Зад кулисите на миналото

| от |

Щастливи ли са били хората в бившата ГДР? И верни ли са клишетата за еманципираната социалистическа жена и държавата като рай за работниците? Документален филм надниква зад кулисите на баналния социалистически делник, разказва Дойче веле.

Шефът на комисията за архивите на Щази Роланд Ян казва, че в ГДР се е живеело добре, но не благодарение на държавата, а въпреки нея. Това изявление може да звучи изненадващо за мнозина. Но не е и съвсем грешно, показва един документален филм, излъчен тази седмица по обществения телевизионен канал ZDF.

0,,17402746_303,00

Притча за свободната жена

Филмът „Не всичко беше лошо“ е свидетелство за това как историята на бившата ГДР може да бъде разказана с помощта на иронията. Когато водещата казва, че ГДР е била пример за подражание в еманципацията на жената, това може да се възприеме и като ирония. Защото сухите факти, че жената работела, но това не се отразявало негативно на отглеждането и възпитанието на децата ѝ, а разводите били достъпни за всички, всъщност опровергават тезата за свободната жена в ГДР.

Във филма една бивша детска учителка разкрива как точно са изглеждали тогавашните грижи за децата, а друга бивша гражданка на ГДР разказва за истеричната реакция на властите на решението ѝ да отвори детски магазин. Понеже това не било позволено от системата, властите изпратили хора от Щази да унищожат тази „незаконна търговия“, задушавайки още в зародиш свободната гражданска инициатива.

Документалният филм е разказ за обикновения делник в бившата ГДР и същевременно доказателство, че не малко хора тогава са се опитвали да се отърват от непрестанното опекунство на държавата, задушавало поривите и мечтите им. 25 години след падането на Берлинската стена разтърсващите човешки истории на тези хора продължават да се пазят в архивите – филмът показва фрагменти от тях.

Много въпроси остават без отговор: например, защо е било толкова непоносимо положението на обикновения човек в страната, определяна уж като „рай за работниците“? Или защо някои, като Роланд Ян или жената с детския магазин, са имали куража да се опълчат срещу системата и какво не е достигало на другите, които са се примирявали с положението си, правейки всичко възможно да се нагодят към системата, отбелязва по повод филма „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

„Станахме индивидуалисти“

Германската журналистка и писателка Катрин Енлих, родена и израснала в ГДР, не отрича, че е имало и моменти, в които се е чувствала щастлива при социализма. Запитана от „Дойчландфунк“ дали има неща от онова време, които днес ѝ липсват, тя отговаря: „Тогава имаше истинска солидарност между хората, между съседите. Един пример: дъщеря ми лежеше в къщи болна и с разстройство, а колежката ми в службата отнякъде се беше сдобила с банан за обяд, каквито тогава трудно се намираха, и се отби у дома, за да го даде на болното ми дете. Това беше само един малък жест, израз на човещината у хората тогава. Имахме грижи, но те бяха от друго, от политическо естество. По онова време го нямаше и това чувство на несигурност за утрешния ден, което ни измъчва днес, необходимостта да се доказваш всеки ден, за да осигуриш съществуването си – твоето собствено и на семейството ти. Днес сме се превърнали в идивидуалисти – всеки действа сам за себе си“, казва още родената през 1957 година Катрин Енлих.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.