Заедно с Русия срещу грингосите

| от |

2631

Тобиас Койфер, в. „Велт“, 16 юли 2014 г./

Владимир Путин щял да бъде изолиран в целия свят след анексирането на Крим, твърдяха западни политици. Но с обиколката си в Латинска Америка руският президент показа кой в действителност е недолюбван на този континент в растеж: не Русия, а САЩ.

От Хавана до Буенос Айрес Путин беше посрещнат с отворени обятия. Левите латиноамерикански правителства се показаха извънредно гъвкави. За кастровците, ортеговците и кирхнеровците официално нищо не е по-омразно от могъщите олигарси, които се противопоставят на неосоциалистическия курс, възприет от покойния революционен лидер на Венецуела Уго Чавес. С приятеля на олигарсите Путин нещата обаче не стоят точно така. Това се дължи преди всичко на факта, че руснакът от една страна обслужва антиамериканските им рефлекси, а от друга страна подкрепя единството на региона, за което се застъпваше Чавес: Русия е заинтересована от една единна, силна Латинска Америка, каза Путин, който тази седмица посети Куба, Никарагуа, Аржентина и Бразилия.

Президентът на САЩ Барак Обама беше оставил Латинска Америка да клони наляво. Пътуванията на Обама из субконтинента, който често бива пренебрежително определян като „задния двор на САЩ“,
са въпреки географската близост редки и кратки. Той смята Азия за по-важен партньорски регион. Неговата администрация няма завършена концепция за Латинска Америка и политически отговор на
предизвикателствата на антиамериканските правителства в региона. Путин обаче дава еднозначни сигнали на пренебрегваните от Вашингтон съседи: „Днес сътрудничеството с латиноамериканските държави е от ключова важност за руската външна политика.“

Именно заради това Путин има много приятели в Латинска Америка. Във фалангата южноамерикански държави, които все още минават за приятелски настроени към САЩ, останаха Колумбия,Парагвай, Панама, Хондурас и Мексико, всяка от които е по различен начин близка със САЩ. Но дори президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос, някога убеден консерватор с опит в гражданските дейности, сменя курса със светкавична бързина. Сантос нарича това официално „политика на третия път“ между лявото и дясното. Това ще бъде и мотото на втория му мандат, който започва след няколко седмици.

Путин се възползва от разпространеното в Латинска Америка негодувание срещу САЩ. Това има последици най-вече за американската икономика. Путиновият енергиен концерн „Газпром“ не се интересува от права на човека или международни стандарти за опазване на околната среда. Докато петролните концерни от САЩ като например „Шеврон“ са обект на порицание заради миналите си грехове към околната среда, сега Русия ще получи възможност да експлоатира латиноамериканските находища.

В Куба, където петролните залежи са пренебрежимо малки, това има най-вече политическо значение. Дори консервативните латиноамерикански правителства настояват за отмяна на американското ембарго срещу Куба. Сега Русия обявява своята инициатива и демонстративно застава зад държавата на Кастро. В добавка Путин опрощава на Куба гигантски дълг в размер на 30 милиарда долара.

Това е съвършено разчетен във времето жест, в момент, когато мениджъри на американски хеджфондове настоятелно изискват от аржентинското правителство да изплати дълговете си. Великодушието на Москва към Хавана има големи предимства и за двете страни: Куба и без това не би могла да изплати дълговете си и благодарение на руските инвестиции в петролната икономика намалява зависимостта си от катастрофално управляваната Венецуела, на която кубински експерти предричат скорошен крах. Досега Венецуела беше най-важният доставчик на Куба.

Действително, напоследък и Вашингтон и Хавана направиха насрещни стъпки, но решението да бъде възстановена руската шпионска база в Куба внушава по-скоро, че президентът на Куба Раул Кастро занапред ще поддържа курс на конфронтация с Америка.

Край на ембаргото и без това не се предвижда. А Москва със сигурност няма да настоява за свободни избори на острова – което е едно от условията на САЩ за отмяна на ембаргото. Ролята на жертва има много предимства за Хавана: тя подкрепя диктатурата и налива свежи средства в празните каси.

В Аржентина и Бразилия става дума за милиардни инвестиции, които американците от САЩ не правят или за които искат да получат ексклузивни права. Навсякъде Русия опитва да запълни вакуума, оставен от САЩ в неориентираната латиноамериканска политика. Стратегическа цел е омаломощаването на Панама: малката държава на Панамския канал с банковата си система и с ключовия за световната търговия воден път се смята за най-важният съюзник на САЩ в Средна Америка.

Президентът на Никарагуа Ортега сега ще строи с китайска и руска помощ гигантския Никарагуански канал. Ако фалшификаторът на избори от Манагуа успее с този проект, най-вече на руските и азиатските товарни кораби няма да се налага да използват скъпия маршрут през Панама и значението на САЩ като неин покровител допълнително ще намалее.

САЩ се сринаха надолу в скалата на симпатиите и в Бразилия чрез разкрития от Едуард Сноудън шпионски скандал. Създаването на руски подслушвателен пункт в Куба е нещо, на което много латиноамериканци тайничко се радват. Руският пункт се възприема като заслужен отговор на действията на американската разузнавателна Агенция за национална сигурност в Бразилия. Бразилският всекидневник „Ещадо де Сау Паулу“ видя в бразилската визита на Путин, която приключи със среща с редица латиноамерикански президенти, доказателство „че Русия в никакъв
случай не е изолирана“.

Путин беше много доволен от стълпотворението от държавни глави – подобна изява той не беше имал отдавна. Американският президент Обама е заплашен от точно обратното. Следващата американска среща на върха може да се провали заради кубинския въпрос: латиноамерикански президенти като еквадорския Рафаел Кореа Делгадо са съгласни да участват само ако дневният ред не бъде „диктуван“ от САЩ и Куба бъде допусната до участие. /БТА/

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.