Зад кулисите на конкурса Пловдив Площад Централен

| от |

От WhAT Association

Петък вечерта, а ние стоим с табелка Plovdiv Central Square Competition на Tерминал 2. Вратите се отварят, излиза висок мъж с очила и чанта за лаптоп. Първият член на журито е пристигнал.

В колата първият въпрос на Асер Хименез Ортега от MVRDV е колко е пътят до Пловдив. Вторият — дали има шанс конкурсът да се реализира.

Ние се занимаваме с конкурси отдавна — първо като участници, после като организатори, че и като жури. Засега само един от всички БГ конкурси е успешен и резултатът върви към реализация — този на Walltopia от 2013. Надяваме се пловдивският да се окаже втори.

Ако сте нетърпеливи и не ви се чете нататък, можете да разгледате всичките 125 проекта на plovdivsquare.com.

В Пловдив

Журирането в събота започва с обиколка на мястото. Показваме площада, Пощата, бившия Паритиен дом. Елена Аргирова, която родом е от Пловдив, разказва как е било, когато е била дете, а чужденците коментират, че прекарването на ул. Гладстон е най-голямата грешка за центъра.

В 10 вече всички сме в залата, проектите са заредени на 2 лаптопа, журито — подредено срещу два големи плазмени екрана и журирането започва.

2582

Процедурата или как се журират 125 проекта

Този ден журито гласува с ДА и НЕ. На втори кръг минават проектите, получили повече от четири ДА. Всеки член на журито има право да спаси за втори кръг (давайки жокер) до 3 проекта, неполучили достатъчно ДА.

Журито вижда само служебните номера на проектите, но не и имената и държавите на участниците (имената им се разкриха няколко минути преди началото на пресконференцията по обявяване на резултатите в понеделник).

За наша изненада (все пак журито е съставено от много и различни архитекти) повечето проекти този ден са отхвърлени с единодушните 7 гласа.

Задачата

Задачата Площад Централен Пловдив е противоречива — трябва да се обособят зони, където да се случват различни неща, но без пространството да изглежда разделено. Трябва да се покаже археологията, но и да има атрактивно съвременно градско пространство. Строителството в по-голямата част от зоната е забранено.

И както не е било леко на участниците, така не беше леко и на журито.

Кое не минаваше

Категорично отпадаха проекти, които показваха фалшив историцизъм. Според журито буквалните възстановки на Античния Форум не са правилния подход.

Отпадаха проекти, даващи категоричен превес на археологията или обратно, неглижиращи я за сметка на съвременния площад. Търсеше се баланс.

И, разбира се, отхвърляни бяха нереални, технологично сложни или непрактични решения: висящи мостове на 20 м височина, стъклени пътеки и изкуствени планини.

Денят приключва в 19:30. Отхвърлени са 108 проекта, а на втори кръг минават 17. Само един от тях е събрал пълните 7 гласа ДА.

Ден втори, неделя

2591

Мястото е същото, имаме само 17 проекта и всички се надяваме, че ще свършим до обяд. Всъщност се оказа, че и до вечерта няма да успеем.

Още в началото Журито разделя оставащите проекти на три групи в зависимост от подхода им към задачата. Условно кръщават групите Unifying surface, Structure и Void. Идеята им е на финал да отиде най-добрият проект от всяка група.

2592

Unifying surface

Проектите в тази група създават непрекъсната нова повърхност, която се издига или потъва, където е необходимо, има дупки, ако се налага, но обединява всички елементи на площада.

Дискусиите започват и завършват с проектa на португалците от FORА. В тази категория те нямаха конкуренция и станаха финалисти със седем гласа от седем възможни. Може би тук е моментът да кажем, че FORA бяха и единственият проект, който получи пълните 7 гласа ДА на журито в предишния кръг.

2589

Проектът на португалците от FORA е единственият, който устойчиво получаваше 7 гласа ДА на всяко гласуване. Създава 2 свята — долен, археологически, и горен — съвременен, които контактуват по интересен начин — чрез отвори, капаци, рампи, подлез, парк.

2590

Част от дървената настилка се отваря и затваря, като така дава възможност на площада да се преобразява и на него да се случват различни неща (вижте схемите вдясно)

2588

Разкрива се археологията в цялата зона, прави се метална конструкция, която носи обединяващо дървено покритие — новият съвременен площад

Structure

Този тип проекти запазват разкритата археология в сегашния й вид, някои разкопават повече, други по-малко, но всички предлагат достъп до нея чрез допълнителни структури: мостове, пътеки, стълби и рампи.

След разгорещени дискусии и гласуване проект 28 стана финалист с 5 от 7 гласа.

2587

Проект 28 на SMARCK Studio, финалист от група Structure

2586

Проект 68 на израелците AL/Arch, отпаднал след гласуването

Void

Този тип проекти създават сериозни отвори спрямо съвременното ниво на площада и най-смело го прекрояват със системи от дупки, рампи и отвори.

Проект 44 се оказа най-издържлив, но в крайна сметка загуби с 4 гласа НЕ срещу 3 ДА.

2585

Проект 44, на френски екип беше най-издръжлив в групата, но накрая отпадна
_

2584

Проект 49 на испанците от Hoz Fontan Arquitectos, конкурираше френския проект до последно

Оказа се, че от категория Void победител няма да се излъчи, а на негово място във финалната тройка се нареди проект 96, който през цялото време пробиваше с помощта на жокери от журито и на финалното гласуване успя да вземе 4 пъти ДА.

2583

Изненадата на конкурса, проект получил 6 гласа НЕ на първия кръг, в крайна сметка стана финалист

Резултатите

И така, в края на втория ден имахме трима финалисти: първият единодушно избран, а останалите минали с повече или по-малко крехко мнозинство.

Можете да прочетете мотивите и препоръките на журито за всеки един от 3-те проекта.

Какво следва

Сега, след като получи истински международен конкурс със 125 участници от 41 страни, Община Пловдив трябва да избере окончателния победител измежду трите финалисти. Искрено се надяваме, че периодите на обществени обсъждания и експертни съвети ще минат бързо, гладко и безпроблемно и накрая ще бъде обявен победител, който ще успее да сключи договор с Общината и ще построи своя площад в центъра на Пловдив.

Каква беше нашата роля

За нас, като организатори и автори на заданието, на сайта на конкурса, на системата за предаване на проектите и журирането, и на цялата комуникация с участниците, конкурсът е успех.

По-голям успех е, че това се случи с общински конкурс. Стана популярен, беше действително анонимен, с ясна процедура по предаване и оценяване на проектите. Стремихме се целият процес по организирането на конкурса да бъде максимално прозрачен и да говорим на участниците на разбираем език, а не с институционално-бюрократичен жаргон. Направихме (казват) модерен сайт, написахме (надяваме се) лесно за ползване задание, ангажирахме хората в социалните мрежи, реагирахме навреме, ако имаше въпроси, и най-важното, разгласихме за конкурса в над 40 архитектурни сайта по света. Всички тези неща доведоха до големия брой (чуждестранни) участници.

Къде са българските проекти?

Трябва да отбележим, че българските архитекти де факто не участваха в конкурса. 23 проекта от 125 е много малко. Обясняваме си го с почти фатално изгубеното доверие в конкурсното начало у нас. А общинските конкурси по подразбиране се смятат за предварително решени и формални.

Надяваме се Община Пловдив да опровергае това мнение. И се надяваме, че Община Пловдив осъзнава огромната отговорност, която носи в момента не просто да създаде едно качествено ново съвременно пространство в наситения си с история център, но и да върне доверието на българските архитекти, че публичната среда може да се променя към по-добро след честна и прозрачна конкуренция.

И накрая: на кого искаме да благодарим

На всички, без които нямаше да се справим:

на Любо Георгиев, директор на One Architecture Week, че безкористно ни помогна в популяризирането на конкурса и не само
на Николай Колев, който стоически изпрограмира системата за предаване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от интерфейсните ни капризи
на Андрей Велинов и Валя Едрева, които тестваха заданието
на Калоян и Георги, които бяха най-яката техническа комисия
на Пламена, Еми, Ленко и останалите, които ни помагаха в дебрите на държавната админстрация и бюрокрация
на Асен Асенов, че застана зад нас на всички обществени обсъждания
на Владислав Костадинов и всички наши приятели и познати от Пловдив, които ни разказваха много и постоянно за града
на Бойка, Павел и Орлин, с които започна всичко
на Община Пловдив затова че и за миг не си помисли, че може сама да организира този конкурс, а нае външен организатор в наше лице
и на всички, които сега забравяме.
Получи се съвсем като на Оскарите. Ние бяхме дотук. Сега остава един кмет да излезе и да връчи статуетката.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Кой обра номинациите за „Златна малинка“ 2017?

| от chronicle.bg |

Днес се очаква да се разберат номинациите за „Oскар“ 2017 и традиционно няколко часа преди това стават ясни и номинациите за „Златна малинка” (Razzie Award), които се връчват за най-лошите постижения във филмовото изкуство през изминалата година.

Носителите получават малинка, направена от пластмаса и покрита със златиста спрей-боя. Всяка „статуетка“ струва по-малко от 5 долара, включително данъците от 7%. И въпреки пародийния характер на наградите, звезди от ранга на Сандра Бълок и Холи Бери лично са се появявали на церемонията за „Златна малинка“, за да приемат евтиния трофей.

Тази година, очаквано, поне според нас, лидери сред номинираните са „Зулендър 2″, отличен в девет категории, и наистина много слабия „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ – отличен в осем категории.

Представяме ви и пълния списък с номинираните:

НАЙ-ЛОША КАРТИНА
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР

Бен Афлек – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джерард Бътлър – „Боговете на Египет“
Хенри Кавил – „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Робърт де Ниро -„Ох, на дядо!“
Динеш Де Соуза – като себе си в „Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
Бен Стилър -„Зулендър 2″

НАЙ-ЛОША АКТРИСА

Меган Фокс – „Костенурките нинджа: На светло“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Беки Търнър като Хилари Клинтън в в „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Наоми Уотс – „Дивергенти 3: Предани“
Шайлийн Уудли – „Дивергенти 3: Предани“

НАЙ-ЛОША АКТРИСА В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Джулиан Хау / „Ох, на дядо“
Кейт Хъдсън / „Денят на мама“
Обри Плаза / „Ох, на дядо“
Джейн Сиймор / Петдесет нюанса по-тъмно
Села Уорд / „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Кристен Виг / „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ АКТЬОР В ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ

Никълъс Кейдж/ „Сноудън“
Джони Деп/ „Алиса в огледалния свят“
Уил Фарел / „Зулендър 2″
Джеси Айзенбърг / „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
Джаред Лето / „Отряд самоубийци“
Оуен Уилсън / „Зулендър 2″
НАЙ-ЛОШ РЕЖИСЬОР

Динеш де Соуза и Брус Шоули – „Америка на Хилъри: Тайната
история на демократическата партия“
Роланд Емерих – „Денят на независимостта: Нова заплаха“
Тайлър Пери – „Буу! Хелоуинът на Мадеа“
Алекс Прояс – „Боговете на Египет“
Зак Снайдър – „Батман срещу Супермен: Зората на
справедливостта“
Бен Стилър – „Зулендър 2″

НАЙ-ЛОШ СЦЕНАРИЙ

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
„Ох, на дядо!“
„Боговете на Египет“
„Америка на Хилъри: Тайната история на демократическата партия“
„Денят на независимостта: Нова заплаха“
„Отряд самоубийци“

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.