Забравяме, за да не полудеем
|
|
Ингрид Бергман казваше, че щастието се състои в добро здраве и лошата памет. Науката потвърждава последното, съзнавайки, че мозъкът работи активно за това дарява някои неща.
Хората с еидетска т.е. „фотографска памет“са много малко а и те казват, че живеят в ад. „Мнозина смятат, че това е дарба, но за мен е само товар. Всеки ден отново минавам през целия си живот и това ме подлудява казва“, един от тях. Малобройността на такива хора се дължи на ефективността на еволюцията. Заради адаптивните цели, ние съхраняваме и помним само това, което ни е важно.
Екип „Фантастика“ от университета в Базел смята, че мозъкът трябва да забрави маловажната информация, за да остане ефективен. Същия екип смята, че в обратен случай, най-вероятно би предизвикал тежки психически разстройства.
Техните констатации показват, че мозъкът не работи пасивно, а активно за да запази здравето си активно се старае да забрави. В изследването на прости форми на живот, този екип е успяла да идентифицира протеин, който е отговорен за изтриването на ненужните данни. Това е т.н. Мусаши протеин.
Според някои други мнения, никога не се работи за пълно заличаване на информация, но тяхното мнение бива замитано под килима,
Коментарите са изключени за Забравяме, за да не полудеем
