За Русия и кашата

| от |

Западът подхожда твърде меко към Москва, а санкциите нямат нищо общо със сегашната икономическа ситуация в Русия – виновни за нея са руските власти, твърди в интервю за Дойче Веле Георгий Сатаров, бивш съветник на Елцин.

Георгий Сатаров е председател на руския фонд за сравнителни политически проучвания ИНДЕМ. Бил е съветник на руския президент Борис Елцин. В интервю за Дойче Веле Сатаров говори за политическата и икономическа ситуация в Русия след анексирането на Крим и прави оценка на ефективността на наложените от Запада санкции.

ДВ: Московският „Марш на мира“ в подкрепа на Украйна демонстрира готовността на руското гражданско общество за протестни акции, независимо от пропагандата и силното влияние на държавата. Доколко руската опозиция е способна да оглави този протест?

Сатаров: Навремето Артър Шлезинджър-младши написа, че на всяко поколение му се пада по една революция. Сега в руската политика навлязоха хора, които са израснали на известна дистанция от държавата и поради това се самоопределят като свободомислещи. Тези хора са образовани и успешни, умеят да се организират, готови са да работят за общото благо, а не за личния си интерес. Затова гледам с оптимизъм на новото поколение политици.

ДВ: Как оценявата резултатите от последните допитвания, според които 85 процента от руснаците подкрепят Путин?

Сатаров: Тези цифри нямат никаква връзка с понятието „обществено мнение“. На „Марша на мира“, където се събраха десетки хиляди хора, имаше само няколко противници на този протест – това са т.нар. „деца на телевизията“, които по време на „Марша на мира“ се криеха с плакатите си зад полицейския кордон. Виждайки това, човек неволно се пита къде са тези 85 процента, които обичат Путин и „нашия Крим“? Тези митични цифри са само игра на народа с властта. А играта е много проста: „Вие ми задавате въпрос, а аз отговарям така, както сте ме учили. Но не желая да имам нищо общо с Вас“. Така че тези 85 процента, които уж подкрепят Путин, са всъщност измислица. В същото време трябва да призная, че в Русия, естествено, все още има немалко хора, които се прекланят пред Путин и изпадат във възторг от неговите „външнополитически достижения“.

ДВ: Действията на Путин по отношение на Украйна разочароваха много политици в ЕС и САЩ. А до неотдавна Западът вярваше, че Русия върви по пътя на конструктивното сътрудничество. Каква е причината за тези неоправдани надежди?

Сатаров: Основният проблем е в гледната точка на западните политици, които бяха начертали за себе си такъв модел на Русия, който им позволяваше да следват удобен външнополитически курс, базиран на краткосрочната ефективност. В действителност обаче този курс се превърна в колосален дългосрочен провал. Повечето вътрешни наблюдатели са убедени, че в Русия всъщност не се е случило нищо неочаквано. Преди събитията в Украйна станахме свидетели на руско-грузинската война, а и на дългогодишната „война“ на руските власти срещу собствения народ. Общото между тях е, че Западът реагира вяло и на едните, и на другите събития. И сега Западът продължава да залага на абсолютно несъстоятелната стратегия на малките крачки.

ДВ: Оказват ли западните санкции негативно въздействие върху руската икономика?

Сатаров: Икономическата ситуация в Русия няма никаква връзка с последствията от санкциите. Работата е там, че руските власти вредят на икономиката много повече от каквито и да било санкции. В случая става дума за огромна „колекция“ от престъпления. А най-сериозните проблеми започнаха много преди въвеждането на санкциите.

За руския елит е много удобно да приписва всичко лошо на Запада и паралелно с това да ни лъже, че ще се справим, при това сами. Но ние не можем да се справим, защото в Русия на практика няма функциониращи институции. А най-лошото е, че нямаме независима съдебна власт. В страната се ширят повсеместна корупция, кражби и държавен рекет, а капиталът бяга от Русия.

Що се отнася да ефективността на санкциите – да си припомним как в книгата „Граф Монте Кристо“ дядото приучава внучката си да поглъща минимални дози отрова, защото подозира, че някой иска да я отрови. Така и санкцийките на Запада приучават Русия да поглъща безпроблемно всяка следваща доза.

ДВ: Как, според Вас, трябваше да реагира Западът на руските действия спрямо Украйна?

Сатаров: Въпросът за реакцията на Запада трябва да бъде поставен другояче: какво трябваше да направят западните политици 10 години преди началото на руско-украинския конфликт, за да го предотвратят? На първо време Западът трябва да осъзнае, че е много опасно да се влюбваш в политици. Историята показва, че тази любов води до крах. Западът обаче постоянно се влюбва в руските политически лидери- първо в Горбачов, после в Елцин, а накрая и в Путин. Някакъв западен политик погледнал Владимир Владимирович в очите и съзрял в тях не знам какви дълбини… Затова Ви съветвам: не се влюбвайте в политици! Иначе неизбежно ще преживеете огромно разочарование.

ДВ: Какъв е изходът от тази сложна ситуация?

Сатаров: Не знам. И не вярвам някой да знае. Представете си, че за закуска сте си сварили не овесена каша, а някаква помия, която не бива да ядете, защото е опасна за здравето. Но нямате и рецепта как да превърнете помията в нещо годно за консумация. Така е и сега – кашата е забъркана, но никой няма представа какво да се прави оттук нататък.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.