Защо г-н Иванов остана в Кипър

| от |

Преди година богатите руснаци в Кипър бяха твърдо решени да напуснат острова – заради решението на еврозоната да конфискува средствата им, вложени в кипърски банки. Но в крайна сметка повечето и до днес са си там, пише Дойче веле. Защо?

2013-03-22T154711Z_2_CBRE92L17PY00_RTROPTP_3_RUSSIA-CYPRUS-MONEY

Тези дни световното внимание е насочено към един полуостров, но точно една година преди кримския конфликт всички гледаха към един остров – през март 2013-та кризата в Кипър достигна драматична кулминация.

За да спасят затъналите в дългове кипърски банки, финансовите министри от еврозоната взеха драстични решения. Заможните клиенти на Bank of Cyprus, най-голямата кипърска банка, трябваше да се разделят с влоговете си, възлизащи на над 100 000 евро. В най-тежко положение се оказаха клиентите на Laiki Bank, втората по големина кипърска банка – там влоговете над 100 000 евро се стопиха напълно.

Така за разлика от Гърция или Португалия, където финансовата тежест по спасяването на тези закъсали страни поеха европейските данъкоплатци, в Кипър „ударени“ бяха олигарсите – руските клиенти на кипърските банки бяха оставени да се спасяват сами.

„Обраха ни!“

Г-н Иванов е един от тези олигарси. Макар че може би е неправилно да го определяме като олигарх. Да, г-н Иванов притежава имоти в Москва, България и Кипър, има фирма за износ на вино и дялови участия в други предприятия. Но той е „само“ мултимилионер, все още е твърде далеч от първия си милард. А олигарсите са, знаем, хора с милиарди на сметката.

Г-н Иванов е много разочарован: „Обраха ни. Но еврозоната още дълго ще усеща последствията от този грабеж. Че кой би се доверил сега на европейските банки и би вложил там парите си?“, казва г-н Иванов. Преди година руският бизнесмен е твърдо решен да напусне Кипър завинаги. Но в крайна сметка остава, както и мнозина други руснаци. Отливът на олигарси така и не се състоя. „Във всяка страна може да ти се случи да те ограбят. Защо тогава да напускаме Кипър?“, пита г-н Иванов. И добавя, че такова хубаво време и такава хубава природа никъде другаде няма. А има и още нещо – парите на руснаците не са безвъзвратно изгубени, а просто „преобразени“ в банкови дялове. На този етап те може и да не струват нищо, но когато един ден финансовите институции се възстановят, руснаците ще имат думата при управлението им.

Бъдещето остава несигурно

Засега обаче цари голяма несигурност, тъй като банковата криза бе последвана от рецесия, а кипърските банки и в момента имат лоши кредити в размер на милиарди евро. Кой ще плаща за тях? Мнозина се опасяват, че може да се стигне и до второ секвестиране на сметки, което би било смъртоносно за банковата система на страната. „Не знам накъде ще се насочат руските пари, когато един ден санкциите бъдат отменени. Но съм сигурен, че тогава повечето международни фирми ще напуснат острова“, прогнозира г-н Иванов, който вече се замисля за Вирджинските острови.

И все пак: повечето руски богаташи така и не напускат Кипър, което се дължи не на последно място на факта, че макар в хода на кризата данъците за предприемачите да бяха увеличени от 10 на 12,5 процента, ставката все още е една от най-ниските в еврозоната. В същото време обаче е факт, че голяма част от банките имат толкова големи задължения, че макар да съществуват, са де факто мъртви. А това не е начинът за привличане на капитали.

 

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.