Започват военни учения в Черно море, няма общо с Украйна

| от |

uss-truxtun-black-sea.siВоенноморските сили на България, Румъния и САЩ ще проведат днес съвместно учение, югоизточно от град Констанца. Учението ще се извърши извън териториалните води на Румъния и в него ще участват българската фрегата „Дръзки“, три кораба от румънските Военноморски сили и от страна на американските Военноморски сили – ескадреният миноносец USS TRUXTUN.

От ВМС съобщават, че учението е планирано още през 2013 година и то няма нищо общо със събитията в Украйна и североизточната част на Черно море.

Подобни учения се организират традиционно „при визитите на чуждестранни кораби в български пристанища или при преминаването им в близост до бреговете на Република България, при изявено желание от двете страни“, обясниха от МО.

Целта на учението е да се повиши оперативната съвместимост с военноморските единици на страни-членки на НАТО, да се подобри взаимното разбирателство и да се повиши подготовката на екипажите на море.

В плана са включени комуникационни учения, учения по съвместно тактическо маневриране и учения по обмен на данни за осветяване на надводната и подводната обстановка.

Американският миноносец ще може да бъде разгледан на пристанище Варна от 12 до 14 март.

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.