За Русия и кашата

| от |

Западът подхожда твърде меко към Москва, а санкциите нямат нищо общо със сегашната икономическа ситуация в Русия – виновни за нея са руските власти, твърди в интервю за Дойче Веле Георгий Сатаров, бивш съветник на Елцин.

Георгий Сатаров е председател на руския фонд за сравнителни политически проучвания ИНДЕМ. Бил е съветник на руския президент Борис Елцин. В интервю за Дойче Веле Сатаров говори за политическата и икономическа ситуация в Русия след анексирането на Крим и прави оценка на ефективността на наложените от Запада санкции.

ДВ: Московският „Марш на мира“ в подкрепа на Украйна демонстрира готовността на руското гражданско общество за протестни акции, независимо от пропагандата и силното влияние на държавата. Доколко руската опозиция е способна да оглави този протест?

Сатаров: Навремето Артър Шлезинджър-младши написа, че на всяко поколение му се пада по една революция. Сега в руската политика навлязоха хора, които са израснали на известна дистанция от държавата и поради това се самоопределят като свободомислещи. Тези хора са образовани и успешни, умеят да се организират, готови са да работят за общото благо, а не за личния си интерес. Затова гледам с оптимизъм на новото поколение политици.

ДВ: Как оценявата резултатите от последните допитвания, според които 85 процента от руснаците подкрепят Путин?

Сатаров: Тези цифри нямат никаква връзка с понятието „обществено мнение“. На „Марша на мира“, където се събраха десетки хиляди хора, имаше само няколко противници на този протест – това са т.нар. „деца на телевизията“, които по време на „Марша на мира“ се криеха с плакатите си зад полицейския кордон. Виждайки това, човек неволно се пита къде са тези 85 процента, които обичат Путин и „нашия Крим“? Тези митични цифри са само игра на народа с властта. А играта е много проста: „Вие ми задавате въпрос, а аз отговарям така, както сте ме учили. Но не желая да имам нищо общо с Вас“. Така че тези 85 процента, които уж подкрепят Путин, са всъщност измислица. В същото време трябва да призная, че в Русия, естествено, все още има немалко хора, които се прекланят пред Путин и изпадат във възторг от неговите „външнополитически достижения“.

ДВ: Действията на Путин по отношение на Украйна разочароваха много политици в ЕС и САЩ. А до неотдавна Западът вярваше, че Русия върви по пътя на конструктивното сътрудничество. Каква е причината за тези неоправдани надежди?

Сатаров: Основният проблем е в гледната точка на западните политици, които бяха начертали за себе си такъв модел на Русия, който им позволяваше да следват удобен външнополитически курс, базиран на краткосрочната ефективност. В действителност обаче този курс се превърна в колосален дългосрочен провал. Повечето вътрешни наблюдатели са убедени, че в Русия всъщност не се е случило нищо неочаквано. Преди събитията в Украйна станахме свидетели на руско-грузинската война, а и на дългогодишната „война“ на руските власти срещу собствения народ. Общото между тях е, че Западът реагира вяло и на едните, и на другите събития. И сега Западът продължава да залага на абсолютно несъстоятелната стратегия на малките крачки.

ДВ: Оказват ли западните санкции негативно въздействие върху руската икономика?

Сатаров: Икономическата ситуация в Русия няма никаква връзка с последствията от санкциите. Работата е там, че руските власти вредят на икономиката много повече от каквито и да било санкции. В случая става дума за огромна „колекция“ от престъпления. А най-сериозните проблеми започнаха много преди въвеждането на санкциите.

За руския елит е много удобно да приписва всичко лошо на Запада и паралелно с това да ни лъже, че ще се справим, при това сами. Но ние не можем да се справим, защото в Русия на практика няма функциониращи институции. А най-лошото е, че нямаме независима съдебна власт. В страната се ширят повсеместна корупция, кражби и държавен рекет, а капиталът бяга от Русия.

Що се отнася да ефективността на санкциите – да си припомним как в книгата „Граф Монте Кристо“ дядото приучава внучката си да поглъща минимални дози отрова, защото подозира, че някой иска да я отрови. Така и санкцийките на Запада приучават Русия да поглъща безпроблемно всяка следваща доза.

ДВ: Как, според Вас, трябваше да реагира Западът на руските действия спрямо Украйна?

Сатаров: Въпросът за реакцията на Запада трябва да бъде поставен другояче: какво трябваше да направят западните политици 10 години преди началото на руско-украинския конфликт, за да го предотвратят? На първо време Западът трябва да осъзнае, че е много опасно да се влюбваш в политици. Историята показва, че тази любов води до крах. Западът обаче постоянно се влюбва в руските политически лидери- първо в Горбачов, после в Елцин, а накрая и в Путин. Някакъв западен политик погледнал Владимир Владимирович в очите и съзрял в тях не знам какви дълбини… Затова Ви съветвам: не се влюбвайте в политици! Иначе неизбежно ще преживеете огромно разочарование.

ДВ: Какъв е изходът от тази сложна ситуация?

Сатаров: Не знам. И не вярвам някой да знае. Представете си, че за закуска сте си сварили не овесена каша, а някаква помия, която не бива да ядете, защото е опасна за здравето. Но нямате и рецепта как да превърнете помията в нещо годно за консумация. Така е и сега – кашата е забъркана, но никой няма представа какво да се прави оттук нататък.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев