Западът и Русия – сблъсъкът е неизбежен

| от |

Путин поема по опасен антизападен път. Дори и Западът още да не иска да приеме този факт, трябва да действа решително и твърдо. Само така ще може да спре експанзионистичните апетити на Кремъл, смята Инго Мантойфел от Дойче веле.

putin-obama_2252410b

Декларацията на Владимир Путин пред двете камари на руския парламент за приемането на Крим в състава на Руската федерация доказва, че досегашните санкции на Запада срещу Русия не оказват никакъв ефект. И не само това: през последните дни стана пределно ясно, че руското ръководство около президента Путин окончателно поема в антизападна посока. Със своите изказвания Путин описа в сбита форма как днешна Русия възприема развитието след разпадането на Съветския съюз: като години на пренебрегване на руските интереси.

Политическите санкции на Запада са неефективни и поради друга причина: руското ръководство и големи слоеве на обществото отдавна са поели пътя на самоизолацията. С анексирането на Крим президентът Путин и консервативните сили в неговата администрация напълно съзнателно затръшнаха вратата към Запада.

Става дума за нещо повече от Крим

Независимо дали иска или не, Западът е принуден да приеме това ново предизвикателство. САЩ и ЕС биха проявили огромно нехайство, ако приемат просто така противоречащия на международното право руски акт. Русия пренебрегна не само конституцията на Украйна, но и наруши множество основни международни договори, регулиращи мирния ред в Европа. И ако всичко остане без последствия, тази ситуация би могла да накара и други да последват примера с Крим: Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия или дори Беларус биха могли да станат следващите цели на руската експанзия и да бъдат приети в Руската федерация.

Вярно, че през последните 20-25 години европейската политика спрямо Русия не винаги беше от най-мъдрите. Но това не може да бъде оправдание за случилото се – че Русия де факто с военни действия окупира и анексира една част от Украйна, макар и много от хората там да са го искали. Този, който толкова лекомислено поставя под въпрос границите и териториалната цялост на държавите, отваря кутията на Пандора. Точно това се случва сега и в Русия.

Сега не става дума само за Крим, нито само за Източна Украйна. Тук иде реч за нещо повече – за общия мирен ред в Европа, който за европейците би трябвало да бъде по-важен от сметките за газ. А картите в ръцете на САЩ и ЕС не са толкова лоши, както смятат мнозина. Защото по всичко личи, че руският президент явно няма някакъв генерален план. Вероятно той се е надявал, че покрай хаоса в Украйна, възникнал след свалянето на Янукович, Западът ще го остави на мира. Вероятно е разчитал и на по-малко критика. Възможно е Путин все още да вярва, че политическото възмущение ще се уталожи и Западът ще се откаже от по-строги санции. От години в обществения дискурс в Русия се е наложила погрешната представа, че Западът е зависим от руските енергийни доставки.

Твърдост и решителност

САЩ и ЕС могат да окажат влияние над Москва само ако продължат последователния си курс на международна изолация, който да спре по-нататъшните експазионистични мераци на Русия. Западът би постъпил правилно, ако изключи Русия от групата на Г8, също и ако въведе допълнителни забрани за влизане на европейска територия, както и запор на още банкови сметки. Има и нещо друго: откритостта на западната икономика към инвестиции на руски държавни концерни трябва да се ограничи. Целенасочени икономически санкции на Запада срещу Кремъл със сигурност ще оставят дълбоки следи в Русия.

Руската икономика е в стагнация. Девалвацията на рублата намалява вътрешното потребление, а с това и благосъстоянието на руснаците. А оттук може да се очаква и спад в европейската търговия с Русия. Дори и без санкции. Ограничаването на енергийните доставки би представлявало за Русия един вид самоубийство на порции. Същото важи впрочем за обявената продажба на руските валутни резерви.

Жалко, че се стигна до наказателни мерки. Само че Западът не може да реагира по друг начин на сегашната политика на Путин, освен с твърдост и издръжливост. 25 години след края на Студената война, Западът се намира в нова фундаментална конфронтация с Русия.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.