Защо хората продължават да водят войни?

| от | |

Стийв Тейлър, в. „Гардиън“

Тази година се навършват 100 г. от влизането на Великобритания в Първата световна война, а в момента светът изглежда особено „зареден“ с конфликти. Това е подходящо време да разсъждаваме защо човеците изглеждат неспособни да спрат да воюват.

Войните в повечето случаи се започват от правителствата, а не от населенията. И в повечето случаи те са резултат от спорове за ресурси и земи, или от желанието на дадено правителство да увеличи влиянието и мощта си. Хвърляйки поглед назад към историята на войните обаче, най-учудващото е с какво желание повечето хора се сражават във войни, или най-малкото ги подкрепят.

Когато Великобритания се включи в Първата световна война през август 1914 г. огромни тълпи празнуваха пред Бъкингамския дворец. Подобно празнично настроение царуваше из цяла Европа. Пишейки за отклика сред германския народ на избухването на войната, историкът Алън Бълок описва „безпрецедентно чувство на национално единство, което онези, които го изпитваха, никога нямаше да забравят – екзалтирано чувство на патриотизъм“.

Ранният американски психолог Уилям Джеймс някога е писал, че войната е толкова често явление заради позитивните си психологически ефекти. Тя създава чувство за единство пред лицето на колективна заплаха. Тя сплотява хората – не само армията, пряко въвлечена в битките, но и цялата общност. Тя създава чувство на съпричастност с целите на общността и вдъхновява отделните граждани (не само войниците) да се държат благородно и неегоистично, в служба на общото благо. Тя дава смисъл и цел като изход от монотонността на всекидневието. Воюването дава също така възможност за изява на по-високи човешки качества, които често „спят“ в рутинния ни живот, като например кураж и саможертва.

Това изглежда равностойно на признание, че човешките същества водят войни, защото това ни доставя удоволствие. Лесно е да забележим как идеите на Джеймс се потвърждават от големия брой млади британски мъже, които доброволно отиват да се бият в Сирия през последните месеци. Тези млади мъже смятат, че се бият за една справедлива кауза заедно с братята им мюсюлмани, но със сигурност ги блазни и натрапчивото усещане, което Джеймс описва: чувството на сплотеност и чест, което те – вероятно романтично – усещат, че могат да удовлетворят по-добре на война, отколкото у дома в Обединеното кралство.

Аргументът на Джеймс е, че човешките същества имат нужда да открият поприща, които дават същия позитивен ефект като воюването, но изчистени от присъщата му разрушителност, или както той ги нарича – „морален еквивалент на война“. С други думи, трябва да открием алтернативни сфери на дейност, които ни дават чувството за съществуване, за принадлежност, за цел.

В стабилни, мирни и икономически по-развити страни, като Обединеното кралство и САЩ, животът е толкова богат и разнообразен, че има много начини за задоволяване на тези нужди – чрез спорт, кариерно израстване, развлечения и хобита. Има обаче части на света, където животът е особено труден, където хората живеят в бедност или са потиснати и където има малко надежди за бъдещето – като например в Газа (Палестина) и в много части на Африка. Там е трудно тези импулси да намерят отдушник.

Войните могат да служат като най-малък общ знаменател, осигуряващ подобие на психологическа позитивност, опит да се „живее на на по-висока плоскост на сила“, по думите на Джеймс, с чувство на сплотеност и цел. Ако тези нужди останат незадоволени и ако има очевиден враг или потисник, към когото да бъдат насочени, то тогава войната е почти неизбежна.

Това не означава, че една воюваща страна не може да има справедлива кауза. Този аргумент не разглежда и други важни социални и психологически фактори, лежащи в основата на една война, като например социална идентичност и морално изключване. Това обаче показва, че всеки стабилен и траен мир зависи от създаването на общества с богатство на възможностите и на начините за посрещане на нуждите на хората. Фактът, че толкова много общества по света не успяват да постигнат това, прави изгледите за мир много мрачни. /БТА/

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

8 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Валерия Чанкова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес питаме за любимите ѝ реклами Валерия Чанкова. Може би не я познавате,но всяка сутрин се будите с това, което прави. Валерия е главният виновник зад екран за сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“. Или както сама казва за себе си:

Работя в телевизора. Не ме виждате и това дава свобода, честно казано. Виждате това, което с моя екип, ви разказваме всеки ден от рано сутрин. С една дума съм продуцент на сутрешния блок на Нова телевизия. И често съм в конфликт с рекламите, защото искам да имаме повече ефирно време за историите, които са ви интересни. Макар че сигурно сте благодарни да има все някакви реклами сутрин, за да може човек да си измие зъбите без да пропусне нищо от предаването с Ани и Виктор.

А ето и любимите ѝ реклами:

Има много любов в тази реклама. Връща детството и припомня уважението към по-възрастните. Като всеки човек, подчинен на работната въртележка, открих, че все още има неща, които ми връщат забравените емоции от детството и ми припомнят, че съм свързана не само с будилника сутрин, а със страхотните мъдри хора в рода ми. Необходима връзка

Когато за първи път видях тази реклама, си казах, че някой е създал видеото й специално за мен. В работата ми кадърът е по-важен от всичко останало и тези няколко минути концентрират цялото ми разбиране за представяне на реалността. Видимо и колегите от френския канал са на точно същото мнение

Казали са всичко във видеото. Дори повече отколкото е необходимo.

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 
 

Сериалите, които очакваме през 2017 година

| от |

Време ни е за равносметка. 2016-а клони към своя логичен и очакван финал и хората броят и смятат добрите и лошите моменти. Това важи не само за личните аспекти, а и за комерсиалните такива.

И няма какво да се лъжем – няма нищо по-любопитно и комерсиално в днешно време от добрата телевизия. Тази година се нагледахме на какво ли не. Лошо, добро, пошло, безинтересно… Малката синя кутия предложи много неща на своите зрители.

Много скоро ще направим преглед на най-добрите телевизионни случвания тази година, но преди това обръщаме логичен поглед към 2017-а. Тя чука на вратата и още с първите й дни телевизията успява да ни ентусиазира.

Най-очакваните 10 телевизионни сериала за 2017-а са в нашата галерия. Четете и си записвайте.