веле.

Смъртоносният грип

Защо обаче правим грешка именно при ебола, надценявайки опасността от заразата извън тежко засегнатите страни Сиера Леоне, Гвинея и Либерия? Ортвин Рен е професор по социология в университета в Щутгарт. Той казва: „Годишно в Германия умират между 10 000 и 12 000 души от обикновен грип. Това обаче са само 0,05 процента от всички заболели. Повечето хора знаят, че ще се излекуват бързо“, казва той. По тази причина те не се страхуват прекалено от грипа. В случая с ебола, нивото на смъртността е 70 процента. И естествено това предзивиква страх. Редно е обаче да взимаме под внимание подобни статистики преди да се поддаваме на паника, твърди Ортвин Рен. Според него два от всеки три смъртни случая в Германия се дължат на тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене и обездвижване, а не на смъртоносни епидемии.

Медиите също играят важна роля в надценяването на рисковете от ебола. Почти няма предаване по телевизията и радиото, в което да не се говори за ебола. „Колкото по-често медиите информират за ебола, толкова повече нараства и усещането на хората, че могат да бъдат засегнати непосредствено“, добавя Ортвин Рен. В това се състои и парадоксът: Въпреки, че опасността от зараза с ебола извън Западна Африка е минимална, страховете на хората се усилват. Медиите информират предимно за непредвидимото, за изключението, а не за това, което се случва постоянно. По този начин те допринасят за създавенато на грешни представи за рисковете и опасностите.

Паника от ефира

Над 6 000 километра въздушна линия делят Монровия от Могадишу. Столицата на Сомалия, която е разположена по крайбрежието на Индийския океан, страда предимно от ислямистки терор, а столицата на Либерия край Атлантическия Океан – от ебола. Тази малка разлика явно не е била довидяна от много медии, защото когато в началото на септември един сомалиец пристигна на гарата в Мюнхен с признаци на болест, медийната машина заработи на пълни обороти. Десетки репортери се отправиха към централната гара, медиите заговориха за масирана полицейска акция, за нуждата от изолатор и специални спасителни отряди. Подозрението за ебола обаче много бързо беше отхвърлено като несъстоятелно.

Някои американски медии също преекспонират опасността. Например CNN, от чиито екран в началото на октомври опасността от ебола беше сравнена с тази от „Ислямска държава“. Водещата на предаването Ашли Банфийлд дори попита дали ебола не е биологичната „Ислямска държава“. Тя заяви, че борбата срещу ебола трябва да се води също като тази срещу терористите от „ИД“ – с военни операции в чужбина и високи огради по собствените граници.

… и чиста истерия

Майлс О’Брайън е репортер в научно-образователния отдел на американската обществено-правна телевизия PBS. Той смята подобен маниер на поднасяне не информациите за безотговорен. „За съжаление, конкуренцията в медиите е голяма и някои си мислят, че като преувеличават заплахата ще спечелят повече внимание. Срамувам се от тези колеги“, казва той.

Но страхът отдавна е обхванал и Америка. „Смъртоносният вирус на круизен кораб?“ Звучи почти толкова застрашително, колкото и заглавието на холивудския филм „Змии в самолета“. Американските медии информираха за всяка промяна в курса на кораба, на чиито борд се намираше медицинска сестра, работила с проби на заразени от ебола. Докато и в този случай, лабораторната проба не доказакатегорично, че медицинската сестра не е заразена.

Запазете спокойствие!

„Страхът се разпространява по-бързо от вируса“, казва Александер Кекуле, вирусолог в университета „Мартин Лутер“ в Хале. „Вирусът не се пренася само от това, че сме седяли до някого в метрото, който е имал ебола“, казва Кекуле. „Във всички досега документирани случаи, вирусът се е предал вследствие на пряк телесен контакт, например между лекар и пациент“. Според него, вероятността за заразяване с ебола в Германия е почти равна на нула. Затова е нужно хората да запазят спокойствие и да не изпадат в паника.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.