Заплахата от ляв и десен терор в Гърция

| от |

След ареста на заподозрян терорист в Атина възникнаха редица предположения за връзките му с екстремистки организации. Експертите твърдят, че в Гърция се заражда ново поколение терористи, предава Дойче веле.

В началото на октомври в атинския квартал Виронас полицията арестува 31-годишен предполагаем терорист. Той е обвинен в участие в терористична организация и ред други престъпления. По информация на вестник „Катимерини“, от 2009 година заподозреният е активен член на лявоекстремистката групировка „Революционна борба“ и приближен на шефа на организацията – Никос Мазиотис. Мазиотис беше арестуван през юни тази година след престрелка с полицията. Името му се свързва с атентата срещу резиденцията на германския посланик през декември 2013 година.

Терористичата групировка „Революционна борба“ пое отговорността за редица нападения срещу министерства, полицейски управления и банки. Други по-малки фракции като „Секта на революционерите“ и „Заговор на огнените клетки“ поеха отговорността за палежи и бомбени атентати в гъстонаселените квартали на Атина. Сензация предизвика и неуспешният опит за атентат в атинското метро през 2012 година, предотвратен благодарение на бдителността на машиниста. Тероризмът в Гърция придобива нови измерения, твърди Мери Боси, професор по въпросите на сигурността в университета в Пирея. „По-рано терористите извършваха нападения срещу държавни институции, чуждестранни посолства и срещу индустриалци. Междувременно ставаме свидетели на нападения и срещу сгради, в които има и обикновени граждани. Често извършителите мотивират нападенията си с това, че гражданите също били виновни, защото не се бунтували срещу установения ред“, казва тя.

Извършителите нямат общ профил

Мери Боси е публикувала няколко книги за гръцкия и международния тероризъм и е изтъкнат експерт по въпросите на сигурността. Често я питали как разсъждават терористите, казва тя. На този въпрос няма еднозначен отговор, защото в Гърция не съществува хомогенна екстремистка среда и извършителите нямат общи черти. Въпреки това има и прилики. Става дума преди всичко за млади хора, които са загърбили идеологическите битки от миналото. Повечето ляворадикални групировки са се простили с марксизма-ленинизма. Това води до ескалация на анархизма, който мнозина разглеждат като система, по-малко склонна към корупция и следователно по-жизнеспособна като алтернатива на империалистическата система.

Вярна на марксизма-ленинизма е най-опасната досега гръцка терористична организация – „17 ноември“, чието име обозначава датата на студентския бунт срещу военната диктатура през 1973 година. Терористите от „17 ноември“ извършват няколко убийства и нападения срещу гръцки индустриалци, консервативни гръцки издатели, както и срещу дипломати от Виликобритания и САЩ. Организацията е отговорна и за нападението с базука срещу германския посланик в Атина през 1999 година. Основателите на „17 ноември“ остават на свобода до 2002 година, когато цялата организация е разкрита от службите за сигурност. Терористичната групировка обаче напомня за себе си и до днес. В началото на годината осъденият член на групировката Христодулос Ксирос успява да избяга от затвора и до днес е в неизвестност. Мнозина се опасяват, че 56-годишният опитен терорист предава опита си на по-млади членове на различни терористични групировки.

„Гърция преживя един първи терористичен цикъл, който приключи с разбиването на „17 ноември“. Но проблемът с тероризма не е решен“, казва Танос Докос, генерален директор на известния мозъчен тръст ELIAMEP. Бездействието на властите и тежката икономическа и социална ситуация улесняват терористите, казва той в разговор с Дойче веле. Радикалите са в подем особено след декември 2008 година, когато заблуден полицейски куршум отне живота на 15- годишен младеж в Атина.

Радикализиране в кризисни времена

Танос Докос е притеснен от факта, че именно в кризисни времена много млади гърци с радикално мислене влизат във връзка помежду си. Десният и лявият тероризъм са извънредно опасни, но трябва да се прави разлика между тях, твърди анализаторът. „Десният тероризъм представлява по-голяма опасност за демокрацията в Гърция, защото терористите действат открито и застрашават цели социални групи, особено тези на мигрантите. От друга страна, именно по тази причина властите могат по-лесно да разкриват атентаторите от дяснорадикалната среда“, казва Докос.

Дълги години властите подценяваха щурмовите отряди на дяснорадикалната партия „Златна зора“. На парламентарните избори през юни 2012 година тя спечели голям брой гласове и има 18 депутати в гръцкия парламент. Едва след убийството на един гръцки музикант и активист на лявото движение през септември 2013 година от членове на „Златна зора“, прокуратурата се активизира. Днес прокуратурата обвинява 32 членове на партията в създавенато на „престъпна организация“. Председателят на партията Никос Михалолиакос и още няколко водещи фигури от партията са в предварителния арест. Вероятно процесът срещу тях ще започне през ноември.

Анализаторът Танос Докос се опасява, че безперспективността на много млади гърци и разочарованието им от политическите ветерани създава взривоопасна смес. Мери Боси пък обвинява политическите партии. „Младите хора имат визии, свои вътрешни конфликти и са склонни към полемика. Утвърдените партии обаче не намират отговор на техните въпроси. И затова младежите си създават паралелни светове, които не съответстват на политическия и идеологически дебат в страната“, заключава Мери Боси.

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.