Заклинанията, че банките са стабилни, не помагат!

| от |

Удивително: едва всяка десета от подложените на стрес тест 130 банки показала слаби резултати. Това е твърде оптимистично, за да е вярно, и твърде много прилича на баене за здраве, твърди в коментара си Ролф Венкел.

Сега значи имаме яснота: 25 от 130-те най-важни европейски банки се провалиха на стрес теста, на който бяха подложени от Европейската централна банка /ЕЦБ/. Недостигът на капитал възлиза на общо 25 милиарда евро. 13 банки ще бъдат принудени да увеличат своя основен капитал, а 12 вече го сториха. Но имаме ли наистина яснота за състоянието на банките? „Това беше много сериозно и важно изпитание за всички участници“, твърди шефката на германската Служба за надзор над финансовите услуги /ВaFin/ Елке Кьониг, цитирана от Дойче Веле.

Моето впечатление обаче е съвсем различно: В най-добрия случай това беше упражнение без особена стойност, защото не даде вярна представа за истинското финансово здраве на банковите институции. В най-лошия случай, стрес тестът беше просто начин да се установят онези банки, от които шефът на ЕЦБ Марио Драги ще трябва да изкупува лоши кредити. Задачата на стрес теста всъщност беше да открие дали собственият капитал на банките съответства на поетите при кредитирането рискове. Втората задача беше, да се види дали те биха издържали и на допълнителни рискове – като например евентуален спад в конюнктурата или нова криза на пазара на недвижимите имоти.

Тези изпитания са разумни, защото на 4 ноември ЕЦБ поема надзора над най-важните европейски банки и естествено не би желала да поеме отговорност за стари рискове. Основната слабост на теста обаче се криеше в това, че даде възможност на отделните банки сами да оценяват рисковете, които са поели. Напълно възможно е някои от тях да са се поблазнили от възможността да „разкрасят“ рисковите си активи.

Много по-честно щеше да е, ако на банките бяха поставени конкретни изисквания за съотношението между собствен капитал и останали активи – само че тогава със сигурност щяха да се провалят далеч повече банки от онези 13, които сега отиват на „поправителен“, за да увеличат основния си капитал. Това пък, на свой ред, води до нови конфликти, защото банките могат да увеличават основния си капитал или като емитират нови акции, или като намалят рисковете си, чрез ограничаване на кредитирането.

Странични ефекти с опустошителни последици

И в двата случая обаче възникват неприятни странични ефекти. Банка с лош имидж трудно може да привлече нови инвеститори, а в същото време старите акционери се ядосват, че курсът на техните акции пада. Затова банките ще се ориентират към втория вариант, който обаче има опустошителни икономически последици. Те ще отпускат все по-малко кредити, а това е точно обратното на онова, което иска да постигне ЕЦБ – да осигури достатъчно пари и инвеститори за икономиката.

Твърди се, че само 13 от 130 европейски банки били с отслабени позиции – това обаче звучи прекалено оптимистично. Заклинанията, че видите ли, всичко в банковия сектор е наред, прилича на тактиката на щрауса, който крие главата си в пясъка. Подобна тактика обаче никога досега не е помагала, а и МВФ публикува съвсем други цифри. Фондът е проучил 300 големи банки в индустриалните държави. Техните баланси са такива, че 40 процента от тях на практика не са в състояние да отпускат сериозни кредити на икономиката. А в страните от еврозоната подобен проблем изпитвали дори 70 на сто от банките.

Директорът на отдел „Финансови пазари“ в МВФ Хосе Винялс не крие факта, че смята подобни банки за излишни. Но тъй като някои отказват да приемат, че има нужда да се закриват банки, шефът на ЕЦБ Марио Драги започва да изкупува лошите кредити на банките от Южна Европа, включително и от Франция. По данни на ЕЦБ, размерът на тези кредити възлиза на 879 милиарда евро. По този начин ЕЦБ води Европа към нещо, за което германските политици категорично твърдяха, че никога нямало да стане: уравниловка на държавните дългове. Така новият стрес тест може би даде известна яснота за обема на невъзвръщаемите банкови кредити, но от това банковото дело в Европа не стана нито по-сигурно, нито по-стабилно.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.