Защо Крим не влиза в плановете на Америка

| от |

Санкциите на САЩ срещу определени руски граждани са по-скоро символични, а до американска военна намеса в украинската криза надали ще се стигне. Това обаче не е признак на слабост, твърди Миодраг Сорич от Дойче веле.

putin-obama_2252410b

Американският президент Барак Обама и неговият руски колега Владимир Путин са толкова различни, че повече не би било възможно. Когато говорят по телефона, те не губят време в излишни любезности, а преминават веднага към съществените въпроси. Това важи и за темата Украйна. Сега американският президент заплашва Русия с изолация, с въоръжаването на балтийските държави, Полша и Унгария – в случай че се стигне до анексия на Крим от страна на Русия. Каквото и да казва обаче Обама, за мнозина в американската столица това просто не е достатъчно.

Вашингтон обаче не би бил Вашингтон, ако там нямаше политици, които да се опитват да извлекат вътрешнополитически капитал от кризата в Крим. Сенаторът Джон Маккейн например веднага упрекна Обама в слабост – президентът не виждал истинската същност на бившия агент от КГБ Путин. Сходна позиция изрази и бившата външна министърка Кондолиза Райс. На фона на напрежението в Европа, подобно на много други политици, и тя настоя американското ръководство да демонстрира сила и с това си спечели аплодисментите на оръжейното лоби. Обама всъщност иска да намали бюджета на Пентагона, но ето че сега се появяват основания да се отпуснат повече пари за отбрана.

В търсене на компромиса

Ако се гледа само към политическата класа във Вашингтон, лесно може да се добие впечатлението, че Студената война се е завърнала. Повечето американци обаче разсъждават по-различно от подстрекателите в столицата: малцина са тези, които смятат, че САЩ трябва да поемат някаква определена роля в кримската криза. Ако има външнополитическа тема, от която да се интересуват американците, то това е предимно Близкият Изток.

Що се отнася до по-важните външнополитическите планове на президента, те изглеждат така: възстановяване на мира и приключване на интервенциите в Ирак и Афганистан. За тази цел той предприема и съответните действия. В случая с Крим пък Обама търси компромис с Путин. Наложените до момента санкции спрямо руски политици и военни са по-скоро от символичен характер. За военна намеса пък и дума не може да става. Обама си остава предпазлив. Той би прибягнал към икономически санкции, ако Русия окупира източна Украйна – тактиката му зависи от развитието на нещата.

Това обаче в никакъв случай не е признак на слабост, а реална политика. Американският президент познава добре твърдоглавието на Кремъл – и от сирийския конфликт, и от предстоящото изтегляне на американските части от Афганистан, и от преговорите с Техеран.

Заплахата не е Русия

На мнозина в западна Украйна, в Полша, Грузия или балтийските републики не им е приятно да чуят, че Обама преследва най-вече американските интереси. Но това е факт. За САЩ или за НАТО Русия не представлява заплаха. Същинският враг се нарича Китай. Заради биографията си, но най-вече по икономически причини настоящият американски президент отправя поглед по-скоро към Азия, отколкото към Европа.

Така или иначе от големите външнополитически проекти, прокламирани от Обама в началото на встъпването му в длъжност, до момента не е излязло нищо: нито се стигна до ново начало с арабския свят, нито до ново начало с Русия. Под управлението на Обама Америка е концентрирана върху самата себе си. За мнозина американци Крим е твърде далеч.

 

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.