Защо арабският свят е обречен на изоставане от Запада?

| от |

Статията е публикувана в израелския в. „Аарец“, неин автор е публицистът Йегошуа Тайхер

По-голямата част от наблюдателите и специалистите по Близкия изток почти не обърнаха внимание на факта, че в основата на бурните политически и социални изменения в страните от арабския свят пред последните вече три години лежи идеологическа криза, която е най-тежка в историята на мюсюлманската цивилизация. Тази криза продължава над 250 години.

Всички идеи, които издигаха арабските интелектуалци от началото на XIX век, за да намерят отговор на стремителното нарастващия разрив между мюсюлманското общество и западната цивилизация, претърпяха фиаско. Това важи и за панарабизма (арабское национално единство), и за отделни националните арабски държави, и за движението БААС (светските идеологически режими в Ирак и Сирия), и за арабския социализъм в Египет.

В крайна сметка и последната надежда – радикалният ислям, укрепнал от провала на авторитарните арабски режими с тяхната претенциозна идеология – също се оказа напразна.

През целия този период арабският свят вложи огромни усилия и ресурси, за да извърши военна, политическа и структурна реформа – в отговор на предизвикателствата на европейската цивилизации с нейната военна мощ и идеите за свобода и демокрация. Мнозина арабски интелектуалци смятаха, че именно в тези идеи се крие тайната на превъзходството на Запада над Изтока. В западното влияние те виждаха огромна заплаха за религиозната идентичност на мюсюлманското общество и богатото историческо наследство на мюсюлманската империя, простирала се някога от Испания до Индия.

Наред с разбирането, че много от западните ценности са жизнено необходими като условия за формирането на стабилно мюсюлманско общество, ислямският свят чувства заплаха от пълна капитулация пред Запада и от загуба на своята идентичност. В основата на неуспехите на ислямския свят лежи присъщата му неспособност за модернизация, а по-точно – неспособността да отдели религията от властта, които зависят една от друга.

В историята на арабския изток не са протичали процеси на секуларизация на обществото, каквито е преживял Западът. Християнската теология изначално е признавала разделеното съществуване на небесната и земната власт. Това разделение се е превърнало в източник на плодотворен и напрегнат диалог между светото и ежедневното, което в крайна сметка е довело до отслабване авторитета на религиозната власт. Духовенството не получи в ръцете си цялата мощ на държавната власт. Затова спомогна и обществено-политическото движение на Реформацията, насочено към реформиране на католическото християнство през XVI веке. Реформация обезсмисли необходимостта на системата за посредничество между човека и Бога, която бе управлявана от католическата църква, и в рязка форма се обяви срещу претенциите на Светия престол да гарантира на вярващите божествено Спасение.

В миналото ислямът е съумявал да придава арабски облик – чрез езика и традицията – на онези ценности и знания, до които се е докосвал от други култури, било като ги е приемал, било като ги е отхвърля. Става дума за елинистичната, персийската, християнската, еврейската култури. Днес обаче, от гледна точка на някои пазители на чистата вяра, цялото това взаимстване подкопава основите ня вярата. С това се обяснява и сегашният стремеж на радикалите да изчистят светата традиция от „новаторството“ и от скептицизма, които застрашават да сринат стените на мюсюлманската сграда.

Съвременният вярващ мюсюлманин смирено приема всички ограничения, налагани му от религията. Той е склонен да принизява собствените си възможности и да намира успокоение в максимално точното съответствието с изискванията на Всевишния. При това положение шансовете за секуларизация на мюсюлманското обществото, за отделянето на религията от държавата в арабския свят са малки. С други думи, няма надежда, че ислямът ще приеме идеите на модернизацията, която поставя в основата на всичко автономията на човека, свободата на мисленето, критичното отношение към общественото устройство, признанието на важността от обществени промени и необходимостта от приспособяване към променящата се реалност.

Последните отчети за развитието на човечеството (Human Development Report, подготвяни от Програмата за развитие на ООН), свидетелстват за крайно печалното положение в арабските държави – почти във всички сфери на живота.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.