Заразата на омразата

| от | |

Публикуваме коментара на Иван Бедров за последните събития в страната, които будят притеснение. Много други коментари в десетката от него можете да намерите на сайта му http://ivanbedrov.com/

tasheva

Новините от неделя:

На стадион „Георги Аспарухов“ се игра футболен мач под огромен лозунг „Смърт за бежанците“.

По същото време черни дрехи маршируват из центъра на София и скандират „България забългарите. Бежанците вън“.

В автобус по линия 72 се вози чернокож мъж, който опитва да слезе на избраната от него спирка. Налага му се да се върне на бегом обратно в автобуса, след като група младежи налитат да го бият. Защото цветът на кожата му е различен от техния.

В района на НДК се разхождат баща и син роми. След малко група младежи ги пребиват. Защото цветът на кожата е различен.

Вечерните ТВ новини излъчват „патриоти“ с бели ризи, които искат „мерки срещу бежанците“.

Използваха нещастието на едно 20-годишно момиче, което попадна в неточния момент на неточното място. Единствената добра новина в случая, е че нападнатата с нож Виктория се възстановява. МВР съобщи, че е установило самоличността на престъпника, но все още го издирва. (днес вече е задържан в Гърция)

Версията, че това е мъж от африкански, арабски, арабско-африкански и т.н. произход, стана повод за активността на „патриотите“.

Те не поставят искане МВР да гарантира изобщо сигурността по улиците и да задържа всеки престъпник. Те искат държавата да изгони различните. И го искат много преди инцидента с Виктория.

Пък после нека българи с ножове се разхождат безпроблемно, нали са си наши…

Депутат от ключовата за кворума в парламента партия „Атака“ нарича от парламентарната трибуна бежанците „убийци“, „терористи“, „джихадисти“.

Бежанците ли? Не, не започва от тях. „Патриотите“ мразят различните много преди появата на бежанците в България.

Никой не е осъден за нападението на агитката на „Атака“ срещу мюсюлмани по време на петъчната молитва в софийската джамия преди две години и половина.

Никой не е осъден за нападението на агитката на ВМРО срещу събиране на „Свидетели на Йехова“ в Бургас месец по-рано.

Миналата година „7 дни спорт“ излезе на първа страница със заглавие „Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки“. След което издатели държаха да наводнят медиите с позицията си, че това е безобидно и нищо нередно не виждали.

По същия начин филмовият герой Борат искрено се изненадваше защо в САЩ не пребиват жените си.

Всички тези „патриоти“ и футболни фенове много обичат да носят тениски с лика на Апостола на свободата Васил Левски. Но едва ли са чели как в едно от писмата си Левски е описал бъдеща България, в която “…всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България”.

Вълната от фашизъм не се надига, както често четем напоследък, защото тя не е от вчера. Вълната от фашизъм отдавна ни е заляла.

Имаш различен цвят на кожата? Ще ядеш бой! Идваш от друга страна? Марш обратно! Не си православен? Или ще станеш, или бягай бързо! Имаш различно мнение? Моето контрамнение обаче е, че нямаш право да имаш различно мнение! Избрал си твоя форма на протест? Не си познал, аз ще нахлуя да те откажа с ритници!

Въпросът отново е Кой?

Кой подпомага „патриотите“ организационно и финансово, за да заливат страната с омразата си?

Кой допуска законът да бъде всекидневно нарушаван и това да остава без последствия?

Кой има интерес от това хората да се мразят и избиват помежду си, за да не виждат голямата картина?

И докога можем да си позволим да бъдем толерантни към нетолерантността…

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.