За лидерите и банковите разклащачи

| от | |

Иван Стамболов, www.5corners.eu

Много съм доволен от банковата истерия, защото тя ми помогна да освежа погледа си върху политическия живот. Научих, че до броени седмици ще се роди нова партия, чийто лидер ще бъде човек на име Чикагото – бивш катаджия и международен наркотрафикант, чийто син също е лидер на партия и „един от хората на Петното“, каквото и да означава лидер на политическа партия да е нечий „човек“ (слагам го в кавички, защото човекът не е създаден, за да бъде собственост). Но защо пък да не е – „лидер“ означава „водач“, тоест някой, след когото останалите са готови да вървят. Той може да е „човек“ на всекиго и феновете му пак да вървят след него. Случва се непрекъснато. Е, ако лидерът, след когото вървят феновете, е със специфично име като „Чикагото“, „Петното“, „Дон Цеци“, „Дудука“ и т.н., най-вероятно специфично ще бъде и мястото, до което ще ги заведе. Тъй както, ако тръгнете след зелена муха, знаете къде ще стигнете. Но какво да се прави: това са традиционни и добре познати особености на българското лидерство.

Dingo-Lebeda-Sopola

Както и да е, в неделя Цацаров и Писанчев хванали Чикагото и още двама-трима, защото се разбрало, че те стоят в основата на провокациите, довели до банковите истерии в края на миналата седмица. Всявали паника в социалните мрежи. Паника всявали и някакви фирми и я всявали под формата на изпъстрен от правописни грешки бюлетин, който разпращали директно на стотици свои клиенти. Всички твърдели в общи линии едно и също – че КТБ* ще повлече след себе си и други банки и вложителите им ще изгорят. Опашките се извиха първо пред ПИБ. Заговори се и за други банки. Разтревожиха се дори и предвидливи хора, които си бяха диверсифицирали вложенията, като например онзи мой приятел, който има две сметки – една в ПИБ и една в КТБ. Слава Богу, че беше петък, та в събота и неделя банките и институциите да имат време да се освестят.

Освестиха се и веднага решиха да отвърнат на удара с удар. Внесе се проект за промени в Наказателния кодекс, според които ще лежи в затвора всеки, който клевети банките, всява паника и с това причинява вреда на другите, а за себе си извлича полза. Общественото мнение веднага се раздели на две. Едната половина каза, че малко повече строгост няма да навреди никому, докато другата половина се уплаши, че големите наказания крият опасност от големи злоупотреби и правораздавателната система ще се превърне в репресивен апарат.

Увлечено в спора между двете си половини, общественото мнение сякаш пропусна да си зададе един важен въпрос. Всъщност два въпроса: „Кой?“ и „Защо?“. Едва ли неделните арестанти имат някакъв личен интерес от сътресения в банковата система. Интересите трябва да се търсят другаде и тук, волю-неволю, навлизаме в загадъчните територии на слуховете и догадките. Защото ние сме прости хорица, информираме се главно от медиите и освен да клюкарстваме в Ганковото кафене, надали имаме много други инструменти за търсене на истината. Кой и защо тръгна да клати банковата система?

Казват, че руснаците няма да оставят никого безнаказано да им отказва и затова ще заплатим ината за Южен поток със собствените си влогове.

Казват, че същите тези руснаци искат нарочно да съсипят КТБ, след което изцяло да я овладеят, уж я спасяват, и така да влияят на българската политика в своя полза.

Казват, че поради горните съображения Цветан Василев и Делян Пеевски жестоко се скарали и започнали да се опустошават един другиго.

Казват, че Пеевски си прехвърлил парите в ПИБ и затова ПИБ си го отнесла.

Казват най-накрая, че има кръгове, в чиито интерес е валутният борд да се компрометира, еврото да стане 4-5 лева, от което много дългове ще се стопят.

Какво да ги правиш – седнат ли в Ганковото кафене, хората говорят какво ли не. Мен обаче не ме интересува дали е вярно това, което си говорят. Колкото и да е конкретно, то сякаш губи своето значение на фона на големия абстрактен извод.

Изводът е, че очевидно има хора, които няма да се спрат пред нищо в името да дребнавите си егоистични интереси. Това е страшно. Това е зло. Да си играеш с банковата система означава да си играеш с парите на хората, с техните спестявания, с техните надежди и съдби. Да си играеш с националната сигурност – игра, на която се насладихме около дебатите за Южен Поток – означава да си играеш със съдбите на бъдещите поколения. Една мутра да прави хиляди хора заложници в скандалите си с друга мутра е престъпление. Да престъпиш човешките закони е страшно, но не е фатално. Фатално е да престъпиш естествения закон. Или, иначе казано, всяко нещо си има граници, но сякаш всички граници вече са прекрачени. Замислете се. Замислете се дали нашият иначе прекрасен народ не е проклет от собствената си историческа съдба да не бъде общност, а механичен сбор от самостоятелно оцеляващи индивиди или даже не индивиди, а хорица, станали напълно безчувствени и безотговорни към съдбата на другите хорица, с които споделят обща територия и говорят един език.

Не ме интересува кой и защо клати банковата система, нито кой и защо продава националните интереси за рушвети и комисионни. Интересува ме, че има някой, който е дръзнал да повярва, че това му е позволено. Както е повярвал, че лидер на българска политическа партия може да бъде Динго, Лебеда или Сопола**. Не знам дали има смисъл БНБ да променя НК, за да гони мишоци, които разпространяват зловредни слухове, но вярвам, че има хора, които трябва да бъдат преследвани за национално предателство и с тях да се занимават военни съдилища. Ех, къде са старите офицери…

_____________________________

* Забележете, че е въпрос на елементарна печатна грешка, на два съседни клавиша на клавиатурата, КТБ да бъде изписано КГБ.

**Динго, Лебеда и Сопола – прякорите на мошениците в култовия български филм „Топло“ (1978), режисьор Владимир Янчев, оператор Цанчо Цанчев, музика Симеон Щерев – Банана.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.