За Левски, за криптата и…

| от | |

Публикуваме втората част на разговора на Николай Крижитски със скулптора Александър Стефанов. Тук може да прочете първата част на интервюто.

D_3684_583x600

- Сашe, каква беше тази история с дървото върху паметника на Левски?
– Хахахах, това дръвче няколко години си растеше необезпокоявано, така да се каже – върху раменете на Апостола на Свободата. Аз съм го кръстил „Джанката на Фандъкова“. Всеки ден първенците и кмета на столицата минават с колите си покрай паметника. И то поне по два пъти на ден. И пет пари не дават. Вероятно ще чакат дървото да върже плодове и да варят ракия ли, що ли. Или дървото като наедреее – да го нацепят и раздават на социално слабите във вид на дърва за огрев. А знаеш ли, че паметника на Апостола в родния му град Карлово още не е открит?!
- Е как така? Нали го има някъде от 20-те години на ХХ-ти век?!!
– Гледал съм и съм прехвърлял всякакви документи в архива – паметника на Васил Левски в гр. Карлово не е осветен и до ден днешен. Лъжат, че е открит и осветен, но истината е съвсем друга.
Значи: имало е комисия след комисия, после пък комитет, за да провери предната комисия, която междувременно ще се провери от куп краеведи. После следва допълнителна проверка от цял автобус компетентни местни историци и музейни уредници. Цялата 1907 година е преминала в преписки и пререкания между скулптора Марин Василев и д-р В. Генков. Цялата година, цялата! От многото формалности и неразбории, от безкрайните извънредни сесии, се ражда планина от папки, пълни с протоколи и контра-протоколи. И така, осветяването се отлага и си остава дефакто НЕЗАВЪРШЕНО. Преустановява се и откриването на самия паметник с участието на някой важен държавник, например Царя, който е отказал или не е предвидил в програмата си. Независимо от дребните причини, наистина финално откриване и най-вече освещаване не са се състояли никога. Има записан протокол, в който в деня на поклонението (на рождения ден на Апостола през 1926г) д-р В. Генков и скулптора Маринов си разменят две поздравителни телеграми. Което обаче не е откриване или осветяване на паметника на Васил Левски, ами си е чисто поклонение. Нищо повече.
Новото нещо на паметника, на което не се обръща внимание знаеш ли какво е?

- Не Сашо, не зная.

– Има една халка, забодена в гранита.

- Костница?!!

 

0_Alex-Stef_800x579

– Не. Вероятно отзад в гранита има кухина и е сложено някакво послание. Нещо подобно на капсула с посвещение. Тоест, зазидат за поколенията нещо. А отвън слагат халка, за да се маркира мястото.

- Мислиш ли, че е това, посвещение?!!? Да не е костница!!!? Както на Докторския Паметник: това отгоре ако се загледаш – прилича на саркофаг. А всъщност си е точно такова – костница и съркофаг. Там са събрани останките от загинали през руско-турската война медицински чинове от Императорската армия. И те са събирани от различните краища на България. Нещо подобно на мемориала на връх Шипка, там също им сборна костница. А пък тази част на София: - карето от Паметника Левски > тръгваш към бившата сграда на Червения кръст (преди това сградата е била „Родилна клиника д-р Тричков“) > после към парцелите на Статистиката и Чешкото посолство > минаваш през бул. Мадрид > продължаваш около ул. Сан Стефано към Докторската градина > и стигаш до гърба на Библиотеката (вкл.). Всичкото това е било турско гробище за неизвестни, за бездомници и за хаярсъзи. (*хаярсъзи на турски – разбойници, престъпници).

– Възможно е.

- Допускаш ли, че Апостола на Свободата след обесването е хвърлен, погребан някъде там? Тоест – бесят го на границата на гробището и го закопават там, в един от многото неизвестни гробове. Без обозначение естествено.

– Не е сигурно. По-вероятна е версията на проф. Овчаров – за погребването на тялото на Апостола в старата, малка църквичка „св. Николай Мириклийски“ на ул. Калоян.

- Саше, доколкото знам от това, което съм чел – военните са се интересували от това дали има кости в паметника или не. Знае се, че паметника е проектиран така, че под него да има крипта. И то реално има такава. А в самата крипта са искали да препогребат главата на войводата Георги Бенковски.

D_3686_590x600

Разговорът ми със скулптора Александър Стефанов през този ден прекъсна по ред причини, на които няма да се спирам сега. Ще продължи естествено, но, след като се разделихме, се зарових да проверя редица документи. И по-надолу ще цитирам точно от тях. А главно става въпрос за документи от 30-те години на ХХ-ти век. Цялата работа прилича на ровенето в Царичинската дупка, но, както винаги е свързано с такива подобни мисии в KLETA MAJKA BALGARIQ – те не се довършват. Никога не се докарват докрай. И причините за това не са страшно много, а главно изпъква липсата на адекватно решение за парите и бюджета. Въпреки, че ентусиазъм и желание не липсват. Не че няма пари, но точно за такива проучвания и за такива каузи пари липсват.

Светлина по горните въпроси могат да хвърлят следните случки:
– През 30-те години на ХХ-ти век, главите в „Отделение на воените музеи, паметници и гробове“ към Щаба на Войската, имат идеята, че паметника на Апостола е костница, тъй като прилича повече на надгробен паметник. Идеята е била и по развита теория и заръка от библиотекаря на Общината – Н. Ганев с Окръжно № 170 от 06 август от 1878г.

DSC_8650_800x536

Най-важната находка на същия Ганев е постановлението му с №5 от 28 юли от 1885. То съдържа предложение от основателя на Софийския Революционен Комитет, в което става дума останките на Величествения покойник да се извадят по подобаващ начин и да се поставят в паметника. Ганев дори добавя и имената на свидетелите, знаели мястото на гроба със „свещенний прах“. Дори в издирените доказателства се посочват и белезите по черепа на Левски от раняването до ухото, както и описан един счупен наполовина преден зъб.

0_735_450x600
Тогавашната Община опонира, че няма никакви положителни сведения за издирването, но все пак под натиск на обществеността определя някакъв мижав бюджет за делото по издирването.
През същото време от Карлово пристигат данни за баба Неда Тачова Черкезова, укривателка на Апостола. И информация от роднините и, че баба Неда е присъствала лично при полагането на основите на паметника на В. Левски. И по-важното е, че Черкезова е видяла, как в основите се полагат кости. Тъкмо това свидетелство са чакали и военните. Започват да копаят под паметника. Специалистите посочват откъде да се започнат разкопките, но след като не откриват нищо – зазидат основата със специален твърд разтвор. Копали са и под вертикалната ос и то в двете посоки. Откриват тухлен зид под цокъла. Продължават упорито да копаят за да проникнат до основата на паметника – очакванията са за откритието на ниша със скъпите останки на Апостола.

Накрая не стигат до никъде, защото парите свършват, а България влиза във Втората Световна Война. Като очакван типично по нашенски финал – Общината прекратява дейността с „основанието“, че участниците са свикани под знамената. А и пари няма. Толкоз.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.