Заместник на Бареков го свърза с Пеевски в открито писмо и напусна

| от |

DSC_3884-720x380

Открито писмо на Ангел Славчев до медиите (Зам.-председател на партията, оглавявана от бившия тв водещ „България без цензура“)

Вече близо година „България без цензура“ е част от политическата действителност в България. Нейният лидер Николай Бареков бе избран за евродепутат на изборите на 25 май. В много свои изяви той говори за просперитета и бъдещето на страната, обещава бомбастични неща, представя се за следващия министър-председател, раздава министерски постове, разпределя пари, „оправя“ здравеопазването, заплашва корупцията с операция „чисти ръце“, размахва пръст на политици, че ще ги вкара в затвора и пр.

В същото време в партия ББЦ текат процеси, които говорят за съвсем други намерения, които нямат нищо общо с красивите обещания.

Но и това не е най-странното. Най-странното и позорното е, че всъщност Николай Бареков не е истинският лидер на ББЦ. Той се оказа просто една марионетка, задействана и ръководена всекидневно от депутата от ДПС – Делян Пеевски.

Изпращам ви позицията си относно процесите, които се случват в ПП „България без цензура“.

С това писмо ви уведомявам, че свалям политическото си и морално доверие от председателя на партията – г-н Николай Бареков. С този акт си подавам и оставката като заместник председател и член на ПП „България без цензура“.

Дълго време вярвах в думите и обещанията на Николай Бареков. Надявах се, че всички заедно ще успеем да възродим държавата, че ще сложим край на политическата мафия. Очаквах, че ще дадем ново начало за нашата родина и шанс за реализация на всички българи и най-вече на младите. Горях от желание и не жалих сили в името на общото благо: обикалях страната, срещах се с хора, поемах ангажимента да бъдем новите стожери на българския дух и веднъж завинаги да изтръгнем властта от ръцете на статуквото, доминирано от партите във властта и най-много от ДПС.

По време на изборите за Европарламент и до ден днешен виждам нещо, с което не мога и няма да се примиря. „България без цензура“ се създаде с идеята да НЕ бъде лидерска партия, а бе превърната в диктаторска! От учредяването си до днес всяко решение се взима еднолично. Незачитането на колективния орган доведе дотам, в публичното пространство да се лансират противоречиви тези, като желанието да се възстанови ту монархията, ту народната република. Пласират се и абсурдни идеи, а някои са направо идиотски. Примерите как Бареков ще е следващият министър-председател и как ще натика политици в затвора след 5 октомври са напълно достатъчни и красноречиви.

Това, което ме порази обаче, е че всъщност Николай Бареков е само формалният лидер на тази партия, а истинският се казва Делян Пеевски! Заявявам това съвсем отговорно. Дълго време се съмнявах и смятах, че се заблуждавам, но фактите са по-силни. Съдете сами. Секретарят на партията, на когото Бареков е делигирал огромна власт, както и неговата асистентка са хора трайно свързани със семейство Пеевски. Стефан Кенов бе лично назначен от Бареков за главен секретар, като видно е имал за цел да изхвърли от структурите всички нормално мислещи и борещи се за каузи хора. Същият този Кенов е син на д-р Георги Стефанов Кенов, втори мандат кмет от ДПС на община Сунгурларе .

В един от последните ми разговори с Николай Бареков аз поставих ребром въпроса, че Стефан Кенов създава интриги и раздори в цялата партия и че няма нито една структура, която да не е засегната от неговото неадекватно и грубиянско поведение. Добавих и това, че Кенов е бил близък приятел и съратник на депутата от ДПС Пеевски, когато двамата са се подвизавали в младежката организация на НДСВ. Същият проявявал апетити да оглави НДСВ и след това да я „поднесе на тепсия“ на ДПС. Твърдят го хора, работили по онова време с него. Казах на Бареков още, че има недоволство по места, защото много хора още не са си получили обещаните пари като застъпници по време на последните избори на 25 май. Не му спестих и истината, че в структурите на ББЦ влизат все повече хора от обкръжението на ДПС, което е в крещящо противоречие с нашите ценности, идеи и принципи. Настоях Кенов да бъде незабавно уволнен от тази длъжност, но отговорът на Бареков беше:

“Докато аз съм председател, Кенов ще бъде главен секретар и ще отговаря за структурите, а който иска неговата оставка, значи иска и моята. Партията ще бъде като ДПС – председателя си има главен секретар.“

След този разговор разбрах, че съмненията ми за водещата роля на Пеевски в ББЦ са факт. Това се потвърждава и от всекидневните разговори на двамата, които се водят по специален телефон с чужда карта. Бареков се опитва да обяснява всичко това с приятелските отношения, които имал с депутата от ДПС от дълго време, но вече мнозина смятат, че става въпрос за съвсем други неща. Неслучайно след всеки разговор следват указания какво да се прави и каква нова теза да се защитава.

Разбрах, че хората като мен с чисти сърца, патриотите,тези, които вярваха, че ще работим за истински промени в страната сме били подло излъгани, ловко манипулирани и измамени!

Аз направих своя избор да се разделя с Николай Бареков и ББЦ, защото нямам намерение с хилядите съмишленици на сдружение „Граждански контрол“ да легитимираме фалшивия образ на този “голям“ борец срещу неправдите и политическата мафия. Честта и достойнството са по-ценни от всички задкулисни пазарлъци.

Аз и моите колеги отказваме да бъдем маши на ДПС и нейните кукловоди.

Само преди дни от Бареков бе лансиран и новият стар политик г-н Софиянски като част от ББЦ и финансов съветник. Този солов акт на действие от страна на Бареков за пореден път доказа, че той олицетворява всичко останало, но не и реална алтернатива в политиката. Операция „чисти ръце“, с която той толкова се хвали, със Софиянски и Пеевски ли ще я реализира?! Благодаря! България трябва веднъж завинаги да се раздели с всички тези политици на прехода и техните мекерета, защото тези хора докараха страната до мизерното положение, в което се намираме.

Сдружение „Граждански контрол“, на което съм председател, даде своя принос ПП „България без цензура“ да придобие популярност, като вля над 15 хил. човека в структурите на партията. Идната седмица официално ще призова всички лидери на сдружението в страната да направят допитване до нашите членове и симпатизанти сами да вземат решение дали да останат част от един политически субект, обслужващ чужди интереси или ще напуснат с достойнство този фарс, наречен „новият политик“ Бареков. Защото той се оказа просто „книжният тигър“ на Делян Пеевски и ДПС.

Съветвам всички здравомислещи хора в организацията да не се поддават на натиска, който със сигурност ще им бъде приложен, да не се поддават на изкушенията, които им се предлагат! Всичко е лицемерие и лъжа. Вече минах през всички тези фази – на „съветване“ чрез sms, позвънявания късно вечер, намеци, съпътствани от грубиянски тон, както и подмятания, че „имаме едни борци, които ако направиш грешна стъпка, ще те смачкат, пък имаш и деца“. Пробвал е и да ме купи, като ми е предлагал огромна заплата, за да си кротувам.

Скъпи приятели и съмишленици, България не се продава!

Не се прегъвайте и не предавайте идеите и мечтите си на политически лицемери като Бареков и неговият ментор Пеевски! Няма нищо по-свято от Родината!

С нами Бог!

Да живее България!

 

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.