Защо понякога хората предпочитат нещастието пред това да са щастливи

| от | |

На 25 г. всички мощно навлизаме в живота с амбицията да бъдем щастливи. Но повечето хора, натискайки педала на газта, натискаме и педала на спирачката. Автомобилът харчи гориво, но стои на едно място. Как да се научим да освободим спирачката и да я ползваме възможно най-рядко?

За да сме щастливи, трябва преди всичко да сме здрави. Според Световната здравна организация здравето е съвкупност от физическо, психическо и социално благополучие. Във вселената енергиите са много мощен фактор, който влияе върху материалния свят. Но за да се намираме на висока вибрация, трябва преди всичко да се погрижим за своето здравословно състояние. Има хора, на които медицинските изследвания показват, че всичко им е наред, а те, въпреки това, се чувстват недобре. Каква е причината? Не смятам, че трябва да се изписват рецепти кое е правилно и кое не е. Един човек се чувства добре като спазва режима на веган, а друг се чувства отлично като се снабдява по-често с белтъчини от животински произход/месо, яйца и пр./. При всички положения двигателната активност променя нещата на биохимично ниво и депресиите, които са серотонин медиирани, се отдалечават.

Има хора, които са хипохондрици. Те не си въобразяват, че са болни-те наистина са болни, но диагнозата е не някаква друга, а хипохондрия. Страданието на тези хора е реално, трябва да се уважава, а методите, които следва да се ползват за лечение, са дълбинните и преди всичко аналитичният.

Често говорим и за т.нар. полза от болестта. Също така може да се дефинира и понятие полза от страданието. Хората, които не искат да пуснат страданието, имат следната облага:по своеобразен начин показват, че са над другите/че са различни от другите. Те се идентифицират като страдалци и не искат да излязат от тази роля. Зад това стои страх. Ако вече не си страдалец-кой ще бъдеш ти?

Когато съзнанието не е развито, се появяват фантазии.

И хипохондрикът, и болният от друга болест, и страдалецът имат една фантазия, която действително е опасна, защото руши здравето им. Тези механизми са описани много подробно в книгите на Лиз Бурбо.

След като загатнахме за храненето и спорта, за здравето и нездравето, за ролите на болен и страдалец, нека минем към хигиената на контактите и на взаимоотношенията. Ако реагираме с безусловна любов, с приемане и с прошка към другите и към себе си, то ние функционираме на висока вибрация. Поставянето на ясни граници и умението да казваме:“Не!“ ни предпазва от това да се случват неща, които са нежелани от нас. Защото правенето на компромиси не е добра идея. Те водятдо натрупването на гняв и затова аз съм против компромисите.

Има хора, които предпочитат да са нещастни чрез връзките, в които се озовават. Ако мъжете най-често за саморазрушение използват алкохол, то жените като процентно съотношение са много по-склонни да използват влизането и втурването в нездравословни връзки. Това много често е свързано с подвластността на някой комплекс и човек прави неосъзнати избори. Преди всичко съм „за“ човек да не предприема стъпки в живота си, за които не е готов психологически, духовно и житейски. Тъй като темата за любовта и партньорствата в много семейства е табу, липсва целенасочено възпитание в тази посока. Освен това с течение на времето емоционалната ни интелигентност закърнява. Доказано е емпирично, че бебетата са много по-емоционално интелигентни от големите хора. Бебетата най-добре разбират какво искат и чувстват другите бебета, както и останалите хора около тях. Откъснали сме се, ние- уж зрелите индивиди, от връзката със самите себе си-от онази здрава връзка с нашето Висше Аз.

От нашето Висше Аз идва естественото ни знание. То съдържа вдъхновение, интуиция и прозрение. Съзнателното Аз/заучените поведения/ много често засенчва и пречи на нормалното разгръщане на Висшия Аз. Основното Аз е като дете, което живее вътре в нас и то е отговорно за физическата ни енергия, грижи се за оцеляването на нас самите и на човешкия род. Без да са развити в достатъчна степен тези компоненти от нашата личност и да се намират в хармония, е невъзможно да сме хем жизнерадостни, хем аналитични, хем интуитивни и с посока/мисия.

Но да се върнем на любовта и партньорствата. Първо идеята да се сключват бракове преди 30 г. може да е много добра от гледна точка на биология, но е много лоша от гледна точка на психология. Без да имаме достатъчно житейска мъдрост и без да познаваме механизмите на любовта и на партньорството, ние се опитваме да градим кула без основи. Все пак е факт, че жената се влюбва в своя идеален Анимус, който проектира в избрания мъж, а мъжът се влюбва в своята идеална Анима, която проектира върху любимата жена. Т.е. ние вменяваме на своята половинка някакви качества, които тя в действителност не притежава. Необходимо е да свалим проекциите/да се освободим от трансфера/ и да преоткрием реалното Аз на половинката си, както го е нарекъл Карл Роджърс. Наистина, единствената възможност да се влюбим, е да съзрем миража на своята идеална Анима за мъжете и на своя идеален Анимус за жените в лицето на потенциалния партньор. Но нека свалим само проекциите, а не и влюбването.

Всичко е наш осъзнат избор. Ние създаваме, допринасяме или позволяваме всичко, което се случва в живота ни. Или както е казал Джон Роджър:“Хората казват, че любовта е чувство. Не е. Тя е избор. Изберете любящото действие, независимо дали чувствате, че искате да го направите или не и любовта ще се появи.“

Както виждаме, всички взаимоотношения съдържат пренос и контрапренос. Ако имаме зрелостта да разберем кога дадени неща са наши собствени съдържания, съществува надеждата, че ще си ги върнем обратно. Тогава се освобождаваме от обсесията и изпитваме чувството на свобода. Едва тогава можем да градим зрели взаимоотношения, базирани на грижа за себе си и другия, зачитане на личното пространство, прошката, приемането и способността да обичаме другия въпреки всичко, а не заради нещо.

Ако не можем да простим на себе си и на хората, които са ни наранили, ние оставаме в затвора на миналото. Старите болки не ни позволяват да продължим живота си по нов начин. Същото е и с негодуванието-трябва да се освободим от него като нямаме определени очаквания, защото ние сме фрустрирани именно от колизията между нашите надежди какво поведение ни дължи другият и действията в реалността на същия човек.Действия, които вървят против нашите представи за себе си от своя страна създават чувство за вина, с което също следва да се сбогуваме, ако държим на щастието. Не на последно място трябва да се простим със съпротивата към действителността и с контрола, който се опитваме да упражняваме.

Обикновеният навик да драматизираме също никара да предпочитаме да сме нещастни пред това да сме щастливи. Мъжете също много често драматизират, само че го наричат по друг начин. Много често ние избираме да сме прави пред това да сме щастливи. Затова спорим и влизаме в капана на стратегията губя-губиш по Стивън Кови като погазваме стратегията печеля-печелиш. Предпочитанието към някоя от четирите стратегии/печеля-печелиш, печеля-губиш, губя-печелиш и губя-губиш/много пъти е обусловено от моделите, които сме възприели. Наша национална черта е поговорката:“Аз не искам да съм добре. Искам Вуте да е зле.“

Нека не се преструваме на слаби. Нека с вътрешния си глас да не се извеждаме от силата.Едва тогава ще предпочетем градивността пред деструктивността.

За да заживеем добре, отделните моменти в нашия живот трябва да са свързани с положителни преживявания.

Затова избирам да завърша с една мисъл на М. Л. Кинг:“Проблемите не са за това, което злите хора правят, а за това, което добрите хора не правят.“. Може много хора да ти казват различни неща, но ти си този, който избира действията и бездействията. Или както е казал Съмърсет Моъм:“Има много пътища към успеха, но най-краткият път към неуспеха е да се опиташ да се харесаш на всички.“

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.