Замрялото сърце на Донбас

| от |

Много рудници в Донбас не работят, защото са блокирани от проруските сепаратисти. Инфраструктурата е разрушена, пазарите се свиват. Повечето миньори не получават заплати, а наблюдатели се опасяват от бунтове, предава Дойче веле.

Битките между проруските сепаратисти и украинската армия в региона на Донбас нанасят тежки поражения на икономиката на цялата страна. Западналият въгледобив се намира в особено тежко положение. Почти две трети от мините в региона на Донецк и Луганск са държавна собственост. Намиращите се там 90 рудника са пряко подчинени на Министерството на въгледобива в Киев.

Повече от половината от тези мини междувременно се намират на територия, контролирана от проруските сепаратисти. По данни на заместник-министъра на енергетиката Юрий Зюков от началото на конфликта в Украйна добивът на въглища е паднал от 70 000 на 20 000 тона дневно. На всичкото отгоре е почти невъзможно въглищата да бъдат транспортирани до другите региони на страната, защото големи участъци от железопътните линии са разрушени или вече не са под украински контрол. По думите на Зюков сепаратистите изпращали въглищата в Русия.

Правителството в Киев междувременно спря всички субсидии за мините, контролирани от сепаратистите. В тазгодишния бюджет за въгледобива в Донбас бяха предвидени над 12 милиарда гривни, които се равняват на около 750 милиона евро. От тези пари трябваше да бъдат изплатени и заплатите на близо 100 000 миньори, работещи в държавните мини.

Без заплати

„Повечето миньори не са получавали заплати от юни тази година, казва пред Дойче Веле заместник-председателят на Независимия синдикат на миньорите Анатолий Акимочкин. Много от колегите междувременно са и безработни, просто защото мините, в които са работили, са били разрушени по време на сблъсъците. А да се изграждат наново не си заслужава, защото те отдавна са нерентабилни, казва Акимочкин.

Дали Киев ще субсидира в бъдеще мините, зависи от това дали украинските власти ще успеят да си върнат контрола над съответните региони. Според синдикалиста Акимочкин това не е сигурно. „Киев смята тези региони за украински, а и никой политик засега не ги е обявявал за чужда територия“, казва Анатолий Акимочкин.

Мрачни перспективи

Доста факти навеждат на мисълта, че контролираните от проруските сепаратисти региони заедно с обявените от тях „народни републики“ Донецк и Луганск в бъдеще няма да са вече част от Украйна, казва Дмитро Снегирьов, ръководител на правозащитната инициатива „Справедлива кауза“. Според него обаче, загубата на мините не е причина за тревога: „Украйна би изгубила западнали индустриални обекти, които и без друго теглеха цялата украинска икономика към дъното“, убеден е той.

Снегирьов е на мнение, че икономическите перспективи пред въпросните региони са твърде мрачни. Той е убеден, че Русия няма да има никакви ползи от работещите на загуба предприятия. В Русия подобни нерентабилни предприятия отдавна вече били закрити. Далеч по-тревожен, според Снегирьов, е фактът, че инвеститорите нямат интерес да влагат парите си в политически нестабилни региони. Той се опасява, че спирането на субсидиите от Киев ще засегне много тежко миньорите от конфликтния регион: „Ще се стигне до социални размирици. И сега в миньорските селища в Луганск има бунтове. Хората си искат заплатите и пенсиите.“

Срив на въгледобива

Володимир Омелченко от украинския Център за икономически и политически изследвания „Разумков“ очаква, че Киев няма да продължи да финансира регионите, над които е изгубил контрол. Това ще икономиса държавни средства, но пък може да създаде нови проблеми. „Ситуацията крие повече рискове, отколкото предимства“, казва Омелченко пред Дойче Веле и пояснява: „На Украйна ще й липсват доставките на въглища, които са крайно необходими за гарантирането на нейната енергийна сигурност. Страната ще се окаже още по-силно зависима от чуждия внос“.

По данни на експерта, преди началото на сблъсъците въгледобивът е гарантирал 34% от енергийните потребности на страната. 80% от въглищата са се добивали в Донбас. Днес обаче 60% от залежите се намират в региони, които вече не са под контрола на Киев. „Докато те са в ръцете на сепаратистите, не може и дума да става за самостоятелна украинска въгледобивна индустрия“, категоричен е Омелченко.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.