Защо са бедни българите?

| от | |

Автор: Георги Готев

У нас има категория хора, които вярват, че САЩ, ЕС, Ран-Ът, чуждите фондации и не знам кой още е разорил България, доскоро цветуща държава със силна икономика, превърната днес в място за почивка на непретенциозни туристи, нежели в евтин публичен дом.

1573719586

Не помогна дори това, че Ричард Ран и Роналд Ът дойдоха на крака и обясниха пред колегата Светльо Иванов по бТВ за какво става дума. Съгласен съм с тях, че същата програма, която предлагаха на нас, работи перфектно в Естония, и че за провала у нас е виновен отровният ни политически климат, който впрочем става все по-миризлив.

Е, удобно е някой друг да ти е виновен. Пък и модерно стана да се хули Западът, забелязвам.
Не вярвам в конспиративни теории. Мнозинството от българите са бедни, но България не е бедна. Откраднатото от България често се завръща като значителни офшорни инвестиции. Виждаме върха на айсберга, във вид на молове, затворени комплекси и хотели (за друго крадците на богатството на България не се сещат), но и то не е малко.

В други страни като Естония, тогава част от СССР, или Словакия, част от бившата Чехословакия, през 1989 г. жизненото равнище не беше по-високо, отколкото у нас. Днес и в двете страни средната заплата е два пъти по-висока. Нито една от тези страни не е заплашена от изчезване заради емиграцията, която обезкървява България. Словакия впрочем е страната в ЕС с най-малко бедни и е призната за най-социалната държава в Евросъюза. Тези страни имаха нормален преход, а на нас и прехода ни откраднаха. Всичко печелившо беше приватизирано за жълти стотинки, всички загуби бяха национализирани. Но не американците, не Сорос, българи-юнаци обрулиха държавата.

Глупости са това, че Западът искал да ни унищожи индустрията и научния потенциал. И още по-голяма голяма идиотщина са теориите, че сме били много умни. Напротив, изключително много сме глупави, средностатистически, щом сме в това положение. Умни хора има във всички страни, даже и у нас има, но защо ли повечето наши умници се оказаха големи мошеници.

България е бедна, защото нито една политическа сила не се интересува от положението на обикновените хора. Освен на избори и на думи, защото бедните най-лесно се залъгват, а някои от тях твърде евтино си продават гласовете. БСП, както и всички останали партии в управлението, толерират закон, уникален не само в ЕС, но сигурно в цял свят. Само в България работниците по закон се явяват кредитор на капиталиста. Само в България е нормално предприемачът да не изплаща заплати с месеци наред, защото той се разплаща първо с държавата, после с банките, после е междуфирмената задлъжнялост и накрая са служителите, ако случайно му останат пари, и това безумие е облечено в закон.

Само в България капиталистът е обложен с данък от 10%, а целият доход на бедния работещ или на пенсионера, който отива изцяло за храна, сметки за ток и отопление и лекарства, е обложен с ДДС от 20%. ДДС е данък, който в най-голяма степен удря бедните. В много страни от ЕС ДДС за храните е по-нисък, в Белгия е 6%, а в други страни лекарствата или книгите са освободени от ДДС. В Белгия наскоро намалиха ДДС върху тока на 6%. Но у нас в Народното събрание се умува единствено как да се намали още ДДС върху хазарта. Но за сметка на това с 20% данък се облагат благотворителните есемеси. Българската държава е бедна, защото се издържа от бедните.

Впрочем, не е лесно да си и предприемач в България, освен ако си част от мафията, защото данъците може да са ниски, работната ръка може да е евтина, но рекетите са високи и политическите протекции са скъпи.

В България се работи на ишлеме, най-зле платената работа, а печалбите от завършения продукт отиват за собствениците на марката. Гледах в Белгия журналистическо разследване на производството на ишлеме у нас. То показа, че ако стойността на един такъв костюм е хиляда единици, ушиването му в България е струвало пет единици. Но за съответната марка е много ценно и това, че производството в България им дава право на етикет „Мейд ин Юръп“, при цени на работната ръка изключително конкурентни с Бангладеш.

Идеите за реиндустриализация и връщане към заводите-гиганти, за които се говори напоследък, са научна фантастика. При при това оскотяване на населението и при тази емиграция трудно се намират квалифицирани работници. Познат предприемач ми се оплака, че не може да намери жив заварчик. А който е намерил работа, се смята за късметлия и не смее да се оплаче, че е работещ беден, защото в прав текст му се казва, че за мястото му чакат други, по-гладни от него. Българското общество е ужасно близко до феодалното, особено в провинцията.

Има едно мнозинство в България, които не само са бедни, но търпят да са бедни и удивително добре издържат да са бедни. При това вярват на всякакви глупости. Затова има толкова кандидати за политици. Да се управлява такъв народ е направо кеф.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.