Защо гласът на богатите се чува по – силно от политиците

| от |

Правителство на хората, от хората и за хората бяха известните думи на Абрахам Линкълн. За кои хора обаче става дума? Правителствата отговарят ли на нуждите на средния работник или просто се грижат за привилегирования елит?

1

На пръв поглед правителствата се грижат през последните години най-вече за обикновения човек, поне в областта на финансите. Европа ограничава бонусите на банкерите и обсъжда данък върху финансовите транзакции, който ще важи в 11 държави от ЕС. В Америка, Конгреса прие серия от регулации познати под общото название Закона на Дод-Франк, което доведе до голямо мърморене на Уолстрийт. И най-важното, регулаторните органи в богатите държави се споразумяха за по-високи капиталови изисквания към банките, което не само ще ги направи по-сигурни, но и ще ограничат паричните пакетни бонуси, които доведоха до големи спорове.

И все пак, ново изследване на Мартин Гилънс и Бенджамин Пейдж показва, че такива моменти са рядкост, поне в Америка. Те използват статистически анализи, за да разберат кого най-много засяга политиката. Резултатите са депресиращи за тези които вярват в демокрацията. Авторите заключват, че “не само обикновените хора не разполагат със значителна сила при вземането на политически решения, но и имат съвсем съвсем малко или никакво независимо влияние върху политиката”. Тези, които имат най-голямо влияние са икономическите елити (дефинирани като тези 10%, които печелят най-много) и лобистки групи представящи бизнеса. За разлика от тях, лоби групите на масите, като например синдикатите, нямат никакво или имат много малко влияние.

Авторите достигат до това стряскащо заключение след проучване на 1779 изследвания на мнения в Америка по отношение на политически въпроси между 1981 и 2002. Във всеки отделен случай изследванията посочват доходите на отговарящите. За гледните точки на специалните групи, авторите използват подреждането на лобитата в списъка “Власт 25” на списание Форчън плюс още 10 индустрии за които се знае, че правят големи разходи за лобиране.

В случаите където предложената политическа промяна има слаба подкрепа сред богатите (един от пет я одобряват), тя се одобрява в 18% от случаите. Когато 4 от 5 от богатите подкрепят план, изгледите да бъде приет нарастват на 45%. За разлика от тези цифри, няма значение дали голямо или малко болшинство от хората със средни доходи подкрепят една политическа промяна. Шансовете за приемането й в тези случаи са все около 30%. Бизнес групите обаче имат доста по-голям успех при постигането на целите си. Почти същия като на богатите.

Изследването не показва, че средния гласоподавател задължително винаги губи. Често се случва мненията на богатите и на хората със средни доходи да са много близки (корелацията обаче между бизнес групите и средните граждани е отрицателна).

Аналазите подкрепят по-ранния труд на Лари Бартълс, автор на книгата “Неравностойна демокрация”,  както и изводите на политическия учен Мансур Олсън, че правителството може да бъде използвано за специални частни интереси. Това може би е по-вярно за Америка, тъй като там законите за финансиране на кампании са по-либерални. По време на изборите през 2012 бяха похарчени 6 милиарда долара. Системата принуждава кандидатите да прекарват по-голяма част от времето си в събиране на пари от богатите и от бизнеса. Дори и да няма никаква директна връзка, кандидатите може просто да поглъщат мненията на по-богатите.

Опасността е за омагьосан кръг в който политиците приемат политики, които благоприятстват по-заможните, което пък дава на богатите повече пари с които да лобират политиците, което пък води до по-благоприятно за тях законодателство и т.н. Нарастването на неравностойността през последните 30 години може да бъде приписана отчасти на този процес.

Не забравяйки многото нови регулации, много хора вярват, че Уолстрийт се справил по-добре от правителството по време на кризата, въпреки че точно той беше източника на проблема. Движението “Партия на чая” беше първоначално недолюбвано заради банковите спасителни планове през 2008. В Европа, надигането на популистките партии може би се дължи на същия фактор.

Рискът в дългосрочен план е, че прекомерното влияние на по-заможните може да доведе до прекалено голяма реакция. Ако омразата нарасне достатъчно силно, че да доведе популистите на власт, последните може да въведат политики, които са лоши не само за финансовия сектор, но и за цялата икономика.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.