За правото на бъдещия държавен служител да прави голи фотосесии в миналото

| от |

Публикуваме с негово съгласие един текст на Николай Слатински, бивш народен представител, председател на Комисията по национална сигурност, секретар на президента по националната сигурност и преподавател в редица български университети, сред които УНСС, НБУ, ЮЗУ, ТУ-Варна, ВСУ, Военната академия и Академията на МВР. Можете да намерите много други интересни публикации на сайта му http://nslatinski.org/

Znamena i gerb

Не смятам, че откровените голи фотосесии на млади държавни служителки са най-важният въпрос в дневния ред на обществото ни.
Не мисля, че притежавам монопол върху истината не само по този проблем, а и по всички други.
И не ми се коментира точно тази тема.
Но съм всеки ден сред студенти, затова ми е важно да не изглеждам като досадно демоде мрънкало, ратуващо за архаичен соц-морал и подкрепящо всякакви, правещи се на по-католици от папата.

Ето защо ще споделя няколко реда по отношение на дискусията за правото на красиви момичета, снимали се в еротични сесии, да работят в публичната администрация.

Веднага ще кажа две принципни неща :
Първо, аз съм убеден, че не някой друг като маниакален морален цербер, дръзва да спъва тяхното кариерно развитие, а самите момичета чрез тези си предизвикателни фотосесии са създали предпоставки за ограничаване на възможностите си за реализация в държавната и общинската администрации.

Второ, в личен план ме смущава не толкова ако едно момиче има примамливи антропологични данни, колкото ако то няма нищо друго, освен примамливи антропологични данни…

Ето сега малко аргументи за моята позиция по проблема.

Работата в публичната администрация не е каква и да е работа, тя има елементи на отговорна мисия, защото засяга насъщните проблеми на оцеляването и просперитета на страната или града ни. Подобна работа и подобна администрация си имат – и не могат да си нямат – свои специфични професионален, колегиален, етичен и нравствен кодекси.
И ако се стремиш да работиш на такива отговорни позиции в такава същностно важна администрация– държавна или общинска, ти трябва да се изграждаш като специалист и човек, достоен за работа в тях.
Работата в тази администрация не би трябвало да бъде моментно хрумване; безотговорна импровизация; нещо на принципа – като няма нищо друго и това временно става; или пък в резултат на подарък от родител или роднина, приятел или любовник.

Държавната администрация и еротичните изяви на фото-модел са две различни битиета и съзнания, два различни жанра, две различни призвания и две различни по качества и интелект, умения и знания писти.
Така е поне на теория и трудно би могло да бъде другояче.
Всичко си има цена и за всичко си има цена. И ти трябва да се готвиш да платиш тази цена системно, съзнателно, като житейска стратегия, затова не можеш да кажеш с безгрижно махане на ръка – ами дотук беше така и бях такъв/такава, сега ще бъде другояче и ще бъда онакъв/онакава!
Когато се захващаш в един момент с нещо, трябва да оценяваш не само ползите от него, но и последиците от него. Трябва да си правиш много добре сметката какви шансове си откриваш и какви възможности си закриваш.
Трябва добре да обмисляш всичко и да осъзнаваш отлично, че докато ти вървиш по единия път (грубо казано – разголваш се), то хиляди млади твои връстнички и връстници в същото време работят на 2-3 места, четат и учат денонощно, залягат над езиците, трупат експертни познания и професионален опит, т.е. тичат по коренно различна от твоята писта.

Така че окей, прави каквото сърце ти иска, но мисли после да няма олеле!
Другото е инфантилно. да не говорим, че не е много честно и почтено.

Ако допуснем без никакви ограничения и задръжки едно уж невинно смесване на тези противоположни и в голяма степен изключващи се един друг жанрове, то ние отваряме вратичка за още по-фрапиращи компромиси и изключения!
Утре ще кажем – ами била фолкпевица, сега да я направим държавен служител и какво – държавната администрация ще се изпълни с фолкпевици и певачки – за сметка на кадърните млади кадри?
Сетне ще кажем – какво като е участвал(а) в порнофилми, защо пък сега да не стане държавен служител?
След това ще кажем – какво като е бил(а) наркоман, защо сега да не стане държавен служител?
По-късно ще приемем, че това да си извършил инцест не пречи сега да станеш държавен служител.
Още по-късно, ще махнем с ръка примирено – е, занимавал(а) се с педофилия, било е преди, нека сега му/й дадем шанс да стане държавен служител.

А още по-по-най-късно ще допуснем – в името на криворазбраното либерално мислене, че няма значение, че е бил(а) осъждан за престъпление, дори убийство, нека му/ѝ позволим да започне живота си отначало – като държавен служител!

Разбира се, че пресилвам нещата и естествено, че не съм ненавистник на снимащи се голи момичета!

Искам само да подскажа, че тук става дума за двустранен процес.
И обществото трябва да има свои професионални и етични кодекси, които го представят и характеризират като отстояващ определени ценности социум, а то не е просто някаква сбирщина от разпасани и всепозволяващи си какво ли не атомизирани индивиди;
И всеки човек трябва да знае, че съществуват норми, правила, стандарти и изисквания, присъщи на произвеждащите обществени блага професии, така че ако иска да се посвети на някоя от тези професии, трябва да се готви за нея съзнателно и дългосрочно.
Не е точен примерът, но след като съм избрал да бъда, да кажем, инженер, учил съм и съм с подготвял да бъда инженер, то само защото ми е хрумнало в един момент, че искам да стана лекар, никой няма да ми го позволи.
Ами да съм мислил навреме, да съм учил не 6, а 16 години, да съм се разкъсвал от четене и ходене из болници и морги, та да съм станал лекар…
С просто щракане с пръсти – искам да съм лекар!, или с купена от тате лекарска диплома, или с платено от любовника-бизнесмен лекарско място в някоя клиника, лекар не се става…
Така е. Или поне така би трябвало да бъде.
Само в разхайтващи се и разпарчетосвани държави като България много често може да бъде другояче…
Затова сме я докарали дотам, че не знаем ще има ли Утре за България или за България е само Вчера…

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.