Заради криворазбран страх от реклама, българските медии нарушават основни закони на журналистиката

| от | | |
Текстът на Борис Луканов (http://www.borisloukanov.com) от октомври 2009 е за съжаление все още напълно актуален, дори бихме казали още по-актуален. Публикуваме го с незначителни редакции, които не променят с нищо цялостния му смисъл.
Поводът да повдигна тази тема, за която от години искам да провокирам дискусия, е един репортаж в централните новини на NovaTV : българска компания за шоколадови изделия разширява производствените си мощности – голямо събитие, присъствие на важни личности, откриване на нови работни места, европейско качество, дори и интервю с президента на компанията.
Нещо да ви липсва в тази новина? Ами естествено – коя, по дяволите, е тази компания??? Как може да пуснеш репортаж в централните новини на национална телевизия и да не отговориш на един от основните въпроси, които са задължителни за всеки новинарския текст – „Кой?” (заедно с Кога, Къде, Какво, Как). Учи се в първи курс във Факултета по журналистика!
И това, смея да твърдя, е редовна практика в родните електронни и печатни медии от много години. Не можело да се споменават имена на фирми, това било нерегламентирана реклама и законът го забранявал. ПР агенциите едва ли не, искат да „прекарат” медиите, да ги излъжат та да вкарат името на Клиента си в новините.Затова става дума – за този смешен, криворазбран страх от реклама и ПР, който кара медиите да нарушават основни журналистически закони!
Колеги журналисти/тв продуценти/редактори, я си припомнете още един журналистически закон, който също вероятно сте се учили още в първи курс в университета. На какви критерии трябва да отговаря един журналистически текст/тв репортаж, за да е „новина”? Да бъде нещо ново, интересно, актуално, релевантно за аудиторията, близко до нея като място на действие и от определена социална или друга значимост. Простичко е, нали?

tv-pilot

Следователно, щом нещо отговаря на тези критерии, то е новина и професионализмът изисква в представянето й да се даде отговор на онези 5 „К” („Wh”) – въпроси. Не само изисква, задължително е, ако имаш претенции, че си сериозна медия. И няма никакво значение, дали новината е резултат от ПР инициатива или от рекламна кампания.
Преценяваш нещо дали е значимо като новина и дали отговаря на редакционната ти политика и ако е така – го отразяваш, ако не – не му обръщаш внимание. Но да се излагаш, както NovaTV (репортажът бе за завода на „Крафт” в Своге, но аз се досетих, само щото много дълбоко се замислих и съм професионално деформиран) е смешно!

Пак, подчертавам, това е практика в почти всички българските медии. Ще ви споделя за моя може би най-голям провал като ПР консултант. Преди години агенцията, която управлявах, обслужваше фармацевтичната компания Roche, една от най-големите в света, водещ производител на медикаменти срещу онкологични заболявания.
Та идеята беше следната – точно в началото на октомври, световният месец за борба с рака, компанията трябваше да връчи като дарение на Министерството на здравеопазването количества от най-модерния и иновативен за времето си препарат за лечение на рак на гърдата на стойност над 500 000 лв. При това точно в момент, когато парите за онкомедикаменти не стигаха, а онкоболните чакаха с месеци за лечение. Присъстваха министърът, известни българскионко специалисти, журналистите получиха перфектен медия-кит с цялата необходима им информация, направена, смея да твърдя, по всички професионални ПР стандарти.
И …на следващият ден в повечето медии излязоха заглавия от рода: „Фармацевтична компания дари медикаменти за онкоболните” или „МЗ осигури онкомедикаменти за половин милион лева”! Подобни бяха и ТВ репортажите (в интерес на истината, единствено Канал 1 на БНТ отрази събитието по професионалните журналистически стандарти).

Нека сега представя един казус – ако не Roche, а например аз, Борис Луканов, реша да даря лекарства, храна и дрехи на един детски дом, не за 500 000 лв. , а за 50 000 лв. със сигурност новината щеше да е чело в страниците или в прайм тайма. Щяха да ме интервюират, да ме дават за пример, дори можеше да ме номинират в някоя класация за дарител на годината. Т.е, ако си обикновен човек, заслужаваш внимание, но ако една компания реши да направи същото добро дело, това е реклама и не заслужава медийно присъствие?! Каква е логиката? Новината си е новина! (не по-малко значима от тази, че Бойко Борисов подарил 5 компютъра на децата от Славяново) Какво лошо, ако хората научат че някоя фирма е направила един социално отговорен акт? Дори и да има добавен рекламен ефект. А и нейният пример със сигурност би мотивирал и други фирми да направят нещо добро за обществото.

На този принцип в медиите не би трябвало да се споменават никакви корпоративни брандове, което ще доведе казуса до пълен абсурд. Примерно новините би трябвало да изглеждат така: ”Американска компания пусна на пазара нов софтуерен продукт”, „Италиански автомобилен производител спечели кръга от Формула 1”, „Най-известната шведска мебелна компания стъпва у нас”, „Акциите на българска фирма за храни скочиха на фондовата борса” „Алкохолна компания е най-големият данъкоплатец в България” и т.н. Да не говорим, че представянето на всички нови филми или музикални албуми (които също са регистрирани като “trade mark”), новооткритите ваксини срещу свински грип или СПИН, новите модели автомобили, или случайно попадналите в кадър билборди и брандирани трамваи в ТВ репортажите от София, пак са си чиста реклама. Ами тогава? Ще стигнем до пълен медиен стерилитет, нещо повече – до псевдо-медии и ерзац-журналистика.

В заключение, къде все пак е границата и кой е критерият между новината и чистата реклама, произведена, вследствие пряко ПР въздействие? Ами най-важният критерий е просто да има НОВИНА. Преценят ли медиите, че това, за което пишат и излъчват е НОВИНА от гледна точка на професионалните журналистически стандарти, няма закон, който може да ги обвини в нерегламентирана реклама!
Разбира се, доколко медиите са коректни и независими от икономически, политически или финансови влияния, и какво е нивото на ПР професионализма у нас, това са съвсем отделни въпроси, заслужаващи не по-малко сериозна дискусия…

P.S. Авторът не е наивен идеалист, нито в момента се занимава с ПР, та да е пряко заинтересуван от темата:-)

Бел. редактора : Поводът за публикуването на този текст е конкретен случай от днешния ден. А такива има по няколко всеки ден. От 2009 досега положението не само се е подобрило, но дори се е влошило значително. И дори това да не е най-големия проблем на медиите, то той е значително голям.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.