Защо политиците в България ненужни вкупом станаха?

| от | |

Сашо Дончев, председател на УС на БСК

Sasho Donchev

Изглежда все повече хора разбират, че най-опасните думи са: „Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна.“ Казал го Роналд Рейгън преди много години, но констатацията му е особено вярна днес, за ситуацията в България.

Ние, предприемачите, не бяхме изненадани от наглото поведение на партийните лидери, участвали в срещата с представителите на синдикалните и работодателските организации, която беше инициирана от председателя на НС. Казаното от политиците само още веднъж доказа колко грешна е тяхната представа за свободата и демокрацията. Представа, която не се споделя от над 70% от българските граждани, които категорично не желаят да гласуват за тези партии. В нашите очи „постиженията“, с които политиците се гордеят през последните 25 години, изглеждат по съвсем различен начин:

  1. С активното участие на всички партии, добрали се до българския парламент и до българското правителство, бяха създадени и утвърдени практики на пълен произвол при приемането на закони и още по-голям – при приемането на подзаконови нормативни актове. Абсолютно безпардонно, без задължителната ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, лавинообразно се създават закони, наредби, постановления, указания и т.н., които не решават нито един проблем в обществото. Това не пречи на всеки председател на НС да отчита с гордост колко много закони са приети или изменени. И да признава с половин уста, че те май изобщо не работят. Какъв е смисълът тогава? Много просто – да се изпълнят поръчките на клиентелата.
  2. Приеманите от парламента закони са лоши, защото те не защитават ПРИНЦИПИ, а напротив, по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, ги пренебрегват. И резултатът е, че интересите на фирмите, които са част от партийните обръчи, са обслужени, за сметка на „горделивите“ можещи и знаещи, които не искат да целунат ръка.
  3. Приеманите от НС закони са с толкова ниско качество, че чак са обидни за интелекта на българското общество. Всеки един от тях, като правило, е кух откъм съдържание, „дописва“ се с наредби и се дава за изпълнение на назначените от управляващите „независими“ регулатори. Които пък с готовност обслужват тези, които трябва да бъдат обслужени. Така битката с „монополите“ води до създаване на нови монополи, които търгуват не със стоки, а с влияние. Търговията с влияние е едно от най-убедителните доказателства за липсата на елементарна представа за свободно общество и граждански права сред политическите партии в България.
  4. Въоръжени до зъби с всякакви нормативни актове, чиновниците се превръщат в наказателен отряд за разправа с „непослушните“ и за разчистване на пътя на „нашите“. Желаният резултат се постига не само с директна и повсеместна атака, но и с умишлено бездействие пред самоуправството на „богоизбрани“ фирми.
  5. Всичко това става без никаква съпротива от опозицията. Тя доброволно става съучастник във всякакви безобразия, докато чака да й дойде редът да замени управляващите и да започне да експлоатира същите канали за влияние в полза на „Батко, братко и сие“. Майната му на обществения интерес!
  6. Не е вярно, че в държавния бюджет няма пари за решаването на най-належащите проблеми на обществото. Всяка година оттам се превъртат над 20 млрд. лв. И всяка година те не стигат дори за най-важното. Обяснението е много просто – при нито едно управление решаването на проблемите на обществото не е било цел на бюджета. Целта винаги е била да нахраним своите, пък и за себе си да отделим. Затова всяка година милиарди левове потъват в някакви програми, стратегии и проекти, чийто смисъл е известен само управляващите. И те не само не смятат за нужно да се отчитат за всеки изхарчен наш лев, но и колкото по-голяма е сумата, която се прахосва, толкова по-голяма държавна тайна е за какво отива тя. Няма никакъв начин обществото да научи кои са: (а) тези политики и проекти; (б) какви са техните цели и какъв е очакваният резултат; (в) кой отговаря за постигането на този резултат; (г) колко ще ни струва този резултат; (д) как се развиват тези проекти, (е) кой и как е наказан, ако очакваният резултат не е постигнат.
  7. Никой не пита обществото за какво да бъдат похарчени парите в държавния бюджет, кои са проблемите, които трябва да бъдат решени спешно, и кои могат да почакат. И това не е случайно – политиците са абсолютно наясно, че техните приоритети изобщо не съвпадат с приоритетите на обществото.
  8. В свободните общества данъците са израз на солидарност и съпричастност, а не са наказание. В нашето общество има много хора, които биха отделили повече от своите средства, ако са наясно за какво ще бъдат използвани. Липсата на необходимата политическа култура обаче не позволява на българските политици да разберат каква сила е свободното общество. Готовността на българите да си сътрудничат и помагат е все още жива. Въпреки огромното старание на бившите и днешните управници да дезинтегрират отделните членове или групи, обществото и днес се обединява, когато трябва да се спасяват българи, жертви на безхаберието на публичната администрация.
  9. От години българската държава създава само проблеми на своите граждани и имитира усилия за тяхното решаване. Но и това бихме могли да преглътнем, ако не се пречи и дори забранява обществото да се организира само в търсенето на ефективни решения. Монополът на държавата в такива важни сфери като образование и здравеопазване е вреден. Монополът в моделите за достъп и усвояване на средства от европейските фондове е източник на корупция, водеща до възпрепятстване на конкуренцията и свободата на предприемачеството. Ако политиците не са достатъчно зрели да признаят провала на държавата, то поне трябва да са достатъчно интелигентни да престанат да пречат на давещите се в опитите им за спасение. Нужно е инициативите на обществото и на държавата да са равнопоставени и разходите за тяхната реализация да се компенсират от бюджета само ако има постигнат резултат.

Преди 25 години българското общество пожела промяна. Българите вярваха, че са можещи, знаещи и работливи. Искаха свободата, за да го докажат и на себе си, и на своите деца. Вярваха, че демокрация означава управление според волята на народа. Обществото беше с висок среден интелект и знания (не говорим за дипломи), за да изрази мнение и воля по всеки важен въпрос за по-нататъшното развитие на България. Всички очаквахме, че само след референдум и при регистрирана воля на мнозинството ще отчуждаваме доброволно, а не насилствено част от своите права и част от заработените с труд средства. При това не самоцелно, а за да дадем на СВОЯТА държава нужните й права и средства да изпълнява произтичащите от решенията на референдума задачи. Какво получихме от политиците? Ядец. Какви референдуми? От къде този мат’рял ще знае какво е добро за него?

Вярно е, че не е много сигурно, дали ако всички важни за обществото въпроси намираха своите отговори на референдуми, България щеше да е част от т.н. евроатлантическа общност. Но е твърде съмнително, че заради неуспешния опит да се приобщим към евроатлантическата ценностна система си заслужаваше да задраскаме с лека ръка своите, българските ценности и морал! Кой друг, ако не политиците носят вина за това?

Тук трябва да признаем, че не по-малка е и нашата вина, на предприемачите! Защото позволихме всичко това да се случи. Защото не проявихме солидарност, когато политиците погазваха основни принципи на свободата и демокрацията, разправяйки се с някой успял без тяхно съгласие и благословия? Защото не изпълнихме своя граждански дълг да упражняваме контрол върху нормотворчеството на политиците, което винаги откровено е било насочено срещу или в полза на някой? Което винаги е било срещу свободния и конкурентен пазар. Нито веднъж не намерихме достатъчно основание заедно да зададем най-естествения въпрос: За какво се харчат нашите, на обществото, пари? Защо един министър-председател може да си позволи „с чужда пита майчин помен“ без да се притеснява от реакцията на обществото?

Е писна ни! Знаем, че битката между съзидателите и съсипителите ще бъде дълга и нелека. Но твърдо сме решени да я проведем. Защото вярваме, че българският народ заслужава свободата си. И че неминуемо един ден България ще бъде свободна!

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.