За Левски, за криптата и…

| от | |

Публикуваме втората част на разговора на Николай Крижитски със скулптора Александър Стефанов. Тук може да прочете първата част на интервюто.

D_3684_583x600

- Сашe, каква беше тази история с дървото върху паметника на Левски?
– Хахахах, това дръвче няколко години си растеше необезпокоявано, така да се каже – върху раменете на Апостола на Свободата. Аз съм го кръстил „Джанката на Фандъкова“. Всеки ден първенците и кмета на столицата минават с колите си покрай паметника. И то поне по два пъти на ден. И пет пари не дават. Вероятно ще чакат дървото да върже плодове и да варят ракия ли, що ли. Или дървото като наедреее – да го нацепят и раздават на социално слабите във вид на дърва за огрев. А знаеш ли, че паметника на Апостола в родния му град Карлово още не е открит?!
- Е как така? Нали го има някъде от 20-те години на ХХ-ти век?!!
– Гледал съм и съм прехвърлял всякакви документи в архива – паметника на Васил Левски в гр. Карлово не е осветен и до ден днешен. Лъжат, че е открит и осветен, но истината е съвсем друга.
Значи: имало е комисия след комисия, после пък комитет, за да провери предната комисия, която междувременно ще се провери от куп краеведи. После следва допълнителна проверка от цял автобус компетентни местни историци и музейни уредници. Цялата 1907 година е преминала в преписки и пререкания между скулптора Марин Василев и д-р В. Генков. Цялата година, цялата! От многото формалности и неразбории, от безкрайните извънредни сесии, се ражда планина от папки, пълни с протоколи и контра-протоколи. И така, осветяването се отлага и си остава дефакто НЕЗАВЪРШЕНО. Преустановява се и откриването на самия паметник с участието на някой важен държавник, например Царя, който е отказал или не е предвидил в програмата си. Независимо от дребните причини, наистина финално откриване и най-вече освещаване не са се състояли никога. Има записан протокол, в който в деня на поклонението (на рождения ден на Апостола през 1926г) д-р В. Генков и скулптора Маринов си разменят две поздравителни телеграми. Което обаче не е откриване или осветяване на паметника на Васил Левски, ами си е чисто поклонение. Нищо повече.
Новото нещо на паметника, на което не се обръща внимание знаеш ли какво е?

- Не Сашо, не зная.

– Има една халка, забодена в гранита.

- Костница?!!

 

0_Alex-Stef_800x579

– Не. Вероятно отзад в гранита има кухина и е сложено някакво послание. Нещо подобно на капсула с посвещение. Тоест, зазидат за поколенията нещо. А отвън слагат халка, за да се маркира мястото.

- Мислиш ли, че е това, посвещение?!!? Да не е костница!!!? Както на Докторския Паметник: това отгоре ако се загледаш – прилича на саркофаг. А всъщност си е точно такова – костница и съркофаг. Там са събрани останките от загинали през руско-турската война медицински чинове от Императорската армия. И те са събирани от различните краища на България. Нещо подобно на мемориала на връх Шипка, там също им сборна костница. А пък тази част на София: - карето от Паметника Левски > тръгваш към бившата сграда на Червения кръст (преди това сградата е била „Родилна клиника д-р Тричков“) > после към парцелите на Статистиката и Чешкото посолство > минаваш през бул. Мадрид > продължаваш около ул. Сан Стефано към Докторската градина > и стигаш до гърба на Библиотеката (вкл.). Всичкото това е било турско гробище за неизвестни, за бездомници и за хаярсъзи. (*хаярсъзи на турски – разбойници, престъпници).

– Възможно е.

- Допускаш ли, че Апостола на Свободата след обесването е хвърлен, погребан някъде там? Тоест – бесят го на границата на гробището и го закопават там, в един от многото неизвестни гробове. Без обозначение естествено.

– Не е сигурно. По-вероятна е версията на проф. Овчаров – за погребването на тялото на Апостола в старата, малка църквичка „св. Николай Мириклийски“ на ул. Калоян.

- Саше, доколкото знам от това, което съм чел – военните са се интересували от това дали има кости в паметника или не. Знае се, че паметника е проектиран така, че под него да има крипта. И то реално има такава. А в самата крипта са искали да препогребат главата на войводата Георги Бенковски.

D_3686_590x600

Разговорът ми със скулптора Александър Стефанов през този ден прекъсна по ред причини, на които няма да се спирам сега. Ще продължи естествено, но, след като се разделихме, се зарових да проверя редица документи. И по-надолу ще цитирам точно от тях. А главно става въпрос за документи от 30-те години на ХХ-ти век. Цялата работа прилича на ровенето в Царичинската дупка, но, както винаги е свързано с такива подобни мисии в KLETA MAJKA BALGARIQ – те не се довършват. Никога не се докарват докрай. И причините за това не са страшно много, а главно изпъква липсата на адекватно решение за парите и бюджета. Въпреки, че ентусиазъм и желание не липсват. Не че няма пари, но точно за такива проучвания и за такива каузи пари липсват.

Светлина по горните въпроси могат да хвърлят следните случки:
– През 30-те години на ХХ-ти век, главите в „Отделение на воените музеи, паметници и гробове“ към Щаба на Войската, имат идеята, че паметника на Апостола е костница, тъй като прилича повече на надгробен паметник. Идеята е била и по развита теория и заръка от библиотекаря на Общината – Н. Ганев с Окръжно № 170 от 06 август от 1878г.

DSC_8650_800x536

Най-важната находка на същия Ганев е постановлението му с №5 от 28 юли от 1885. То съдържа предложение от основателя на Софийския Революционен Комитет, в което става дума останките на Величествения покойник да се извадят по подобаващ начин и да се поставят в паметника. Ганев дори добавя и имената на свидетелите, знаели мястото на гроба със „свещенний прах“. Дори в издирените доказателства се посочват и белезите по черепа на Левски от раняването до ухото, както и описан един счупен наполовина преден зъб.

0_735_450x600
Тогавашната Община опонира, че няма никакви положителни сведения за издирването, но все пак под натиск на обществеността определя някакъв мижав бюджет за делото по издирването.
През същото време от Карлово пристигат данни за баба Неда Тачова Черкезова, укривателка на Апостола. И информация от роднините и, че баба Неда е присъствала лично при полагането на основите на паметника на В. Левски. И по-важното е, че Черкезова е видяла, как в основите се полагат кости. Тъкмо това свидетелство са чакали и военните. Започват да копаят под паметника. Специалистите посочват откъде да се започнат разкопките, но след като не откриват нищо – зазидат основата със специален твърд разтвор. Копали са и под вертикалната ос и то в двете посоки. Откриват тухлен зид под цокъла. Продължават упорито да копаят за да проникнат до основата на паметника – очакванията са за откритието на ниша със скъпите останки на Апостола.

Накрая не стигат до никъде, защото парите свършват, а България влиза във Втората Световна Война. Като очакван типично по нашенски финал – Общината прекратява дейността с „основанието“, че участниците са свикани под знамената. А и пари няма. Толкоз.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“