За лидерите и банковите разклащачи

| от | |

Иван Стамболов, www.5corners.eu

Много съм доволен от банковата истерия, защото тя ми помогна да освежа погледа си върху политическия живот. Научих, че до броени седмици ще се роди нова партия, чийто лидер ще бъде човек на име Чикагото – бивш катаджия и международен наркотрафикант, чийто син също е лидер на партия и „един от хората на Петното“, каквото и да означава лидер на политическа партия да е нечий „човек“ (слагам го в кавички, защото човекът не е създаден, за да бъде собственост). Но защо пък да не е – „лидер“ означава „водач“, тоест някой, след когото останалите са готови да вървят. Той може да е „човек“ на всекиго и феновете му пак да вървят след него. Случва се непрекъснато. Е, ако лидерът, след когото вървят феновете, е със специфично име като „Чикагото“, „Петното“, „Дон Цеци“, „Дудука“ и т.н., най-вероятно специфично ще бъде и мястото, до което ще ги заведе. Тъй както, ако тръгнете след зелена муха, знаете къде ще стигнете. Но какво да се прави: това са традиционни и добре познати особености на българското лидерство.

Dingo-Lebeda-Sopola

Както и да е, в неделя Цацаров и Писанчев хванали Чикагото и още двама-трима, защото се разбрало, че те стоят в основата на провокациите, довели до банковите истерии в края на миналата седмица. Всявали паника в социалните мрежи. Паника всявали и някакви фирми и я всявали под формата на изпъстрен от правописни грешки бюлетин, който разпращали директно на стотици свои клиенти. Всички твърдели в общи линии едно и също – че КТБ* ще повлече след себе си и други банки и вложителите им ще изгорят. Опашките се извиха първо пред ПИБ. Заговори се и за други банки. Разтревожиха се дори и предвидливи хора, които си бяха диверсифицирали вложенията, като например онзи мой приятел, който има две сметки – една в ПИБ и една в КТБ. Слава Богу, че беше петък, та в събота и неделя банките и институциите да имат време да се освестят.

Освестиха се и веднага решиха да отвърнат на удара с удар. Внесе се проект за промени в Наказателния кодекс, според които ще лежи в затвора всеки, който клевети банките, всява паника и с това причинява вреда на другите, а за себе си извлича полза. Общественото мнение веднага се раздели на две. Едната половина каза, че малко повече строгост няма да навреди никому, докато другата половина се уплаши, че големите наказания крият опасност от големи злоупотреби и правораздавателната система ще се превърне в репресивен апарат.

Увлечено в спора между двете си половини, общественото мнение сякаш пропусна да си зададе един важен въпрос. Всъщност два въпроса: „Кой?“ и „Защо?“. Едва ли неделните арестанти имат някакъв личен интерес от сътресения в банковата система. Интересите трябва да се търсят другаде и тук, волю-неволю, навлизаме в загадъчните територии на слуховете и догадките. Защото ние сме прости хорица, информираме се главно от медиите и освен да клюкарстваме в Ганковото кафене, надали имаме много други инструменти за търсене на истината. Кой и защо тръгна да клати банковата система?

Казват, че руснаците няма да оставят никого безнаказано да им отказва и затова ще заплатим ината за Южен поток със собствените си влогове.

Казват, че същите тези руснаци искат нарочно да съсипят КТБ, след което изцяло да я овладеят, уж я спасяват, и така да влияят на българската политика в своя полза.

Казват, че поради горните съображения Цветан Василев и Делян Пеевски жестоко се скарали и започнали да се опустошават един другиго.

Казват, че Пеевски си прехвърлил парите в ПИБ и затова ПИБ си го отнесла.

Казват най-накрая, че има кръгове, в чиито интерес е валутният борд да се компрометира, еврото да стане 4-5 лева, от което много дългове ще се стопят.

Какво да ги правиш – седнат ли в Ганковото кафене, хората говорят какво ли не. Мен обаче не ме интересува дали е вярно това, което си говорят. Колкото и да е конкретно, то сякаш губи своето значение на фона на големия абстрактен извод.

Изводът е, че очевидно има хора, които няма да се спрат пред нищо в името да дребнавите си егоистични интереси. Това е страшно. Това е зло. Да си играеш с банковата система означава да си играеш с парите на хората, с техните спестявания, с техните надежди и съдби. Да си играеш с националната сигурност – игра, на която се насладихме около дебатите за Южен Поток – означава да си играеш със съдбите на бъдещите поколения. Една мутра да прави хиляди хора заложници в скандалите си с друга мутра е престъпление. Да престъпиш човешките закони е страшно, но не е фатално. Фатално е да престъпиш естествения закон. Или, иначе казано, всяко нещо си има граници, но сякаш всички граници вече са прекрачени. Замислете се. Замислете се дали нашият иначе прекрасен народ не е проклет от собствената си историческа съдба да не бъде общност, а механичен сбор от самостоятелно оцеляващи индивиди или даже не индивиди, а хорица, станали напълно безчувствени и безотговорни към съдбата на другите хорица, с които споделят обща територия и говорят един език.

Не ме интересува кой и защо клати банковата система, нито кой и защо продава националните интереси за рушвети и комисионни. Интересува ме, че има някой, който е дръзнал да повярва, че това му е позволено. Както е повярвал, че лидер на българска политическа партия може да бъде Динго, Лебеда или Сопола**. Не знам дали има смисъл БНБ да променя НК, за да гони мишоци, които разпространяват зловредни слухове, но вярвам, че има хора, които трябва да бъдат преследвани за национално предателство и с тях да се занимават военни съдилища. Ех, къде са старите офицери…

_____________________________

* Забележете, че е въпрос на елементарна печатна грешка, на два съседни клавиша на клавиатурата, КТБ да бъде изписано КГБ.

**Динго, Лебеда и Сопола – прякорите на мошениците в култовия български филм „Топло“ (1978), режисьор Владимир Янчев, оператор Цанчо Цанчев, музика Симеон Щерев – Банана.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.