Защо страхът от ебола е ирационално голям?

| от |

Вероятността вирусът на ебола да се разпространи в Европа не е прекалено голяма. Защо обаче страхът от смъртоносната зараза е толкова голям тъкмо на Запад? Обяснението търсят и психолозите.

Хората интуитивно и емоционално подценяват или надценяват опасностите. Така може да се обясни, защо шест от всеки десет германци изпитват подобни почти ирационални опасения. „Ако мислим рационално, ще стигнем до заключението, че рискът от заразяване с ебола в Германия е минимален. Ние обаче се осланяме на нашата интуиция и често грешим“, казва психоложката Ева Лермер от университета в Мюнхен. Тя се занимава с темата за оценка на рисковете, предава Дойче Веле.

Смъртоносният грип

Защо обаче правим грешка именно при ебола, надценявайки опасността от заразата извън тежко засегнатите страни Сиера Леоне, Гвинея и Либерия? Ортвин Рен е професор по социология в университета в Щутгарт. Той казва: „Годишно в Германия умират между 10 000 и 12 000 души от обикновен грип. Това обаче са само 0,05 процента от всички заболели. Повечето хора знаят, че ще се излекуват бързо“, казва той. По тази причина те не се страхуват прекалено от грипа. В случая с ебола, нивото на смъртността е 70 процента. И естествено това предзивиква страх. Редно е обаче да взимаме под внимание подобни статистики преди да се поддаваме на паника, твърди Ортвин Рен. Според него два от всеки три смъртни случая в Германия се дължат на тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене и обездвижване, а не на смъртоносни епидемии.

Медиите също играят важна роля в надценяването на рисковете от ебола. Почти няма предаване по телевизията и радиото, в което да не се говори за ебола. „Колкото по-често медиите информират за ебола, толкова повече нараства и усещането на хората, че могат да бъдат засегнати непосредствено“, добавя Ортвин Рен. В това се състои и парадоксът: Въпреки, че опасността от зараза с ебола извън Западна Африка е минимална, страховете на хората се усилват. Медиите информират предимно за непредвидимото, за изключението, а не за това, което се случва постоянно. По този начин те допринасят за създавенато на грешни представи за рисковете и опасностите.

Паника от ефира

Над 6 000 километра въздушна линия делят Монровия от Могадишу. Столицата на Сомалия, която е разположена по крайбрежието на Индийския океан, страда предимно от ислямистки терор, а столицата на Либерия край Атлантическия Океан – от ебола. Тази малка разлика явно не е била довидяна от много медии, защото когато в началото на септември един сомалиец пристигна на гарата в Мюнхен с признаци на болест, медийната машина заработи на пълни обороти. Десетки репортери се отправиха към централната гара, медиите заговориха за масирана полицейска акция, за нуждата от изолатор и специални спасителни отряди. Подозрението за ебола обаче много бързо беше отхвърлено като несъстоятелно.

Някои американски медии също преекспонират опасността. Например CNN, от чиито екран в началото на октомври опасността от ебола беше сравнена с тази от „Ислямска държава“. Водещата на предаването Ашли Банфийлд дори попита дали ебола не е биологичната „Ислямска държава“. Тя заяви, че борбата срещу ебола трябва да се води също като тази срещу терористите от „ИД“ – с военни операции в чужбина и високи огради по собствените граници.

… и чиста истерия

Майлс О’Брайън е репортер в научно-образователния отдел на американската обществено-правна телевизия PBS. Той смята подобен маниер на поднасяне не информациите за безотговорен. „За съжаление, конкуренцията в медиите е голяма и някои си мислят, че като преувеличават заплахата ще спечелят повече внимание. Срамувам се от тези колеги“, казва той.

Но страхът отдавна е обхванал и Америка. „Смъртоносният вирус на круизен кораб?“ Звучи почти толкова застрашително, колкото и заглавието на холивудския филм „Змии в самолета“. Американските медии информираха за всяка промяна в курса на кораба, на чиито борд се намираше медицинска сестра, работила с проби на заразени от ебола. Докато и в този случай, лабораторната проба не доказакатегорично, че медицинската сестра не е заразена.

Запазете спокойствие!

„Страхът се разпространява по-бързо от вируса“, казва Александер Кекуле, вирусолог в университета „Мартин Лутер“ в Хале. „Вирусът не се пренася само от това, че сме седяли до някого в метрото, който е имал ебола“, казва Кекуле. „Във всички досега документирани случаи, вирусът се е предал вследствие на пряк телесен контакт, например между лекар и пациент“. Според него, вероятността за заразяване с ебола в Германия е почти равна на нула. Затова е нужно хората да запазят спокойствие и да не изпадат в паника.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.