Заместник на Бареков го свърза с Пеевски в открито писмо и напусна

| от |

DSC_3884-720x380

Открито писмо на Ангел Славчев до медиите (Зам.-председател на партията, оглавявана от бившия тв водещ „България без цензура“)

Вече близо година „България без цензура“ е част от политическата действителност в България. Нейният лидер Николай Бареков бе избран за евродепутат на изборите на 25 май. В много свои изяви той говори за просперитета и бъдещето на страната, обещава бомбастични неща, представя се за следващия министър-председател, раздава министерски постове, разпределя пари, „оправя“ здравеопазването, заплашва корупцията с операция „чисти ръце“, размахва пръст на политици, че ще ги вкара в затвора и пр.

В същото време в партия ББЦ текат процеси, които говорят за съвсем други намерения, които нямат нищо общо с красивите обещания.

Но и това не е най-странното. Най-странното и позорното е, че всъщност Николай Бареков не е истинският лидер на ББЦ. Той се оказа просто една марионетка, задействана и ръководена всекидневно от депутата от ДПС – Делян Пеевски.

Изпращам ви позицията си относно процесите, които се случват в ПП „България без цензура“.

С това писмо ви уведомявам, че свалям политическото си и морално доверие от председателя на партията – г-н Николай Бареков. С този акт си подавам и оставката като заместник председател и член на ПП „България без цензура“.

Дълго време вярвах в думите и обещанията на Николай Бареков. Надявах се, че всички заедно ще успеем да възродим държавата, че ще сложим край на политическата мафия. Очаквах, че ще дадем ново начало за нашата родина и шанс за реализация на всички българи и най-вече на младите. Горях от желание и не жалих сили в името на общото благо: обикалях страната, срещах се с хора, поемах ангажимента да бъдем новите стожери на българския дух и веднъж завинаги да изтръгнем властта от ръцете на статуквото, доминирано от партите във властта и най-много от ДПС.

По време на изборите за Европарламент и до ден днешен виждам нещо, с което не мога и няма да се примиря. „България без цензура“ се създаде с идеята да НЕ бъде лидерска партия, а бе превърната в диктаторска! От учредяването си до днес всяко решение се взима еднолично. Незачитането на колективния орган доведе дотам, в публичното пространство да се лансират противоречиви тези, като желанието да се възстанови ту монархията, ту народната република. Пласират се и абсурдни идеи, а някои са направо идиотски. Примерите как Бареков ще е следващият министър-председател и как ще натика политици в затвора след 5 октомври са напълно достатъчни и красноречиви.

Това, което ме порази обаче, е че всъщност Николай Бареков е само формалният лидер на тази партия, а истинският се казва Делян Пеевски! Заявявам това съвсем отговорно. Дълго време се съмнявах и смятах, че се заблуждавам, но фактите са по-силни. Съдете сами. Секретарят на партията, на когото Бареков е делигирал огромна власт, както и неговата асистентка са хора трайно свързани със семейство Пеевски. Стефан Кенов бе лично назначен от Бареков за главен секретар, като видно е имал за цел да изхвърли от структурите всички нормално мислещи и борещи се за каузи хора. Същият този Кенов е син на д-р Георги Стефанов Кенов, втори мандат кмет от ДПС на община Сунгурларе .

В един от последните ми разговори с Николай Бареков аз поставих ребром въпроса, че Стефан Кенов създава интриги и раздори в цялата партия и че няма нито една структура, която да не е засегната от неговото неадекватно и грубиянско поведение. Добавих и това, че Кенов е бил близък приятел и съратник на депутата от ДПС Пеевски, когато двамата са се подвизавали в младежката организация на НДСВ. Същият проявявал апетити да оглави НДСВ и след това да я „поднесе на тепсия“ на ДПС. Твърдят го хора, работили по онова време с него. Казах на Бареков още, че има недоволство по места, защото много хора още не са си получили обещаните пари като застъпници по време на последните избори на 25 май. Не му спестих и истината, че в структурите на ББЦ влизат все повече хора от обкръжението на ДПС, което е в крещящо противоречие с нашите ценности, идеи и принципи. Настоях Кенов да бъде незабавно уволнен от тази длъжност, но отговорът на Бареков беше:

“Докато аз съм председател, Кенов ще бъде главен секретар и ще отговаря за структурите, а който иска неговата оставка, значи иска и моята. Партията ще бъде като ДПС – председателя си има главен секретар.“

След този разговор разбрах, че съмненията ми за водещата роля на Пеевски в ББЦ са факт. Това се потвърждава и от всекидневните разговори на двамата, които се водят по специален телефон с чужда карта. Бареков се опитва да обяснява всичко това с приятелските отношения, които имал с депутата от ДПС от дълго време, но вече мнозина смятат, че става въпрос за съвсем други неща. Неслучайно след всеки разговор следват указания какво да се прави и каква нова теза да се защитава.

Разбрах, че хората като мен с чисти сърца, патриотите,тези, които вярваха, че ще работим за истински промени в страната сме били подло излъгани, ловко манипулирани и измамени!

Аз направих своя избор да се разделя с Николай Бареков и ББЦ, защото нямам намерение с хилядите съмишленици на сдружение „Граждански контрол“ да легитимираме фалшивия образ на този “голям“ борец срещу неправдите и политическата мафия. Честта и достойнството са по-ценни от всички задкулисни пазарлъци.

Аз и моите колеги отказваме да бъдем маши на ДПС и нейните кукловоди.

Само преди дни от Бареков бе лансиран и новият стар политик г-н Софиянски като част от ББЦ и финансов съветник. Този солов акт на действие от страна на Бареков за пореден път доказа, че той олицетворява всичко останало, но не и реална алтернатива в политиката. Операция „чисти ръце“, с която той толкова се хвали, със Софиянски и Пеевски ли ще я реализира?! Благодаря! България трябва веднъж завинаги да се раздели с всички тези политици на прехода и техните мекерета, защото тези хора докараха страната до мизерното положение, в което се намираме.

Сдружение „Граждански контрол“, на което съм председател, даде своя принос ПП „България без цензура“ да придобие популярност, като вля над 15 хил. човека в структурите на партията. Идната седмица официално ще призова всички лидери на сдружението в страната да направят допитване до нашите членове и симпатизанти сами да вземат решение дали да останат част от един политически субект, обслужващ чужди интереси или ще напуснат с достойнство този фарс, наречен „новият политик“ Бареков. Защото той се оказа просто „книжният тигър“ на Делян Пеевски и ДПС.

Съветвам всички здравомислещи хора в организацията да не се поддават на натиска, който със сигурност ще им бъде приложен, да не се поддават на изкушенията, които им се предлагат! Всичко е лицемерие и лъжа. Вече минах през всички тези фази – на „съветване“ чрез sms, позвънявания късно вечер, намеци, съпътствани от грубиянски тон, както и подмятания, че „имаме едни борци, които ако направиш грешна стъпка, ще те смачкат, пък имаш и деца“. Пробвал е и да ме купи, като ми е предлагал огромна заплата, за да си кротувам.

Скъпи приятели и съмишленици, България не се продава!

Не се прегъвайте и не предавайте идеите и мечтите си на политически лицемери като Бареков и неговият ментор Пеевски! Няма нищо по-свято от Родината!

С нами Бог!

Да живее България!

 

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.