Защо германците следват медицина в Източна Европа

| от |

В Германия местата за медицина в университетите са ограничени, а броят на кандидатите е огромен. Затова много млади германци се отправят към България и други страни в Източна Европа. Там успяват да осъществят мечтата си, разказва Дойче веле.

emergency room_1205.jpg

В германските болници работят и много лекари от Източна Европа – от България, Румъния или Полша. Обяснението е просто – Германия се нуждае отчаяно от медици и им предлага далеч по-добри условия на работа, отколкото горепосочените източноевропейски страни. Освен това лекарите от Източна Европа се ползват с добро име – медицинското им образование отговаря на международните стандарти, въпреки остарялата материална и техническа база в болниците и учебните центрове в родните им страни.

Германските кандидат-студенти също ценят качеството на медицинското образование в Източна Европа. През последните години все повече млади германци се записват да следват медицина или стоматология именно в източноевропейските страни. А и записването там става много по-лесно, отколкото в Германия, където едно място се оспорва от петима кандидати. Освен това докато университетите във Федералната република изискват от кандидат-студентите по медицина среден успех 1,2 (единицата е най-високата оценка в Германия, а шестицата най-ниската), то за чужденците в България, Румъния и други източноевропейски страни няма такива условия. „В някои германски университети дори и успех 1,2 е недостатъчен, а кандидат-студентите с по-ниска диплома нямат никакви шансове да бъдат приети. Същевременно Германия изпитва остра нужда от медицински кадри“, казва в интервю за Дойче Веле Хендрик Лол, директор на фирма StudiMed.

Медицина във Варна – 8000 евро на година

Фирмата на 22-годишния Лол помага на млади германци да се запишат да следват медицина или стоматология в Източна Европа. От началото на 2014-та информация за възможностите за следване в чужбина са потърсили вече 1500 германски кандидат-студенти. „Решението за това дали даден кандидат да бъде приет или не се взима от самите университети. Но ние знаем какви са критериите за успешна кандидатура. Дотук сме успели да осигурим място за следване на всички наши клиенти“, изтъква гордо Хендрик Лол.

Неговата фирма предлага посредничество за записване на медицина, стоматология или ветеринарна медицина в България, Румъния, Литва, Хърватия и Словакия. Обучението там се провежда на английски език. В някои университети компанията вече разполага с твърд контингент от места за следване. „Следвайте там, където другите ходят на почивка“, гласи едно от рекламните послания на плакати от Варна или Сплит.

StudiMed има свои сътрудници в чужбина, които на място помагат на студентите във всичко – от намирането на квартира до откриването на банкова сметка. Всичко това, разбира се, си има своята цена – фирмата взема комисионна за посредничество, която се удържа при осигуряването на място за следване. Тя може да достигне и 10 000 евро. „Затова при нас идват основно деца на лекари“, казва Лол. Годишната такса за обучение на чуждестранни студенти в източноевропейските медицински университети варира между 5000 евро и 10 000 евро. Във Варна например следването струва 8000 евро на година.

Следването в Източна Европа като трамплин

Много германци записват медицина в чужбина с идеята по-късно да работят в родината си или пък да продължат следването си в някой германски университет. Гаранция за това обаче няма. Такива са плановете и на Симон Бониц от Регенсбург, студент в първи курс по медицина в университета в Клуж, Румъния. „Смятам да се върна в Германия след дипломирането си. Бих могъл да се прехвърля и по-рано, но не съм убеден, че го искам. Всъщност, тук доста ми харесва и почти съм сигурен, че искам да изкарам следването си докрай в Клуж“, казва младежът.

Симон Бониц не се притеснява за бъдещата си професионална реализация в Германия. Дипломата от неговия университет се признава в целия Европейски съюз.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Изследване: Kои професии са най-склонни да изневеряват?

| от chronicle.bg, по БТА |

Много хора свързват професията на медицинската сестра с дълги работни часове и грижа за пациентите. В мъжките представи униформената дама е обект на сексуални фантазии. Резултатите от ново проучване, направено във Великобритания, показват, че жените с тази професия са сред най-големите кръшкачки сред трудещите се дами, пише в. „Дейли експрес“.

Допитването, обхванало над 5000 потребителки на сайта за извънбрачни запознанства Victoria Milan показва, че жените, упражняващи определени професии, са по-склонни да изневеряват. Най-често рога на съпрузите или приятелите си слагат дамите, заети във финансовата сфера – банкерки, брокерки, анализаторки. На второ място са дамите, изявяващи се в сферата на авиацията – жени пилоти и стюардеси. На трето място са медицинските сестри и останалите професионалистки, работещи в здравеопазването.

В Топ 10 на кръшкачките намират място също служителките в сферите на бизнеса (изпълнителни директорки, мениджърки, секретарки), спорта (атлетки, инструкторки, служебни лица), изкуствата (музикантки, модели, актриси, фотографки), нощния живот (жени диджеи, танцьорки, сервитьорки), правото (адвокатки, секретарки, прокурорки, съдийки), комуникациите (журналистки, пиарки) и в други сектори.

Анкетата показва също, че две трети от неверните дами се възползват от възможностите, които им се предоставят на работното място, за да слагат рога на партньорите си.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.