За разлика от други европейски страни крайнодесните в Испания нямат успех засега

Ингрид Базине / Франс прес

„Предпочитам да помагат на семейството ми, отколкото на чужденците, въпреки че не е хубаво да се говори така“, признава Вероника Талая, която е част от испанците, подпомагани от „Испания 2000“, една от малките крайнодесни партии, която си остава маргинална в Испания въпреки кризата.

Вероника Талая е на 27 години и има три деца. Тя е дошла, за да получи количка за двегодишното си бебе. В началото на всеки месец тя идва в централата на партията „Испания 2000“ във Валенсия, за да получава хранителни продукти. В същата сграда се помещава и асоциацията „Патриотичен социален дом Мария Луиса Наваро“. Тази неправителствена организация породи в края на март възмущението на местните власти, които внесоха жалба срещу нея заради дискриминация, защото тя раздавала хранителни продукти в беден квартал на града, но само на испанци, представящи документ за самоличност.

„За нас националният приоритет е ясен“, казва Асусена Пелайо Санс, сърдечна 48-годишна блондинка, която е председател на асоциацията, подпомагаща 154 семейства.“От две години ситуацията се влошава с всеки ден“, допълва тя.

„Имаме много ясно послание. С 6 милиона безработни ние не можем да имаме повече от 6 милиона имигранти“, казва от своя страна председателят на „Испания 2000“ Хосе Луис Роберто, дошъл да сподели обяда си с активисти.

Но тези приказки противно на други европейски страни нямат много успех в Испания въпреки 26-процентната безработица.

Нито „Испания 2000“, нито други крайнодесни групи претендират за място в Европейския парламент на изборите през май.

„Испания 2000“ твърди, че има връзки с френския Национален фронт. Партията наброява едва 4000 членове и има само петима общински съветници. Друга група, базирана в Каталония – „Платформа за Каталония“ – има само шейсетина общински съветници.

„Испания е добър пример, доколкото тя показва подобно на други страни, които бяха предмет на спасителен план /Ирландия, Португалия/, че икономическата криза не поражда сама по себе си възхода на крайната десница“, посочва историкът Хавиер Касалс, специалист по екстремистките движения.

„Защо ли? Защото населението на Испания на практика допреди 10 години беше все още население на емигранти“, посочва експертът.

„А и през 90-те години на 20 век и първото десетилетие на 21 век имигрантите бяха описвани в положителна светлина, подпомагащи икономическото развитие на страната“, допълва социологът Фермин Буса.

Привлечени по онова време от икономическия подем, доста чужденци напуснаха Испания в началото на кризата. През 2013 г. броят на чужденците по официални данни е възлизал на 5 милиона души, тоест близо 11 процента от населението.

Социологът Буса припомня, че крайната десница в Испания идва от гражданската война и от франкизма /1939 г. – 1975 г./. Освен това дясната Народна партия, днес на власт, успя да задържи крайната десница под контрол, допълва експертът и посочва, че една четвърт или една трета от електората на Народната партия, тоест около 3 милиона души, твърдят, че са с крайнодесни убеждения.

Част от привържениците на Народната партия се въздържат да възприемат ксенофобско поведение, което противоречи на тяхната политическа култура, белязана от католицизма, защитаващ ценностите на равенството, както и от „испанското естество“, обединяващо испаноезичните народи, а в Испания всеки пети чужденец идва от страна от Латинка Америка, посочва Хавиер Касалс.

Извън Народната партия ситуацията с крайната десница в Испания се характеризира със своята разпокъсаност, допълва експертът.

„Има борба за власт между лидерите“, посочва Карлос Ромеро, 52-годишен фалангист и лидер на „Испания 2000“, седнал на една маса с бивш франкист, бивш синдикалист и с пламенен католик, организирал великденските процесии.

Но председателят на „Испания 2000“, който е бивш военен, е уверен, че ще настъпи часът за създаването на фронт на идентичността, който други ще наричат антиимигрантски фронт.

Лидерът на партията е адвокат по образование и собственик на охранителна фирма. Той подчертава, че в Испания нараства чувството за несправедливост при вида на все по-дългите списъци на чакащите за социални помощи.

„Асоциациите дават приоритет на имигрантите, защото те казват, че ние си имаме семейства, които могат да ни помагат“, разказва Вероника.

„При равни условия и при такава безработица, ако човек трябва да избира между испанец и семейството на имигранти, то той трябва да отдаде приоритет на националното“, твърди 53-годишният Хуан Антонио Серано, представящ се като разочарован синдикалист, който днес е активист на „Испания 2000“.

Хавиер Касалс не изключва между впрочем, че ксенофобските приказки най-накрая ще дадат резултат, тъй като ситуацията в Испания е много несигурна.