Защо Крим не може без Украйна

| от Chronicle.bg with DW |

Ток, вода, газ, храни: Крим все още се снабдява почти изцяло от Украйна. След референдума в неделя това може да се промени радикално, пише Дойче веле. Дали Украйна няма да лиши полуострова от тези жизненоважни за него ресурси?

Тази неделя населението на украинския полуостров Крим ще гласува на референдум за евентуалното си присъединяване към Русия. Почти сигурно е, че мнозинството ще одобри това предложение. Но дори формално Крим да се отдели от Украйна, по отношение на енергийното снабдяване полуостровът е почти изцяло зависим от нея. Инфраструктурните връзки за снабдяване с вода, газ и електроенергия преминават по тесен провлак, свързващ полуострова с континенталната част на страната. Достъп до полуострова откъм Русия засега няма – с изключение на една фериботна връзка през Керченския проток. „Крим може да се снабдява единствено от континентална Украйна. Това няма да се промени, даже и Крим да стане част от Руската федерация“, посочва Габриеле Бауман, ръководителка на киевското бюро на фондация „Конрад Аденауер“.

Зависимости

Снабдяването на Крим е било проблематично и преди – например през 1954 година, когато полуостровът става част от тогавашната Украинска съветска република. „В онези години присъединяването се извършва по чисто икономически причини – тъй като не е имало начин полуостровът да бъде снабдяван с ресурси от съветска територия“, казва Волфрам Ребок, председател на Управителния съвет на Европейско-украинската енергийна агенция. Онова, което навремето е изтълкувано като „подарък“ на Хрушчов за украинците, де факто е било наложително, за да се реши енергийният проблем на Крим.

И в наши дни Крим е почти изцяло зависим от Украйна, особено що се отнася до снабдяването с вода. Климатът на полуострова е сух и горещ, през лятото там пресъхват повечето реки и потоци. Поради което над 80 процента от водата за Крим идват от река Днепър в Украйна. Така нареченият Севернокримски канал „прихваща“ водите на Днепър край Каховка, след което преминава през Перекопския провлак и се разклонява из цял Крим.

Полуостровът консумира годишно около 1 200 мегавата електроенергия. На негова територия има четири ТЕЦ-а, но тяхното производство покрива едва една десета от необходимата енергия. Останалите 90% идват от континентална Украйна – пак през Перекоп и полуостров Чонгар. Същото важи и за 90% от всички хранителни продукти и индустриални стоки – и те пристигат от Украйна.

Крим се радва на известна независимост единствено по отношение на снабдяването с газ: украинското държавно предприятие „Черноморнефтегаз“ добива природен газ и петрол от Азовско море. Оттам идват близо две трети от необходимиия природен газ. Останалите количества пристигат по газопровод, който преминава през украинска територия.

Единственият изход

След евентуалното присъединяване на Крим към Русия снабдяването на полуострова може да се окаже доста проблематично. Тъй като Перекопският провлак се намира на украинска територия, Киев би могъл да спре подаването на вода за Крим. В такъв случай жителите на полуострова – близо 2 милиона души, ще се окажат в безизходна ситуация. „Предполагам обаче, че снабдителните трасета няма да бъдат прекъснати“, казва Волфрам Ребок от Европейско-украинската енергийна агенция. „Едва ли някой ще посмее да предизвика подобна хуманитарна катастрофа“, посочва експертът.

Към това се добавя и друго: колкото Крим е зависим от континентална Украйна, толкова и самата Украйна е зависима от Русия. Затова е очевидно, че трябва да се стигне до някакво споразумение. „Всяко прекъсване на снабдяването ще доведе до ответни реакции – включително от страна на Русия, която при това положение би могла да спре доставките на газ за Украйна“, казва Ребок.

Казано накратко: единственият изход е споразумение с Украйна – поради простата причина, че липсват алтернативни пътища за снабдяването на Крим. Първите опити за намиране на изход от тази ситуация датират от 90-те години на миналия век, когато се говори за изграждането на мост към Русия. Покрай сегашната криза този сценарий отново стана актуален. Както обяви руският премиер Медведев, ако Крим стане част от Русия, мостът навярно ще бъде построен. Съоръжението с дължина близо 4,5 километра ще струва около 24 млрд. рубли – или близо 500 млн. евро. А осъществяването на подобен гигантски проект би отнело години.

 

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.