За ползата от „дребнодържавието“

| от |

Европа на нациите, Европа на регионите, Съединени европейски щати – или „дребнодържавие“? В навечерието на евроизборите тези варианти се обсъждат с все по-голяма полемична стръв в европейските медии, предава Дойче веле.

European Commission decisive action against designer drugs

Европейският съюз трябва да върви към федерализация. Препоръката е на евромисарката Вивиан Рединг, която наскоро пак каза, че е най-добре страните от еврозоната да се обединят в обща държава. В навечерието на евроизборите такива призиви отправят и други политици, а аргументите им звучат убедително: ако иска да запази мястото си сред „големите“ в света, Европа няма друг шанс освен обща държавност.

Във времената на глобализация, когато благодарение на огромните си пазари държави като Китай и Индия придобиват и все по-голяма политическа тежест, европейците могат да останат конкурентоспособни единствено ако са максимално обединени. Освен това Европа има нужда от собствена отбранителна политика, от нови структури, които гарантират вътрешната и външната ѝ сигурност, за да може да се освободи от зависимостта си спрямо САЩ и НАТО. И още нещо много важно: в рамките на една федерална държава преразпределението в полза на по-бедните региони става много по-лесно. А примерът на Федерална република Германия доказва, че такова преразпределение може да функционира, стига гражданите да са солидарни помежду си. Но дали пък противопоставянето „национални държави – федерална държава“ не е подвеждащо? Ето още едно интересно мнение от тези дни – на Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Мнозина се боят, че в Европа настъпват мрачни времена. Говори се за балканизация, за връщане към Средновековието на дребните държавици. Критиците се страхуват най-вече от опитите на няколко региона в държави-членки на ЕС да получат независимост. През септември шотландците ще гласуват дали остават в Обединеното кралство. Ако сепаратистите постигнат успех, това навярно ще окуражи техните съмишленици в Испания и в Белгия. Защото баските и каталунците в Испания и фламандците в Белгия също искат независимост.

Catalonia Scotland EU 2

Правителствата в Лондон, Мадрид и Брюксел сигурно с основание се притесняват, че територията, населението и икономическата им мощ в скоро време може да се свият. Но дали тези притеснения наистина означават, че сепаратизмът и дребнодържавието са опасност за бъдещето на Европа? А може би, тъкмо напротив, тези тенденции дори са полезни? Всъщност важни са единствено интересите на пряко засегнатите – гражданите на тези региони. Коя държавна конструкция допринася повече за благосъстоянието и сигурността, коя е по-близо да желанията и тревогите на хората – една новооснована министрана или досегашната голяма държава?

Днес всичко е по-лесно

Преди 40 години Европа еднозначно отговори на този въпрос в полза на териториалното обединение. Държавите с повече население имаха очевидни предимства. Вярно, че тогава Европейската общност вече беше възникнала, но общият вътрешен пазар не функционираше толкова добре, колкото днес – търговията между държавите в ЕО бе доста по-трудна, отколкото вътре в границите на националните държави. Т.е. държавите с по-голямо население предлагаха доста по-привлекателни условия за предприемачите, защото разполагаха с по-голям вътрешен пазар. Днес държавните граници вътре в ЕС вече нямат никакво значение за фирмите, които без проблеми въртят бизнес в няколко страни едновременно, а когато тези страни членуват в еврозоната, отпадат и валутните трудности. И за гражданите границите не играят особена роля: да пътуваш, да работиш или да следваш в друга страна от ЕС днес е много по-лесно, отколкото навремето.

Тези факти са много удобни за сепаратистите. Желаните от тях нови държави имат реални шансове да останат в ЕС и дори в еврозоната, а това елиминира опасенията от икономически срив. Освен това малките държави в Европа вече не се боят, че големите им съседи могат да ги глътнат. В продължение на хилядолетия тъкмо големите държави можеха да гарантират на гражданите си повече сигурност и стабилност, да ги предпазват успешно от външни интервенции. Големите държави поддържаха големи армии и винаги се налагаха над малките си съседи. Днес за война между държави от ЕС не може да става и дума – главно благодарение на тясното сътрудничество в Брюксел. А НАТО осигурява надеждна защита срещу всички останали потенциални опасности.

Нищо страшно няма

С други думи, вътре в ЕС недостатъците на дребнодържавието вече почти не важат. Но пък се виждат някои техни предимства: в малките държави правителството обикновено е по-близо до нуждите на хората и по принцип може да реагира по-бързо на техните желания. Тъкмо този факт работи в полза на движенията за независимост. Много граждани на регионите, стремящи се към суверенитет, смятат, че централната държава не защитава достатъчно добре техните интереси. Те искат друга политика и държат на своята културна идентичност. Разбира се, доста често става дума просто за пари – мнозина не желаят техните данъци да се преразпределят от правителството в полза на по-бедните региони в границите на голямата държава. Звучи цинично, но нека не забравяме, че солидарността е силна единствено там, където хората имат усещането за общност.

Един рухнал брак обикновено не може да се възкреси, така че разводът е най-доброто решение. Същото важи и за държавите. Макар разводът все пак да не е единственото решение – още по-добро лекарство предлага федерализмът: регионите получават собствени парламенти и правителства и взимат повечето важни решения в свои ръце. Централното правителство запазва само няколко компетенции, например отбраната и външната политика. Вярно, че шотландците, каталунците и фламандците вече имат собствени парламенти, но правата им все още са доста по-ограничени в сравнение с тези на отделните щати в САЩ, например. Ако Великобритания, Испания и Белгия все пак искат да запазят тези региони в границите на държавата, те трябва да има дадат още повече автономност. В противен случай – и ако мнозинствата наистина държат на независимост – нека я получат. Дребнодържавието днес не е страшно за страните в ЕС, пише Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.