Защо понякога хората предпочитат нещастието пред това да са щастливи

| от | |

На 25 г. всички мощно навлизаме в живота с амбицията да бъдем щастливи. Но повечето хора, натискайки педала на газта, натискаме и педала на спирачката. Автомобилът харчи гориво, но стои на едно място. Как да се научим да освободим спирачката и да я ползваме възможно най-рядко?

За да сме щастливи, трябва преди всичко да сме здрави. Според Световната здравна организация здравето е съвкупност от физическо, психическо и социално благополучие. Във вселената енергиите са много мощен фактор, който влияе върху материалния свят. Но за да се намираме на висока вибрация, трябва преди всичко да се погрижим за своето здравословно състояние. Има хора, на които медицинските изследвания показват, че всичко им е наред, а те, въпреки това, се чувстват недобре. Каква е причината? Не смятам, че трябва да се изписват рецепти кое е правилно и кое не е. Един човек се чувства добре като спазва режима на веган, а друг се чувства отлично като се снабдява по-често с белтъчини от животински произход/месо, яйца и пр./. При всички положения двигателната активност променя нещата на биохимично ниво и депресиите, които са серотонин медиирани, се отдалечават.

Има хора, които са хипохондрици. Те не си въобразяват, че са болни-те наистина са болни, но диагнозата е не някаква друга, а хипохондрия. Страданието на тези хора е реално, трябва да се уважава, а методите, които следва да се ползват за лечение, са дълбинните и преди всичко аналитичният.

Често говорим и за т.нар. полза от болестта. Също така може да се дефинира и понятие полза от страданието. Хората, които не искат да пуснат страданието, имат следната облага:по своеобразен начин показват, че са над другите/че са различни от другите. Те се идентифицират като страдалци и не искат да излязат от тази роля. Зад това стои страх. Ако вече не си страдалец-кой ще бъдеш ти?

Когато съзнанието не е развито, се появяват фантазии.

И хипохондрикът, и болният от друга болест, и страдалецът имат една фантазия, която действително е опасна, защото руши здравето им. Тези механизми са описани много подробно в книгите на Лиз Бурбо.

След като загатнахме за храненето и спорта, за здравето и нездравето, за ролите на болен и страдалец, нека минем към хигиената на контактите и на взаимоотношенията. Ако реагираме с безусловна любов, с приемане и с прошка към другите и към себе си, то ние функционираме на висока вибрация. Поставянето на ясни граници и умението да казваме:“Не!“ ни предпазва от това да се случват неща, които са нежелани от нас. Защото правенето на компромиси не е добра идея. Те водятдо натрупването на гняв и затова аз съм против компромисите.

Има хора, които предпочитат да са нещастни чрез връзките, в които се озовават. Ако мъжете най-често за саморазрушение използват алкохол, то жените като процентно съотношение са много по-склонни да използват влизането и втурването в нездравословни връзки. Това много често е свързано с подвластността на някой комплекс и човек прави неосъзнати избори. Преди всичко съм „за“ човек да не предприема стъпки в живота си, за които не е готов психологически, духовно и житейски. Тъй като темата за любовта и партньорствата в много семейства е табу, липсва целенасочено възпитание в тази посока. Освен това с течение на времето емоционалната ни интелигентност закърнява. Доказано е емпирично, че бебетата са много по-емоционално интелигентни от големите хора. Бебетата най-добре разбират какво искат и чувстват другите бебета, както и останалите хора около тях. Откъснали сме се, ние- уж зрелите индивиди, от връзката със самите себе си-от онази здрава връзка с нашето Висше Аз.

От нашето Висше Аз идва естественото ни знание. То съдържа вдъхновение, интуиция и прозрение. Съзнателното Аз/заучените поведения/ много често засенчва и пречи на нормалното разгръщане на Висшия Аз. Основното Аз е като дете, което живее вътре в нас и то е отговорно за физическата ни енергия, грижи се за оцеляването на нас самите и на човешкия род. Без да са развити в достатъчна степен тези компоненти от нашата личност и да се намират в хармония, е невъзможно да сме хем жизнерадостни, хем аналитични, хем интуитивни и с посока/мисия.

Но да се върнем на любовта и партньорствата. Първо идеята да се сключват бракове преди 30 г. може да е много добра от гледна точка на биология, но е много лоша от гледна точка на психология. Без да имаме достатъчно житейска мъдрост и без да познаваме механизмите на любовта и на партньорството, ние се опитваме да градим кула без основи. Все пак е факт, че жената се влюбва в своя идеален Анимус, който проектира в избрания мъж, а мъжът се влюбва в своята идеална Анима, която проектира върху любимата жена. Т.е. ние вменяваме на своята половинка някакви качества, които тя в действителност не притежава. Необходимо е да свалим проекциите/да се освободим от трансфера/ и да преоткрием реалното Аз на половинката си, както го е нарекъл Карл Роджърс. Наистина, единствената възможност да се влюбим, е да съзрем миража на своята идеална Анима за мъжете и на своя идеален Анимус за жените в лицето на потенциалния партньор. Но нека свалим само проекциите, а не и влюбването.

Всичко е наш осъзнат избор. Ние създаваме, допринасяме или позволяваме всичко, което се случва в живота ни. Или както е казал Джон Роджър:“Хората казват, че любовта е чувство. Не е. Тя е избор. Изберете любящото действие, независимо дали чувствате, че искате да го направите или не и любовта ще се появи.“

Както виждаме, всички взаимоотношения съдържат пренос и контрапренос. Ако имаме зрелостта да разберем кога дадени неща са наши собствени съдържания, съществува надеждата, че ще си ги върнем обратно. Тогава се освобождаваме от обсесията и изпитваме чувството на свобода. Едва тогава можем да градим зрели взаимоотношения, базирани на грижа за себе си и другия, зачитане на личното пространство, прошката, приемането и способността да обичаме другия въпреки всичко, а не заради нещо.

Ако не можем да простим на себе си и на хората, които са ни наранили, ние оставаме в затвора на миналото. Старите болки не ни позволяват да продължим живота си по нов начин. Същото е и с негодуванието-трябва да се освободим от него като нямаме определени очаквания, защото ние сме фрустрирани именно от колизията между нашите надежди какво поведение ни дължи другият и действията в реалността на същия човек.Действия, които вървят против нашите представи за себе си от своя страна създават чувство за вина, с което също следва да се сбогуваме, ако държим на щастието. Не на последно място трябва да се простим със съпротивата към действителността и с контрола, който се опитваме да упражняваме.

Обикновеният навик да драматизираме също никара да предпочитаме да сме нещастни пред това да сме щастливи. Мъжете също много често драматизират, само че го наричат по друг начин. Много често ние избираме да сме прави пред това да сме щастливи. Затова спорим и влизаме в капана на стратегията губя-губиш по Стивън Кови като погазваме стратегията печеля-печелиш. Предпочитанието към някоя от четирите стратегии/печеля-печелиш, печеля-губиш, губя-печелиш и губя-губиш/много пъти е обусловено от моделите, които сме възприели. Наша национална черта е поговорката:“Аз не искам да съм добре. Искам Вуте да е зле.“

Нека не се преструваме на слаби. Нека с вътрешния си глас да не се извеждаме от силата.Едва тогава ще предпочетем градивността пред деструктивността.

За да заживеем добре, отделните моменти в нашия живот трябва да са свързани с положителни преживявания.

Затова избирам да завърша с една мисъл на М. Л. Кинг:“Проблемите не са за това, което злите хора правят, а за това, което добрите хора не правят.“. Може много хора да ти казват различни неща, но ти си този, който избира действията и бездействията. Или както е казал Съмърсет Моъм:“Има много пътища към успеха, но най-краткият път към неуспеха е да се опиташ да се харесаш на всички.“

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.