Защо Европейският съюз ще оцелее

| от |

Eu

Робърт Д. Каплан, Форбс/Стратфор

Европейският съюз вече от половин десетилетие е на колене, люшкайки се от ниски до негативни нива на икономически растеж и страховито високи нива на безработица. Резултатът беше частично разделение на Европа на държави, главно северни, които се справиха с кризата, и държави, главно на юг, които в някои случаи бяха изправени пред катастрофа, близка до статистическите нива от времето на Голямата депресия.

На югоизток Гърция беше най-тежко пострадалата страна, а България периодично е на ръба на политически хаос. Тези разделения на свой ред са огледално отражение на някогашните географски империи: Каролингската, Пруската, Хабсбургската, Византийската и Османската.

Национализмът, който често се проявява под формата на крайнодесни антимигрантски партии, също изживява възраждане – обезпокоителен знак, че са живи демоните на миналото, за които европейските елити смятаха, че са надмогнати по време на Студената война и най-вече през годините след рухването на Берлинската стена. Очевидно, тези промени се дължат до голяма степен на икономическата криза. Но не само, някои от тези явления са свързани с човешката психология. Норман Маня, румънски писател в изгнание и преподавател в колежа „Бард“, описва как „съвременият свят е изправен пред своята самота и своите отговорности без илюзията на защитната зависимост или на фиктивната утопична свързаност“, така че, според него, всякакви видове изключващи, наподобяващи племенния начин на мислене нагласи оцеляват през 21. век и позволяват на хората да намерят смисъл в някакъв тип защитна група за солидарност. Имаме склонност да асоциираме това поведение с племенни или религиозни бунтове на места като Близкия изток или Африка, но и икономически западащата Европа не е имунизирана срещу такива мрачни развития.

Разбира се, национализмът сам по себе си не е лош, както обяснява изследователят от университета в Мериленд Владимир Тисманяну в книгата си от 2012 г. „Дяволът в историята: комунизъм, фашизъм и някои поуки от двадесетото столетие“: „Той (национализмът – бел. ред.) често се описва като архаичен, антимодерен, традиционалистки, накратко реакционен. Други интерпретации“, продължава Тисманяну, „го разглеждат като движеща сила за модернизиране на освобождението, идеология за колективна еманципация и източник на човешко достойнство и гордост.“ Имахме възможност да наблюдаваме облагородяващата страна на национализма в някои аспекти на украинското въстание срещу властта на неоцаристка Русия под управлението на Владимир Путин. Видяхме и реакционната страна на национализма в антиимигрантските движения в Европа. Понеже населението на Европа застарява, с течение на времето ще бъдат нужни все повече имигранти, за да осигуряват  работници на европейските икономики. Така че, можем да очакваме крайнодесният плам да продължи, дори да се засили.

Причините да бъдем песимисти за европейския проект са няколко. Тромавата бюрократична машина в Брюксел, яхната от съревноваващи се национални интереси, е малко вероятно да достигне реформаторската енергия, небоходима за връщане на континента към здравия и устойчив растеж. Разликите в развитието между например Северна Европа, Иберийския полуостров и Балканите са твърде дълбоки, че да очакваме в обозримо бъдеще да се оформи Европа на една скорост.  През 21. век, без значение какво говори в момента президентът Барак Обама, САЩ, които са заети с Азия и Близкия изток, е малко вероятно да предоставят на Европа същия вид закрила в сферата на сигурността, какъвто й бяха предоставили през десетилетията след Втората световна война. Най-сетне, самото отчуждаване, характерно за постмодерния начин на живот, който има предвид Маня, ще изисква оцеляване на групови идентичности, които твърде често ще бъдат реакционни.

Наистина, в геополитиката необходимостта е по-важна от желанието.  Икономически слабата и все по-яростно националистическа Европа – при това недостатъчно закриляна от САЩ – е олицетворение на бюрократични, психологически и стратегически необходимости. И все пак, дори желанието да не е по-важно от необходимостта, то все пак има голямо значение. Тъкмо това е причината Европейският съюз да има бъдеще.

Движещата сила на Европейския съюз е описана най-сбито от професора в Йейл Тимъти Снайдър в книгата му от 2003 г. „Реконструиране на нациите: Полша, Украйна, Литва, Беларус, 1569 – 1999 г.“ Последната част от неговото изследване разглежда как просветеният полски национализъм от края и след края на Студената война съзря възможности за историческо помирение със съседите си, сред които Литва и Украйна, в контекста на Европейския съюз, който насърчава предимствата на държавите пред недостатъците на нациите. В този случай „държави“ означава юридически субекти, управлявани от безлични бюрокрации, които се отнасят по еднакъв начин към всички граждани и по този начин подкрепят индивидуалните пред груповите права; понятието „нации“ в случая обозначава етнически или религиозни явления, които разглеждат хората като част от групи и по този начин третират някои хора като по-равнопоставени от други.

Разбира се, американският защитен чадър над Западна Европа през периода на Студената война беше факторът, който на първо място позволи да се оформи и развие Европейският съюз. С други думи, без НАТО можеше да няма Европейски съюз. Но точно Европейският съюз беше този, който даде визия и бюрократична рамка на страна като Полша, за да може тя, така да се каже, да избяга от трудното си минало и да навлезе в едно по-хуманистично и универсално настояще. Защото само благоприятната геополитика не е достатъчна: за да се извлекат ползи от нея, са необходими мощни вътрешни механизми и специфична програма. Европейският съюз представляваше тъкмо това отначало за Полша, а впоследствие за много от демонстрантите на Майдана в Киев. Мисионерската мощ на Европейския съюз се съдържа именно в предлагането на бъдеще, което по някакъв начин е различно от миналото. Никога не подценявайте силата на символичното, особено в медийната епоха.

Поради това, прогнозирайки бъдещето на Европейския съюз, трябва да внимаваме да не прекаляваме с реализма. Реализмът може да бъде самоограничителен, понеже, точно както в живота има и други неща освен личния интерес, в живота на нациите има нещо повече от национален интерес. Индивиди и цели народи често се стремят към някаква висша истина, която не непременно е прагматична. Универсалистките мотивации не непременно са благоразумни, но въпреки това те могат да задействат политики. Тъкмо затова една геополитика, която се състои изцяло от механика, често се оказва погрешна.

Именно по тази причина протестиращите на Майдана в Киев бяха обречени на провал. Те бяха обречени на деморализация заради апатията в други части на страната. Обречени бяха да бъдат компрометирани от крайнодесните протестиращи, които с известно закъснение се присъединиха към тях. Защото това, което първоначалните протестиращи на Майдана направиха, не непременно беше благоразумно – те очакваха да свалят – с несигурната подкрепа на Запада – гангстерския режим на Путиновия съюзник Виктор Янукович. Но в крайна сметка протестиращите успяха, отчасти защото вярваха във визията за Европа, която се припокрива с Европейския съюз. И макар че ЕС нямаше голямо желание да се разпростира на изток, много от демонстрантите имаха.

Ето защо, не вярвам, че Европейският съюз е просто етап от историята. Той е по-скоро началото на някакъв вид регионално групиране, обединено от универсални ценности, което, макар и не истински единно от Иберийския полуостров до Черно море, ще бъде ключов фактор  в Европа за неопределено дълъг период. Това може да се случи през следващите години, най-вече, ако Русия изгуби господството си на енергийните пазари, усети последиците от намаляването на населението и се калцира още повече в условията на автократично управление. Визията на европейските елити отпреди десетилетие беше прекалено амбициозна, но това изобщо не означава, че времето на Европейския съюз е отминало. Европейският съюз има по-светло бъдеще от Русия.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.