За ползата от „дребнодържавието“

| от |

Европа на нациите, Европа на регионите, Съединени европейски щати – или „дребнодържавие“? В навечерието на евроизборите тези варианти се обсъждат с все по-голяма полемична стръв в европейските медии, предава Дойче веле.

European Commission decisive action against designer drugs

Европейският съюз трябва да върви към федерализация. Препоръката е на евромисарката Вивиан Рединг, която наскоро пак каза, че е най-добре страните от еврозоната да се обединят в обща държава. В навечерието на евроизборите такива призиви отправят и други политици, а аргументите им звучат убедително: ако иска да запази мястото си сред „големите“ в света, Европа няма друг шанс освен обща държавност.

Във времената на глобализация, когато благодарение на огромните си пазари държави като Китай и Индия придобиват и все по-голяма политическа тежест, европейците могат да останат конкурентоспособни единствено ако са максимално обединени. Освен това Европа има нужда от собствена отбранителна политика, от нови структури, които гарантират вътрешната и външната ѝ сигурност, за да може да се освободи от зависимостта си спрямо САЩ и НАТО. И още нещо много важно: в рамките на една федерална държава преразпределението в полза на по-бедните региони става много по-лесно. А примерът на Федерална република Германия доказва, че такова преразпределение може да функционира, стига гражданите да са солидарни помежду си. Но дали пък противопоставянето „национални държави – федерална държава“ не е подвеждащо? Ето още едно интересно мнение от тези дни – на Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Мнозина се боят, че в Европа настъпват мрачни времена. Говори се за балканизация, за връщане към Средновековието на дребните държавици. Критиците се страхуват най-вече от опитите на няколко региона в държави-членки на ЕС да получат независимост. През септември шотландците ще гласуват дали остават в Обединеното кралство. Ако сепаратистите постигнат успех, това навярно ще окуражи техните съмишленици в Испания и в Белгия. Защото баските и каталунците в Испания и фламандците в Белгия също искат независимост.

Catalonia Scotland EU 2

Правителствата в Лондон, Мадрид и Брюксел сигурно с основание се притесняват, че територията, населението и икономическата им мощ в скоро време може да се свият. Но дали тези притеснения наистина означават, че сепаратизмът и дребнодържавието са опасност за бъдещето на Европа? А може би, тъкмо напротив, тези тенденции дори са полезни? Всъщност важни са единствено интересите на пряко засегнатите – гражданите на тези региони. Коя държавна конструкция допринася повече за благосъстоянието и сигурността, коя е по-близо да желанията и тревогите на хората – една новооснована министрана или досегашната голяма държава?

Днес всичко е по-лесно

Преди 40 години Европа еднозначно отговори на този въпрос в полза на териториалното обединение. Държавите с повече население имаха очевидни предимства. Вярно, че тогава Европейската общност вече беше възникнала, но общият вътрешен пазар не функционираше толкова добре, колкото днес – търговията между държавите в ЕО бе доста по-трудна, отколкото вътре в границите на националните държави. Т.е. държавите с по-голямо население предлагаха доста по-привлекателни условия за предприемачите, защото разполагаха с по-голям вътрешен пазар. Днес държавните граници вътре в ЕС вече нямат никакво значение за фирмите, които без проблеми въртят бизнес в няколко страни едновременно, а когато тези страни членуват в еврозоната, отпадат и валутните трудности. И за гражданите границите не играят особена роля: да пътуваш, да работиш или да следваш в друга страна от ЕС днес е много по-лесно, отколкото навремето.

Тези факти са много удобни за сепаратистите. Желаните от тях нови държави имат реални шансове да останат в ЕС и дори в еврозоната, а това елиминира опасенията от икономически срив. Освен това малките държави в Европа вече не се боят, че големите им съседи могат да ги глътнат. В продължение на хилядолетия тъкмо големите държави можеха да гарантират на гражданите си повече сигурност и стабилност, да ги предпазват успешно от външни интервенции. Големите държави поддържаха големи армии и винаги се налагаха над малките си съседи. Днес за война между държави от ЕС не може да става и дума – главно благодарение на тясното сътрудничество в Брюксел. А НАТО осигурява надеждна защита срещу всички останали потенциални опасности.

Нищо страшно няма

С други думи, вътре в ЕС недостатъците на дребнодържавието вече почти не важат. Но пък се виждат някои техни предимства: в малките държави правителството обикновено е по-близо до нуждите на хората и по принцип може да реагира по-бързо на техните желания. Тъкмо този факт работи в полза на движенията за независимост. Много граждани на регионите, стремящи се към суверенитет, смятат, че централната държава не защитава достатъчно добре техните интереси. Те искат друга политика и държат на своята културна идентичност. Разбира се, доста често става дума просто за пари – мнозина не желаят техните данъци да се преразпределят от правителството в полза на по-бедните региони в границите на голямата държава. Звучи цинично, но нека не забравяме, че солидарността е силна единствено там, където хората имат усещането за общност.

Един рухнал брак обикновено не може да се възкреси, така че разводът е най-доброто решение. Същото важи и за държавите. Макар разводът все пак да не е единственото решение – още по-добро лекарство предлага федерализмът: регионите получават собствени парламенти и правителства и взимат повечето важни решения в свои ръце. Централното правителство запазва само няколко компетенции, например отбраната и външната политика. Вярно, че шотландците, каталунците и фламандците вече имат собствени парламенти, но правата им все още са доста по-ограничени в сравнение с тези на отделните щати в САЩ, например. Ако Великобритания, Испания и Белгия все пак искат да запазят тези региони в границите на държавата, те трябва да има дадат още повече автономност. В противен случай – и ако мнозинствата наистина държат на независимост – нека я получат. Дребнодържавието днес не е страшно за страните в ЕС, пише Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.