За ползата от „дребнодържавието“

| от |

Европа на нациите, Европа на регионите, Съединени европейски щати – или „дребнодържавие“? В навечерието на евроизборите тези варианти се обсъждат с все по-голяма полемична стръв в европейските медии, предава Дойче веле.

European Commission decisive action against designer drugs

Европейският съюз трябва да върви към федерализация. Препоръката е на евромисарката Вивиан Рединг, която наскоро пак каза, че е най-добре страните от еврозоната да се обединят в обща държава. В навечерието на евроизборите такива призиви отправят и други политици, а аргументите им звучат убедително: ако иска да запази мястото си сред „големите“ в света, Европа няма друг шанс освен обща държавност.

Във времената на глобализация, когато благодарение на огромните си пазари държави като Китай и Индия придобиват и все по-голяма политическа тежест, европейците могат да останат конкурентоспособни единствено ако са максимално обединени. Освен това Европа има нужда от собствена отбранителна политика, от нови структури, които гарантират вътрешната и външната ѝ сигурност, за да може да се освободи от зависимостта си спрямо САЩ и НАТО. И още нещо много важно: в рамките на една федерална държава преразпределението в полза на по-бедните региони става много по-лесно. А примерът на Федерална република Германия доказва, че такова преразпределение може да функционира, стига гражданите да са солидарни помежду си. Но дали пък противопоставянето „национални държави – федерална държава“ не е подвеждащо? Ето още едно интересно мнение от тези дни – на Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Мнозина се боят, че в Европа настъпват мрачни времена. Говори се за балканизация, за връщане към Средновековието на дребните държавици. Критиците се страхуват най-вече от опитите на няколко региона в държави-членки на ЕС да получат независимост. През септември шотландците ще гласуват дали остават в Обединеното кралство. Ако сепаратистите постигнат успех, това навярно ще окуражи техните съмишленици в Испания и в Белгия. Защото баските и каталунците в Испания и фламандците в Белгия също искат независимост.

Catalonia Scotland EU 2

Правителствата в Лондон, Мадрид и Брюксел сигурно с основание се притесняват, че територията, населението и икономическата им мощ в скоро време може да се свият. Но дали тези притеснения наистина означават, че сепаратизмът и дребнодържавието са опасност за бъдещето на Европа? А може би, тъкмо напротив, тези тенденции дори са полезни? Всъщност важни са единствено интересите на пряко засегнатите – гражданите на тези региони. Коя държавна конструкция допринася повече за благосъстоянието и сигурността, коя е по-близо да желанията и тревогите на хората – една новооснована министрана или досегашната голяма държава?

Днес всичко е по-лесно

Преди 40 години Европа еднозначно отговори на този въпрос в полза на териториалното обединение. Държавите с повече население имаха очевидни предимства. Вярно, че тогава Европейската общност вече беше възникнала, но общият вътрешен пазар не функционираше толкова добре, колкото днес – търговията между държавите в ЕО бе доста по-трудна, отколкото вътре в границите на националните държави. Т.е. държавите с по-голямо население предлагаха доста по-привлекателни условия за предприемачите, защото разполагаха с по-голям вътрешен пазар. Днес държавните граници вътре в ЕС вече нямат никакво значение за фирмите, които без проблеми въртят бизнес в няколко страни едновременно, а когато тези страни членуват в еврозоната, отпадат и валутните трудности. И за гражданите границите не играят особена роля: да пътуваш, да работиш или да следваш в друга страна от ЕС днес е много по-лесно, отколкото навремето.

Тези факти са много удобни за сепаратистите. Желаните от тях нови държави имат реални шансове да останат в ЕС и дори в еврозоната, а това елиминира опасенията от икономически срив. Освен това малките държави в Европа вече не се боят, че големите им съседи могат да ги глътнат. В продължение на хилядолетия тъкмо големите държави можеха да гарантират на гражданите си повече сигурност и стабилност, да ги предпазват успешно от външни интервенции. Големите държави поддържаха големи армии и винаги се налагаха над малките си съседи. Днес за война между държави от ЕС не може да става и дума – главно благодарение на тясното сътрудничество в Брюксел. А НАТО осигурява надеждна защита срещу всички останали потенциални опасности.

Нищо страшно няма

С други думи, вътре в ЕС недостатъците на дребнодържавието вече почти не важат. Но пък се виждат някои техни предимства: в малките държави правителството обикновено е по-близо до нуждите на хората и по принцип може да реагира по-бързо на техните желания. Тъкмо този факт работи в полза на движенията за независимост. Много граждани на регионите, стремящи се към суверенитет, смятат, че централната държава не защитава достатъчно добре техните интереси. Те искат друга политика и държат на своята културна идентичност. Разбира се, доста често става дума просто за пари – мнозина не желаят техните данъци да се преразпределят от правителството в полза на по-бедните региони в границите на голямата държава. Звучи цинично, но нека не забравяме, че солидарността е силна единствено там, където хората имат усещането за общност.

Един рухнал брак обикновено не може да се възкреси, така че разводът е най-доброто решение. Същото важи и за държавите. Макар разводът все пак да не е единственото решение – още по-добро лекарство предлага федерализмът: регионите получават собствени парламенти и правителства и взимат повечето важни решения в свои ръце. Централното правителство запазва само няколко компетенции, например отбраната и външната политика. Вярно, че шотландците, каталунците и фламандците вече имат собствени парламенти, но правата им все още са доста по-ограничени в сравнение с тези на отделните щати в САЩ, например. Ако Великобритания, Испания и Белгия все пак искат да запазят тези региони в границите на държавата, те трябва да има дадат още повече автономност. В противен случай – и ако мнозинствата наистина държат на независимост – нека я получат. Дребнодържавието днес не е страшно за страните в ЕС, пише Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА