Западът ли е виновен за Ирак?

| от |

Ако Ирак не беше изкуствено създадена държава от западните колониални сили, страната сега нямаше да е арена на кървави сблъсъци, пише Дойче веле. Или най-малкото нямаше да е толкова нестабилна. Защо обаче тази представа е погрешна?

Една популярна теза гласи, че съвременната държава Ирак е изкуствено създадено образувание от шепа колониални мечтатели в Лондон и Париж по време на Първата световна война. Оттук следва и заключението, че корените на трайните вражди между сунити, шиити и кюрди в днешен Ирак трябва да се търсят в произволно прокараните навремето граници на една държава, обединила етноси, които просто не могат да съществуват заедно. Норвежкият историк Рейдар Висер, който от 1990 г. изследва архивите за Ирак в Истанбул, Лондон и Делхи, казва: „Всичките приказки за това, че днешните граници съществуват от едва 100 години, и че за всичко са виновни европейските колониални сили, са пълна глупост“.

Със сигурност за днешната трагедия на Ирак вина носят и западните стратези, с техния изявен интерес към иракския петрол и пристанищата, коментира по този повод „Зюддойче цайтунг“. В днешните си граници и с всичките си етнически и религиозни разделителни линии Ирак е съществувал и много преди Първата световна война, макар и не като самостоятелна държава.

Различните етнически общности на сунити, шиити, кюрди, християни и юдеи враждували постоянно помежду си. В същото време обаче те наричали себе си иракчани, разграничавайки се от персите, с които воювали, или от османите, на които плащали данъци. Съществувала е дори иракска идентичност, а някои изследователи говорят даже за наченки на иракски патриотизъм, допълва „Зюддойче цайтунг“.

Произволни граници

Близкоизточни експерти, привърженици на теорията за вредното влияние на европейските сили, често се аргументират с договора Сайкс-Пико, пописан между Великобритания и Франция през май 1916 година. С него Лондон и Париж се разбират как да си поделят бившите арабски владения на разпадащата се Османска империя. Така Франция си „запазва“ Дамаск и районите по средиземноморското кайбрежие, а Великобритания – Багдад, Басра и Аман.

Споразумението, подписано от френския консул в Бейрут Франсоа Жорж-Пико и британския дипломат Марк Сайкс, станало възможно благодарение на това, че другата велика сила с интереси в региона, Русия, дала съгласието си за подобна подялба. В замяна руският цар получил съгласието на Париж и Лондон да упражнява контрол върху Босфора и Дарданелите, Истанбул и арменските области на Османската империя. След Октомврийската революция от 1917 г. Русия вече нямала цар, а болшевистка Русия била изключена от по-нататъшните геостратегически сметки на великите сили. Вбесен от това Ленин решил да публикува тайната договорка във вестник „Правда“.

Създаденото през 1921 г. от англичаните кралство Ирак повтаряло изцяло границите и етнически-религиозното многообразие на съществувалия близо 400 години по-рано Ирак в състава на Османската империя. Едва през последните 30 години преди Първата световна война територията му е разделена на три административни области – Багдад, Басра и Мосул. В разгара на въстанията в арабския свят, добили известност като „Арабската пролет“, турският вестник „Хюриет“ помести анализ на анонимен бивш турски посланик за Тунис, Египет, Либия и Сирия, в който се казваше следното: „В случая изобщо не става въпрос за реформи, демокрация или нещо подобно, а за нова подялба! Всичко, което се случва сега, е ново издание на тайния договор Сакс-Пико“.

Иракчаните сами са си виновни?

За сегашния хаос в Ирак не е виновен Западът, пише по същата тема вестник „Ди Велт“. Много от проблемите в района на Близкия Изток са „домашно причинени“ – например в липсата на всякакъв политически плурализъм. Във връзка с възхода на джихадистите от ИДИЛ вестникът отбелязва: „Ако местните лидери искат нова 30-годишна война, не е трудно да я започнат. Но виновен за това вече няма да е Западът, а онези регионални сили, които разпалват сектантска омраза с надеждата, че ще могат да я инструментализират“.

 

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.