Защо Давид никога не е бил аутсайдер срещу Голиат

| от |

Това е една класическа история за по-слабата страна в битката: Давид, млад овчар въоръжен само с прашка побеждава Голиат – великия войн. Историята е преминала отвъд библейския си произход за да се превърне в често използвано нарицателно за невероятна победа. Но Малкълм Гладуел се пита, дали наистина в историята се разказва именно за това?

56


Двубоят в историята е между Голиат, Гиганта войн, който се изправил срещу овчаря Давид. В крайна сметка Давид е този, който успява да вземе главата на Голиат и да влезе в историята. Проблемът е, че всички тези векове ние погрешно разказваме историята.

Изходът от битката е правилен, проблемът е, че през цялото това време в преразказването се загърбват някои факти, които биха били ключови в проучването на силите между двамата.

„Защо наричаме Давид аутсайдер? Ами, защото той е дете, малко дете, а Голиат е голям и силен. Също така, защото Голиат е опитен войн, а Давид е само овчар. По-важното е, че го наричаме аутсайдер, защото Голиат е оборудван с модерно оръжие, блестяща броня, меч, две копия, а всичко, което Давид има е прашка „, обяснява Малкълм Гладвел в книгата си“ David & Goliath: Underdogs, Misfits and the Art of Battling Giants „.

Основната грешка е, че в цялата история Давид е представен като безпомощно момче, което има само прашка, за да се защити. Историята не се гледа от тогавашна гледна точка, когато армията се състояла от три вида войници: кавалерия – мъже на коне и с колесници. Има тежка пехота, които са въоръжени пехотинци със саби и щитове и някаква броня.Също така има и артилерия. Артилерията е от стрелци с лък и най-вече стрелци с прашки.Стрелецът с прашка има кожена ямка с две дълги въжета на нея. В ямката се слага ‘снаряд’, или камък или оловно топче, завърта се ето така и едно от въжетата се пуска. Крайният ефект е, че снарядът полита напред към своята цел.

Голиат е пехотинец, Давид има прашка. Цялата борба се осъществява от разстояние, двамата никога не се приближават, поради което Давид е направил перфектният избор на оръжие. Голиат е в по-неизгодна ситуация още в момента, когато започва борбата.

„А какъв е Голиат? Той е от тежката пехота и когато предизвиква израeлтяните на дуел той очаква да се бие срещу друг пехотинец. Когато той казва: „Ела при мен за да нахраня с плътта ти небесните птици и земните зверове.“ ключовата фраза е „Ела при мен.“ Ела при мен защото ще се бием, ръка до ръка. Саул има същите очаквания. Давид казва: „Искам да се бия с Голиат,“ и Саул му дава бронята си, защото Саул си мисли: „Когато се бориш с Голиат, имаш предвид да се борите в близка схватка, пехотинец с пехотинец.“

Но Давид не очаква това. Той няма да се бори с него по този начин. И защо да го прави? Той е овчар. Прекарал е цялата си кариера използвайки прашка за да защитава стадото си от лъвове и вълци. Там е неговата сила. И ето го, овчаря, опитен с това разрушително оръжие, срещу този тромав гигант носещ сто килограмова броня и много тежки оръжия, които са от полза само в близка схватка. Голиат е лесна мишена. Той изобщо няма шанс. Тогава защо продължаваме да наричаме Давид по-слабия и защо все още считаме тази победа за невъзможна?“, обяснява Гладвел в речта на TED.

 
 
Коментарите са изключени за Защо Давид никога не е бил аутсайдер срещу Голиат