Защо Москва не се тревожи от „Ислямска държава“

| от |

Русия не вярва, че коалицията на САЩ срещу „Ислямска държава“ е нещо повече от книжен тигър. Москва има и собствени причини да се дистанцира от участие в тази коалиция, смята политологът Иван Преображенский.

Съобщенията, че Русия се е уговорила със САЩ за размяна на разузнавателни информации, свързани с групировката „Ислямска държава“, предизвикаха шумен скандал в Москва. Руското министерство на външните работи опроверга тези съобщения толкова категорично, че стана ясно едно: властите в Кремъл са готови единствено на неофициална подкрепа за операцията „Непоколебима решимост“, пише Дойче Веле.

Краен антиамериканизъм

Първата и главна причина за това поведение е, че не друг, а САЩ станаха инициатори на борбата срещу джихадистите. Антиамериканизмът сред руските ръководители, за съжаление, е станал толкова силен, че самото участие на американци в какъвто и да е проект, прави невъзможно присъединяването на Русия към него. Разумно ли е това? Едва ли – включително и от гледна точка на т.нар. реална политика, станала напоследък толкова модерна в Русия. Последното изявление на министъра на външните работи Сергей Лавров е красноречиво доказателство за това, че дори и да ставаше дума за отбрана от някакво застрашително нашествие на марсианци например, Кремъл пак би отказал да си сътрудничи с американците. „По-добре да станем обект на извънземна агресия, отколкото да се доверим на „ястребите“ от Пентагона“, заяви той.

Втората причина, която изтъква Москва, е аморфността на антиислямистката коалиция. Това трудно може да се оспорва. В момента това е просто коалиция на думи. Тя няма генерален щаб, нито утвърден списък на участниците и потенциалните съюзници. На трето място, мнозинството руснаци са убедени, че САЩ сега си плащат за грешките, които допуснаха при свалянето на авторитарните режими в Северна Африка и Близкия изток. И действително, американците допуснаха прекалено много грешки в Ирак и Афганистан, в Сирия и Египет, а и твърде често влизаха в тактически съюзи дори с ислямистите.

Русия не се чувства застрашена от „Ислямска държава“

Не на последно място, президентът на Сирия Башар Асад си остава съюзник на Кремъл. В това, че Асад (а не и американците), е единственият виновник за създаването на „Ислямска държава в Сирия и Леванта“, вярват само отделни московски експерти. В Кремъл със сигурност знаят, че бойците от „ИД“ посочват Русия като една от главните си цели. Изглежда обаче руските власти са напълно уверени в надеждността на собствените си специални служби. Явно не ги безпокои особено и това, че в Сирия и Ирак воюват около 800 руски граждани, сред които има немалко ветерани от войните в Чечения. Там воюват и доброволци от други региони на Северен Кавказ, а също и от Башкирия и Татарстан. Ако радикалите пожелаят да се завърнат в Русия, с тях ще трябва да се справят тайните служби и полицията. Необяснимо е защо Кремъл не се смущава от тези факти, при положение, че в Москва вече бяха извършени терористични нападения, организирани от ислямисти от Северен Кавказ.

Прагматизмът на Кремъл

Кремъл обаче е прав, че вероятността за пряка военна заплаха, включително и в региона на Средна Азия, засега е минимална. Поне докато са живи казахстанският президент Нурсултан Назърбаев и узбекският му колега Ислам Каримов. Техните държави са единствените в „санитарния кордон“ около Русия, откъдето може да възникне ислямистка заплаха. „Ислямска държава“ трудно може да стигне до границите на Русия от друго място. Твърде много препятствия има по пътя дотам – Азербайджан, Армения, Иран, Турция. При това списъкът е непълен.

Така че, от нейна гледна точка, Москва заема прагматична позиция. Тя ще стои настрана от схватката на Запада с войнстващия сунитски ислям и ще помага, само когато й е изгодно. Едва ли има нещо или някой, който да принуди Кремъл да промени гледната си точка, освен ако ситуацията не се изостри дотолкова, че САЩ да сключат военен съюз с Иран и да присъединят и Турция към коалицията. Тогава, разбира се, Русия няма да може да стои повече настрана. Засега обаче министерството на външните работи на Русия продължава да настоява за това, САЩ да съгласуват с Асад бомбардировките срещу позиции на „ИД“ в Сирия. А междувременно Москва ще продължи да търгува с оръжие със същия този Асад, с иракските власти и с кюрдските бойци. Но обмен на разузнавателни информации със САЩ така и няма да има. Поне дотогава, докато Кремъл не престане да вижда „дългата ръка на Запада“ като причина за всичките си икономически и политически неудачи.

*Иван Преображенский е политолог и координатор на проекта „Московски политклуб“, както и постоянен участник в германско-руския форум „Петербургски диалог“.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра:

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.