Зад кулисите на конкурса Пловдив Площад Централен

| от |

От WhAT Association

Петък вечерта, а ние стоим с табелка Plovdiv Central Square Competition на Tерминал 2. Вратите се отварят, излиза висок мъж с очила и чанта за лаптоп. Първият член на журито е пристигнал.

В колата първият въпрос на Асер Хименез Ортега от MVRDV е колко е пътят до Пловдив. Вторият — дали има шанс конкурсът да се реализира.

Ние се занимаваме с конкурси отдавна — първо като участници, после като организатори, че и като жури. Засега само един от всички БГ конкурси е успешен и резултатът върви към реализация — този на Walltopia от 2013. Надяваме се пловдивският да се окаже втори.

Ако сте нетърпеливи и не ви се чете нататък, можете да разгледате всичките 125 проекта на plovdivsquare.com.

В Пловдив

Журирането в събота започва с обиколка на мястото. Показваме площада, Пощата, бившия Паритиен дом. Елена Аргирова, която родом е от Пловдив, разказва как е било, когато е била дете, а чужденците коментират, че прекарването на ул. Гладстон е най-голямата грешка за центъра.

В 10 вече всички сме в залата, проектите са заредени на 2 лаптопа, журито — подредено срещу два големи плазмени екрана и журирането започва.

2582

Процедурата или как се журират 125 проекта

Този ден журито гласува с ДА и НЕ. На втори кръг минават проектите, получили повече от четири ДА. Всеки член на журито има право да спаси за втори кръг (давайки жокер) до 3 проекта, неполучили достатъчно ДА.

Журито вижда само служебните номера на проектите, но не и имената и държавите на участниците (имената им се разкриха няколко минути преди началото на пресконференцията по обявяване на резултатите в понеделник).

За наша изненада (все пак журито е съставено от много и различни архитекти) повечето проекти този ден са отхвърлени с единодушните 7 гласа.

Задачата

Задачата Площад Централен Пловдив е противоречива — трябва да се обособят зони, където да се случват различни неща, но без пространството да изглежда разделено. Трябва да се покаже археологията, но и да има атрактивно съвременно градско пространство. Строителството в по-голямата част от зоната е забранено.

И както не е било леко на участниците, така не беше леко и на журито.

Кое не минаваше

Категорично отпадаха проекти, които показваха фалшив историцизъм. Според журито буквалните възстановки на Античния Форум не са правилния подход.

Отпадаха проекти, даващи категоричен превес на археологията или обратно, неглижиращи я за сметка на съвременния площад. Търсеше се баланс.

И, разбира се, отхвърляни бяха нереални, технологично сложни или непрактични решения: висящи мостове на 20 м височина, стъклени пътеки и изкуствени планини.

Денят приключва в 19:30. Отхвърлени са 108 проекта, а на втори кръг минават 17. Само един от тях е събрал пълните 7 гласа ДА.

Ден втори, неделя

2591

Мястото е същото, имаме само 17 проекта и всички се надяваме, че ще свършим до обяд. Всъщност се оказа, че и до вечерта няма да успеем.

Още в началото Журито разделя оставащите проекти на три групи в зависимост от подхода им към задачата. Условно кръщават групите Unifying surface, Structure и Void. Идеята им е на финал да отиде най-добрият проект от всяка група.

2592

Unifying surface

Проектите в тази група създават непрекъсната нова повърхност, която се издига или потъва, където е необходимо, има дупки, ако се налага, но обединява всички елементи на площада.

Дискусиите започват и завършват с проектa на португалците от FORА. В тази категория те нямаха конкуренция и станаха финалисти със седем гласа от седем възможни. Може би тук е моментът да кажем, че FORA бяха и единственият проект, който получи пълните 7 гласа ДА на журито в предишния кръг.

2589

Проектът на португалците от FORA е единственият, който устойчиво получаваше 7 гласа ДА на всяко гласуване. Създава 2 свята — долен, археологически, и горен — съвременен, които контактуват по интересен начин — чрез отвори, капаци, рампи, подлез, парк.

2590

Част от дървената настилка се отваря и затваря, като така дава възможност на площада да се преобразява и на него да се случват различни неща (вижте схемите вдясно)

2588

Разкрива се археологията в цялата зона, прави се метална конструкция, която носи обединяващо дървено покритие — новият съвременен площад

Structure

Този тип проекти запазват разкритата археология в сегашния й вид, някои разкопават повече, други по-малко, но всички предлагат достъп до нея чрез допълнителни структури: мостове, пътеки, стълби и рампи.

След разгорещени дискусии и гласуване проект 28 стана финалист с 5 от 7 гласа.

2587

Проект 28 на SMARCK Studio, финалист от група Structure

2586

Проект 68 на израелците AL/Arch, отпаднал след гласуването

Void

Този тип проекти създават сериозни отвори спрямо съвременното ниво на площада и най-смело го прекрояват със системи от дупки, рампи и отвори.

Проект 44 се оказа най-издържлив, но в крайна сметка загуби с 4 гласа НЕ срещу 3 ДА.

2585

Проект 44, на френски екип беше най-издръжлив в групата, но накрая отпадна
_

2584

Проект 49 на испанците от Hoz Fontan Arquitectos, конкурираше френския проект до последно

Оказа се, че от категория Void победител няма да се излъчи, а на негово място във финалната тройка се нареди проект 96, който през цялото време пробиваше с помощта на жокери от журито и на финалното гласуване успя да вземе 4 пъти ДА.

2583

Изненадата на конкурса, проект получил 6 гласа НЕ на първия кръг, в крайна сметка стана финалист

Резултатите

И така, в края на втория ден имахме трима финалисти: първият единодушно избран, а останалите минали с повече или по-малко крехко мнозинство.

Можете да прочетете мотивите и препоръките на журито за всеки един от 3-те проекта.

Какво следва

Сега, след като получи истински международен конкурс със 125 участници от 41 страни, Община Пловдив трябва да избере окончателния победител измежду трите финалисти. Искрено се надяваме, че периодите на обществени обсъждания и експертни съвети ще минат бързо, гладко и безпроблемно и накрая ще бъде обявен победител, който ще успее да сключи договор с Общината и ще построи своя площад в центъра на Пловдив.

Каква беше нашата роля

За нас, като организатори и автори на заданието, на сайта на конкурса, на системата за предаване на проектите и журирането, и на цялата комуникация с участниците, конкурсът е успех.

По-голям успех е, че това се случи с общински конкурс. Стана популярен, беше действително анонимен, с ясна процедура по предаване и оценяване на проектите. Стремихме се целият процес по организирането на конкурса да бъде максимално прозрачен и да говорим на участниците на разбираем език, а не с институционално-бюрократичен жаргон. Направихме (казват) модерен сайт, написахме (надяваме се) лесно за ползване задание, ангажирахме хората в социалните мрежи, реагирахме навреме, ако имаше въпроси, и най-важното, разгласихме за конкурса в над 40 архитектурни сайта по света. Всички тези неща доведоха до големия брой (чуждестранни) участници.

Къде са българските проекти?

Трябва да отбележим, че българските архитекти де факто не участваха в конкурса. 23 проекта от 125 е много малко. Обясняваме си го с почти фатално изгубеното доверие в конкурсното начало у нас. А общинските конкурси по подразбиране се смятат за предварително решени и формални.

Надяваме се Община Пловдив да опровергае това мнение. И се надяваме, че Община Пловдив осъзнава огромната отговорност, която носи в момента не просто да създаде едно качествено ново съвременно пространство в наситения си с история център, но и да върне доверието на българските архитекти, че публичната среда може да се променя към по-добро след честна и прозрачна конкуренция.

И накрая: на кого искаме да благодарим

На всички, без които нямаше да се справим:

на Любо Георгиев, директор на One Architecture Week, че безкористно ни помогна в популяризирането на конкурса и не само
на Николай Колев, който стоически изпрограмира системата за предаване на проекти и журиране (и още много други неща), и който нито веднъж не се оплака от интерфейсните ни капризи
на Андрей Велинов и Валя Едрева, които тестваха заданието
на Калоян и Георги, които бяха най-яката техническа комисия
на Пламена, Еми, Ленко и останалите, които ни помагаха в дебрите на държавната админстрация и бюрокрация
на Асен Асенов, че застана зад нас на всички обществени обсъждания
на Владислав Костадинов и всички наши приятели и познати от Пловдив, които ни разказваха много и постоянно за града
на Бойка, Павел и Орлин, с които започна всичко
на Община Пловдив затова че и за миг не си помисли, че може сама да организира този конкурс, а нае външен организатор в наше лице
и на всички, които сега забравяме.
Получи се съвсем като на Оскарите. Ние бяхме дотук. Сега остава един кмет да излезе и да връчи статуетката.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?