За разлика от други европейски страни крайнодесните в Испания нямат успех засега

| от |

Ингрид Базине / Франс прес

„Предпочитам да помагат на семейството ми, отколкото на чужденците, въпреки че не е хубаво да се говори така“, признава Вероника Талая, която е част от испанците, подпомагани от „Испания 2000″, една от малките крайнодесни партии, която си остава маргинална в Испания въпреки кризата.

españa 2000 obtiene concejales en alcala de henares (3) copia

Вероника Талая е на 27 години и има три деца. Тя е дошла, за да получи количка за двегодишното си бебе. В началото на всеки месец тя идва в централата на партията „Испания 2000″ във Валенсия, за да получава хранителни продукти. В същата сграда се помещава и асоциацията „Патриотичен социален дом Мария Луиса Наваро“. Тази неправителствена организация породи в края на март възмущението на местните власти, които внесоха жалба срещу нея заради дискриминация, защото тя раздавала хранителни продукти в беден квартал на града, но само на испанци, представящи документ за самоличност.

„За нас националният приоритет е ясен“, казва Асусена Пелайо Санс, сърдечна 48-годишна блондинка, която е председател на асоциацията, подпомагаща 154 семейства.“От две години ситуацията се влошава с всеки ден“, допълва тя.

„Имаме много ясно послание. С 6 милиона безработни ние не можем да имаме повече от 6 милиона имигранти“, казва от своя страна председателят на „Испания 2000″ Хосе Луис Роберто, дошъл да сподели обяда си с активисти.

Но тези приказки противно на други европейски страни нямат много успех в Испания въпреки 26-процентната безработица.

Нито „Испания 2000″, нито други крайнодесни групи претендират за място в Европейския парламент на изборите през май.

„Испания 2000″ твърди, че има връзки с френския Национален фронт. Партията наброява едва 4000 членове и има само петима общински съветници. Друга група, базирана в Каталония – „Платформа за Каталония“ – има само шейсетина общински съветници.

„Испания е добър пример, доколкото тя показва подобно на други страни, които бяха предмет на спасителен план /Ирландия, Португалия/, че икономическата криза не поражда сама по себе си възхода на крайната десница“, посочва историкът Хавиер Касалс, специалист по екстремистките движения.

„Защо ли? Защото населението на Испания на практика допреди 10 години беше все още  население на емигранти“, посочва експертът.

„А и през 90-те години на 20 век и първото десетилетие на 21 век имигрантите бяха описвани в положителна светлина, подпомагащи икономическото развитие на страната“, допълва социологът Фермин Буса.

Привлечени по онова време от икономическия подем, доста чужденци напуснаха Испания в началото на кризата. През 2013 г. броят на чужденците по официални данни е възлизал на 5 милиона души, тоест близо 11 процента от населението.

Социологът Буса припомня, че крайната десница в Испания идва от гражданската война и от франкизма /1939 г. – 1975 г./. Освен това дясната Народна партия, днес на власт, успя да задържи крайната десница под контрол, допълва експертът и посочва, че една четвърт или една трета от електората на Народната партия, тоест около 3 милиона души, твърдят, че са с крайнодесни убеждения.

Част от привържениците на Народната партия се въздържат да възприемат ксенофобско поведение, което противоречи на тяхната политическа култура, белязана от католицизма, защитаващ ценностите на равенството, както и от „испанското естество“, обединяващо испаноезичните народи, а в Испания всеки пети чужденец идва от страна от Латинка Америка, посочва Хавиер Касалс.

Извън Народната партия ситуацията с крайната десница в Испания се характеризира със своята разпокъсаност, допълва експертът.

„Има борба за власт между лидерите“, посочва Карлос Ромеро, 52-годишен фалангист и лидер на „Испания 2000″, седнал на една маса с бивш франкист, бивш синдикалист и с пламенен католик, организирал великденските процесии.

Но председателят на „Испания 2000″,  който е бивш военен, е уверен, че ще настъпи часът за създаването на фронт на идентичността, който други ще наричат антиимигрантски фронт.

Лидерът на партията е адвокат по образование и собственик на охранителна фирма. Той подчертава, че в Испания нараства чувството за несправедливост  при вида на все по-дългите списъци на чакащите за социални помощи.

„Асоциациите дават приоритет на имигрантите, защото те казват, че ние си имаме семейства, които могат да ни помагат“, разказва Вероника.

„При равни условия и при такава безработица, ако човек трябва да избира между испанец и семейството на имигранти, то той трябва да отдаде приоритет на националното“, твърди 53-годишният Хуан Антонио Серано, представящ се като разочарован синдикалист, който днес е активист на „Испания 2000″.

Хавиер Касалс не изключва между впрочем, че ксенофобските приказки най-накрая ще дадат резултат, тъй като ситуацията в Испания е много несигурна.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.