Защо са бедни българите?

| от | |

Автор: Георги Готев

У нас има категория хора, които вярват, че САЩ, ЕС, Ран-Ът, чуждите фондации и не знам кой още е разорил България, доскоро цветуща държава със силна икономика, превърната днес в място за почивка на непретенциозни туристи, нежели в евтин публичен дом.

1573719586

Не помогна дори това, че Ричард Ран и Роналд Ът дойдоха на крака и обясниха пред колегата Светльо Иванов по бТВ за какво става дума. Съгласен съм с тях, че същата програма, която предлагаха на нас, работи перфектно в Естония, и че за провала у нас е виновен отровният ни политически климат, който впрочем става все по-миризлив.

Е, удобно е някой друг да ти е виновен. Пък и модерно стана да се хули Западът, забелязвам.
Не вярвам в конспиративни теории. Мнозинството от българите са бедни, но България не е бедна. Откраднатото от България често се завръща като значителни офшорни инвестиции. Виждаме върха на айсберга, във вид на молове, затворени комплекси и хотели (за друго крадците на богатството на България не се сещат), но и то не е малко.

В други страни като Естония, тогава част от СССР, или Словакия, част от бившата Чехословакия, през 1989 г. жизненото равнище не беше по-високо, отколкото у нас. Днес и в двете страни средната заплата е два пъти по-висока. Нито една от тези страни не е заплашена от изчезване заради емиграцията, която обезкървява България. Словакия впрочем е страната в ЕС с най-малко бедни и е призната за най-социалната държава в Евросъюза. Тези страни имаха нормален преход, а на нас и прехода ни откраднаха. Всичко печелившо беше приватизирано за жълти стотинки, всички загуби бяха национализирани. Но не американците, не Сорос, българи-юнаци обрулиха държавата.

Глупости са това, че Западът искал да ни унищожи индустрията и научния потенциал. И още по-голяма голяма идиотщина са теориите, че сме били много умни. Напротив, изключително много сме глупави, средностатистически, щом сме в това положение. Умни хора има във всички страни, даже и у нас има, но защо ли повечето наши умници се оказаха големи мошеници.

България е бедна, защото нито една политическа сила не се интересува от положението на обикновените хора. Освен на избори и на думи, защото бедните най-лесно се залъгват, а някои от тях твърде евтино си продават гласовете. БСП, както и всички останали партии в управлението, толерират закон, уникален не само в ЕС, но сигурно в цял свят. Само в България работниците по закон се явяват кредитор на капиталиста. Само в България е нормално предприемачът да не изплаща заплати с месеци наред, защото той се разплаща първо с държавата, после с банките, после е междуфирмената задлъжнялост и накрая са служителите, ако случайно му останат пари, и това безумие е облечено в закон.

Само в България капиталистът е обложен с данък от 10%, а целият доход на бедния работещ или на пенсионера, който отива изцяло за храна, сметки за ток и отопление и лекарства, е обложен с ДДС от 20%. ДДС е данък, който в най-голяма степен удря бедните. В много страни от ЕС ДДС за храните е по-нисък, в Белгия е 6%, а в други страни лекарствата или книгите са освободени от ДДС. В Белгия наскоро намалиха ДДС върху тока на 6%. Но у нас в Народното събрание се умува единствено как да се намали още ДДС върху хазарта. Но за сметка на това с 20% данък се облагат благотворителните есемеси. Българската държава е бедна, защото се издържа от бедните.

Впрочем, не е лесно да си и предприемач в България, освен ако си част от мафията, защото данъците може да са ниски, работната ръка може да е евтина, но рекетите са високи и политическите протекции са скъпи.

В България се работи на ишлеме, най-зле платената работа, а печалбите от завършения продукт отиват за собствениците на марката. Гледах в Белгия журналистическо разследване на производството на ишлеме у нас. То показа, че ако стойността на един такъв костюм е хиляда единици, ушиването му в България е струвало пет единици. Но за съответната марка е много ценно и това, че производството в България им дава право на етикет „Мейд ин Юръп“, при цени на работната ръка изключително конкурентни с Бангладеш.

Идеите за реиндустриализация и връщане към заводите-гиганти, за които се говори напоследък, са научна фантастика. При при това оскотяване на населението и при тази емиграция трудно се намират квалифицирани работници. Познат предприемач ми се оплака, че не може да намери жив заварчик. А който е намерил работа, се смята за късметлия и не смее да се оплаче, че е работещ беден, защото в прав текст му се казва, че за мястото му чакат други, по-гладни от него. Българското общество е ужасно близко до феодалното, особено в провинцията.

Има едно мнозинство в България, които не само са бедни, но търпят да са бедни и удивително добре издържат да са бедни. При това вярват на всякакви глупости. Затова има толкова кандидати за политици. Да се управлява такъв народ е направо кеф.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.