Защо младите хора не гласуват

| от |

сп. „Икономист“

За разлика от президентските надпревари изборите в средата на мандата в Америка, изглежда, не вдъхновяват много хора. През 2012 г. цели 59 процента от регистрираните гласоподаватели се явиха пред урните на президентските избори. Но две години преди това едва 42 процента си направиха труда да гласуват, а тази година избирателната активност може да е още по-ниска. Малцина са по-незаинтересовани от младите. През 2010 г. избирателната активност сред хората на възраст между 18 и 24 години беше едва 21 процента. Подобно слабо участие означава, че в годините, когато има междинни избори, републиканците (чиито избиратели обикновено са по-възрастни) доминират при гласуванията, макар че не могат да спечелят толкова лесно в годините, когато има президентски избори. В много от надпреварите за Сената демократите разчитат – вероятно твърде оптимистично – на необичайно висока младежка избирателна активност, за да спечелят. Но защо е толкова трудно да бъдат накарани младите хора да гласуват?

Америка не е единственото място, където младите не упражняват правата си. През 2010 г. едва 44 процента от хората на възраст между 18 и 24 години гласуваха на общите избори във Великобритания, докато делът на хората от всички възрасти беше 65 процента. В нито една европейска страна младите не гласуват по-активно от по-възрастните хора. В исторически план младежката избирателна активност никога не е била особено висока където и да било, но през последните няколко десетилетия нещата се влошават. Едно обяснение, поддържано от по-възрастните хора, е, че младите са мързеливи. Но то не е особено издържано. Днешните млади хора участват повече в доброволни дейности, отколкото възрастните хора; те са много по-добре образовани; и е по-малко вероятно да пият прекомерно или да използват наркотици в сравнение с предишни млади поколения. Това не изглежда да е рецептата за политическата апатия.

По-добро обяснение може би е това, че младите хора днес не се чувстват особено значими в обществото. Когато имаш деца и притежаващ имущество, си пряко заинтересован как се управляват училищата и болниците и дали се поддържат парковете и библиотеките. Но младите хора чакат все по-дълго, докато се установят, ако въобще го направят. През 1970 г. жените в Америка се омъжваха за първи път още преди 21-годишна възраст, а малко по-късно са сдобиваха с деца и собствено жилище. Днес жените се омъжват средно на 26 години, ако въобще се омъжат, и е вероятно да искат дете не по-малко от кариера. Хората, които не са се установили, не са особено засегнати от политическите решения, а подвижният им начин на живот може да ги затруднява да гласуват. Във Великобритания почти една четвърт от 19-годишните обикновено се местят от един район в друг в течение на една година; още повече се местят в рамките на един и същ район. Ако наемаш стая и често се местиш, регистрирането за гласуване е досадна работа, която лесно се забравя, докато не стане твърде късно. Много щати в Америка допускат до гласуване само хора, които имат издаден от правителството документ за самоличност. Голям брой млади американци нямат шофьорски книжки, ловни билети или паспорти, а получаването на специален документ за гласуване е досадна работа, така че мнозина в крайна сметка не могат да гласуват. (В Америка изборната измама чрез гласуване от името на друг човек е незначителен проблем: към подобни цинични постъпки обикновено прибягват привърженици на десницата с цел да попречат на участието в изборите на хора, които има вероятност да гласуват против тях.)

Все пак вероятно най-потискащото обяснение е просто, че на много места младите хора не смятат, че има някой, за когото си заслужава да гласуват. Европейско проучване показа, че през 2008 г. 22 процента от французите на възраст между 15 и 24 години са на мнение, че проблемите на обществото могат да бъдат решени само с революционни действия. През 1990 г. този дял беше едва 7 процента. Когато се появят харизматични политици, те са в състояние да спечелят младите: Барак Обама нямаше да бъде избран през 2008 и 2012 г., ако не беше забележително високата младежка избирателна активност в негова подкрепа. Но в повечето случаи подобни политици не се появяват. Това може би е така, защото на повечето избори простата стратегия е да се спечелят по-възрастните хора, които така или иначе гласуват колкото и да са лоши кандидатите. Младите хора, които по традиция са по-космополитни, либерални и склонни да се надяват от по-възрастните, обикновено биват отблъснати от негативизма и цинизма на предизборните кампании, насочени към нещастните възрастни. За жалост, цинизмът ражда цинизъм. /БТА/

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.