Защо младите хора не гласуват

| от |

сп. „Икономист“

За разлика от президентските надпревари изборите в средата на мандата в Америка, изглежда, не вдъхновяват много хора. През 2012 г. цели 59 процента от регистрираните гласоподаватели се явиха пред урните на президентските избори. Но две години преди това едва 42 процента си направиха труда да гласуват, а тази година избирателната активност може да е още по-ниска. Малцина са по-незаинтересовани от младите. През 2010 г. избирателната активност сред хората на възраст между 18 и 24 години беше едва 21 процента. Подобно слабо участие означава, че в годините, когато има междинни избори, републиканците (чиито избиратели обикновено са по-възрастни) доминират при гласуванията, макар че не могат да спечелят толкова лесно в годините, когато има президентски избори. В много от надпреварите за Сената демократите разчитат – вероятно твърде оптимистично – на необичайно висока младежка избирателна активност, за да спечелят. Но защо е толкова трудно да бъдат накарани младите хора да гласуват?

Америка не е единственото място, където младите не упражняват правата си. През 2010 г. едва 44 процента от хората на възраст между 18 и 24 години гласуваха на общите избори във Великобритания, докато делът на хората от всички възрасти беше 65 процента. В нито една европейска страна младите не гласуват по-активно от по-възрастните хора. В исторически план младежката избирателна активност никога не е била особено висока където и да било, но през последните няколко десетилетия нещата се влошават. Едно обяснение, поддържано от по-възрастните хора, е, че младите са мързеливи. Но то не е особено издържано. Днешните млади хора участват повече в доброволни дейности, отколкото възрастните хора; те са много по-добре образовани; и е по-малко вероятно да пият прекомерно или да използват наркотици в сравнение с предишни млади поколения. Това не изглежда да е рецептата за политическата апатия.

По-добро обяснение може би е това, че младите хора днес не се чувстват особено значими в обществото. Когато имаш деца и притежаващ имущество, си пряко заинтересован как се управляват училищата и болниците и дали се поддържат парковете и библиотеките. Но младите хора чакат все по-дълго, докато се установят, ако въобще го направят. През 1970 г. жените в Америка се омъжваха за първи път още преди 21-годишна възраст, а малко по-късно са сдобиваха с деца и собствено жилище. Днес жените се омъжват средно на 26 години, ако въобще се омъжат, и е вероятно да искат дете не по-малко от кариера. Хората, които не са се установили, не са особено засегнати от политическите решения, а подвижният им начин на живот може да ги затруднява да гласуват. Във Великобритания почти една четвърт от 19-годишните обикновено се местят от един район в друг в течение на една година; още повече се местят в рамките на един и същ район. Ако наемаш стая и често се местиш, регистрирането за гласуване е досадна работа, която лесно се забравя, докато не стане твърде късно. Много щати в Америка допускат до гласуване само хора, които имат издаден от правителството документ за самоличност. Голям брой млади американци нямат шофьорски книжки, ловни билети или паспорти, а получаването на специален документ за гласуване е досадна работа, така че мнозина в крайна сметка не могат да гласуват. (В Америка изборната измама чрез гласуване от името на друг човек е незначителен проблем: към подобни цинични постъпки обикновено прибягват привърженици на десницата с цел да попречат на участието в изборите на хора, които има вероятност да гласуват против тях.)

Все пак вероятно най-потискащото обяснение е просто, че на много места младите хора не смятат, че има някой, за когото си заслужава да гласуват. Европейско проучване показа, че през 2008 г. 22 процента от французите на възраст между 15 и 24 години са на мнение, че проблемите на обществото могат да бъдат решени само с революционни действия. През 1990 г. този дял беше едва 7 процента. Когато се появят харизматични политици, те са в състояние да спечелят младите: Барак Обама нямаше да бъде избран през 2008 и 2012 г., ако не беше забележително високата младежка избирателна активност в негова подкрепа. Но в повечето случаи подобни политици не се появяват. Това може би е така, защото на повечето избори простата стратегия е да се спечелят по-възрастните хора, които така или иначе гласуват колкото и да са лоши кандидатите. Младите хора, които по традиция са по-космополитни, либерални и склонни да се надяват от по-възрастните, обикновено биват отблъснати от негативизма и цинизма на предизборните кампании, насочени към нещастните възрастни. За жалост, цинизмът ражда цинизъм. /БТА/

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си