За Левски, Стамболов и …

| от | |

Катеря се до покрива на света. Не, не се катеря в Тибет – в Павлово съм. И етажа е седми. Само дето стъпалата все едно са 7777 и се намират в подножието на Лхаса.

000_Alex_foto

Бързам усърдно, с тегобата на астматик супер герой. Отивам при един скулптор. Не съм го виждал поне от сто, сто и малко години. И знам, че ще чуя някои от най-невероятните истории за Апостола на Свободата. Откак го знам, освен че рисува и моделира – все се занимава с издирване на факти за Левски. И обикновено историите му са подплатени с документи.

И хоп – ето ме, добрах се до покрива на света. И се добрах до посрещача, който е неизменната си цигара в уста. Мърмори нещо за времето, нарежда нещо и за несериозността. Боботи там нещо под мустак. Влизайки в хаотичното му царство, носа ми на ловджийска хрътка долавя вкуса на метал с гипс, миризма на мастило и пресен печат, разтворител. Като един истински моделиер долавям нюанса от съхнещото някъде там, покрито с вестник грундирано платно. Сядам в компанията на две саксии с изсъхнали още от лятото цветя.

DSC_8652_800x536

След три минути сърбам вряло кафе направо от джезвето. И държа в ръцете си работния проект на нова, дебела книга за Левски. Работен проект, плод е на кажи – речи 50-годишен труд на Теренти.

– Саше, кажи какво НЕ си събрал в тази книга? Като гледам колко е дебела – има ли нещо, което си пропуснал?

– Бе има нови неща, които разбрах в Белград. Ей сега ще ти покажа и един рядък документ, както и бележки  от собствените ми детективски разкрития.  Става въпрос за небезизвестния поп Кръстю – предателя на Васил Левски.  Да знаеш – всичко съм разчовъркал. Лъснаха нови исторически факти.

- Давай!

– Заврях се в Белградските архиви, поисках всичко там от 19-век. Та, като прегледах всичко посветено на Легията – изнамериха се и съдебните дела, образувани срещу „оневинения“ тук предател. Ето, виж – попа е бил крадец на комитски пари (и честно – сега ме е срам да пиша името на попа с  главни букви).

0_POP_Belgrad_516x600

– Тааа, попчетоо е обрало както Раковски, на който е бил близък съратник-  продължава Сашо и без да гледа, изтръсква цигарата си почти върху ръба на джезвето с кафе –  така и впоследствие пипа парите от хазната на Легията. Ама цели два пъти бе. И все много пари липсват. Възмутителни деяния за свещенослужител, какво ще кажеш?!  Ето го и документа, виж най – отдолу – Теренти вади едно ксеро копие, справка от сръбски архив.

- Саше, кажи ми – знам, че  Апостола, въпреки болежките заради операцията в Сърбия изобщо не е спирал, а е бил в непрекъснато в движение? Така е, нали? Не е ли почивал някъде, този човек, някъде където може да се скрие поне за кратко – за месец нещо?

– Той точно с това е велик Левски –  ние ще полегнем, ще поседнем, щото все сме изморени. А той не.
НЕПРЕКЪСНАТО (натъртва Сашо) е вървял или яздил горкия. Въпреки раната. Нали знаеш, там са го оперирали от апандисит.

– Не, не знам.

– Значи, в Легията той заболява. И не могат да намерят лекар сред сърбите. Явява се там някакъв лечител ли е, фелдшер ли е бил. И тия нашите, комитите легионери му викат  – „Можеш ли ти, байно, да оперираш?! Ще можеш ли да го оправиш?!“

И докато доктора се окопити и им отговори – тия му слагат ножа на гърлото и викат:  „Внимавай докторе, умре ли този – умираш и ти след това, разбра ли?!“
Да, ама лекаря изглежда успява въпреки всички препятствия да го оперира успешно. Апостола някак оживява. Но, не се оказва баш успешната тая операция, защото раната му непрекъснато се е отваряла впоследствие. С години. Освен това, Левски просто се е притеснявал – и той е човек, нали. А пък примерно това – някъде да се преоблича или съблича с тия бинтове, с тая рана, дето непрекъснато е гнояла? Представяш ли си – там е превързан ли, увързан ли – с кървяща рана.

DSC_8651_800x536

Представяш си нали?

Обаче, ако Левски можеше сега да се бори – пак нямаше да се спре – пак щеше върви, да върви! И отново да обикаля по друмищата на България. Къде с кон, къде да е пешак. Пък ако искаш  – нека е по-модерен, с колело, с кола – както щеш. Както може, така ще се придвижва. Сигурен съм – щеше да броди отново, така да знаеш!

Някой му звънна по телефона и Теренти захапа слушалката.

Нека да използвам момента, и да кажа накратко какво е сътворил в близките години: Сашо е от екипа, направил паметника на Стефан Стамболов в градинката на Кристал през юли 1995 година. Малко известен факт е, че монумента се намира почти реално на мястото, където министър-председателя е съсечен от безпощадните си убийци. Друг автор от екипа е Иван Славов. Върху постамента са поставени плоча с информация, както и подписа на бележития български държавник. Същия подпис, който е скрепил много важни документи. Наистина важни за България, модернизиращи  Стамболови  закони и прочее държавни документи.

22_449x600

Телефонният му разговор приключи и отново се връщаме към Левски.
– Знаеш ли кой ми звъня – пита ме Теренти, ама аз няма как да знам – тия от Столична Община.

- Каква е крамолата там, какво пак си забъркал?!

– Ааа, гледай сега – ей тоя канал виждаш ли го тука? – посочва ми с ръка канала, минаващ под блока му – виждаш го нали?

- Виждам го.
– Улицата как мислиш, че се казва?

- Не се сещам Саше…

– „Гина Кунева“ се казва, ето как се казва. А трябва да е   Гина Кунчева освен това .  И гледай сега – тече си канала, безгрижно си тече. А това е майката на Апостола. И тук ли трябва да и е мястото на тази улица, как мислиш?

- !!!

– А моето предложение е да се преименува една част до паметника на Левски. Там – от крайчето на ул. Московска, където е Факултета по Журналистика. Какво им струва бе, на тия общинари? Нито има там двайсе хиляди човека, които да си сменят личните карти, нито нищо. Дори ако някой пише писмо до Факултета, може само да драсне “ Факултета по Журналистика“, София, 1000. Нито адрес ти трябва по-точен, нито нищо друго. Ама нищо!
Не искат общинарите и това си е. А иначе нали – вървиш с едно цвете по улица „Гина Кунчева“ и отиваш до паметника и го поставяш на гроба на сина и. Апостол е това ей!
А тука: къде живееш? Еми, на Гина Кунчева. Ама това канала ли е? Да. Ама така кажи де, да те разберем, а не да се лутаме ….Простотия братче, простотия. Прости ще си умрем.

11_509x600

Сашо пали поредната, вероятно 50-та цигара откакто съм му на гости. Докато си бърше очилата, се откъсва едно голямо парче пепел от цигарата му. Пепелта пада върху една месингова ръка, която едва се различава от другите предмети по масата. Ако не беше тая пепел, нямаше да я забележа изобщо.

0_733_800x600
- Саше, тази ръка ми е позната, не беше ли на Люси Янков – алпиниста, дето се опита да спаси Христо Проданов на Еверест?

– Да Коко, (това пък е мойто партизанско име), това е от паметника му в Кюстендил. По-точно – това остана от мемориала. Еми ония мургавите, дето „бират желязо“ му отрязаха главата и изскубаха ръцете. Една обаче им се опънала или някой е дошъл, та са побягнали. Ама не, запънала се е, това си беше типично за Людмата. Това беше през 1993, той падна от първите жертви, отиде за претопяване. (Мемориала представляваше глава – портрет на алпиниста Людмил Янков, близък приятел на Сашо, а над месинговата отливка – няколко катерещи се китки, изляти от ръцете на трагично загиналия алпинист.  Еми за няколко сребърника – претопяване).

Следва продължение:
– за джанката на Фандъкова
– за тайното отделение в паметника на Левски
– за Докторската градина и гробницата в нея
– за тибетските питки

Николай Крижитски

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Air France приветства първия си Boeing 787

| от CHR Aero |

На 2 декември, в 9 часа сутринта, Air France приветства първия си Boeing 787. По този повод, и според обичая, пожарникарите на летище Париж-Шарл де Гол посрещнаха самолета с традиционен поздрав с вода.

Франк Тернер, изпълнителен директор на Air France, заяви: „Това е голяма гордост и чест за нас, днес да посрещнем в Air France първия Boeing 787 и 9-ти в групата Air France-KLM. Boeing 787 бележи нов етап в модернизацията на флота ни и ще предложим на нашите клиенти най-добрите продукти на Air France „.

Air France предлага най-доброто на борда на Boeing 787:

– Най-новите салони на борда Air France: лукс в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и в икономичната (225 места) класи;
– Wi-Fi връзка на борда, адаптирана към изискванията и навиците на клиентите (от 20MB до 200MB, на цени от 5 до 30 евро);
– Допълнителен комфорт и пространство с най-новите кресла в Premium икономичната класа;
– 30% по-големи люкове, в сравнение с подобни самолети;
– По-високи нива на влажност по време на полет за по-голям комфорт при пътуване.

Този самолет от ново поколение има и някои много важни преимущества:
– Разходът на гориво е намален с около 20% в сравнение с предходното поколение самолети, което намалява влиянието от поредно увеличение на цената на горивото;
– Значително намаляване на емисиите на CO2 (около 20%), както и емисиите на шум.

Boeing 787 на Air France ще направи първия си търговски полет до Кайро на 9 януари 2017.

Компанията ще посрещне втория си самолет през април 2017 г., който ще лети до Монреал от 1ви май, 2017.

 
 

Влизат трима банкери в един бар…

| от chronicle.bg |

На Никулден освен Никулчовците и Николинчовците празнуват и банкерите. Поднасяме ви тази компилация от вицове за банкери с най-добри чувства към тях и им пожелаваме здраве, щастие и много работни дни!

 

Проблемът с вицовете за банкери е, че банкерите не мислят, че са смешни, а нормалните хора не мислят, че са вицове.

 

***

 

Предприемач отива при финансовия си мениджър и казва:

– Искам да съм собственик на малък бизнес.

– Това е лесно, казал финансовият съветник – купете си голям бизнес и изчакайте малко.

 

***

 

Днес банкоматът ми изписа съобщение „недостатъчна наличност“. Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.

 

***

 

Брокер в края на деня: Това е по-лошо и от развод. Изгубих половината си активи, а все още имам съпруга.

 

***

 

В тези бурни дни как можеш да привлечеш вниманието на брокера си? Като извикаш „Ало, келнер! “

 

***

 

Млада жена започва работа в банка. Жената харесвала литература и попитала един от банкерите:

– Знаете ли Уилям Шекспир?

– Не. В кой отдел работи?

 

***

 

– Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?

– Искам да следвам баща си и ще стана полицай.

– Баща ти да не е полицай?

– Не, банков обирджия е.

 

***

 

По време на банков обир полицаят казва на банкер да заключи всички изходи, за да не избягат крадците. 10 минути по-късно обаче крадците успяват да се измъкнат. Полицаят казва:

– Нали ти казах да заключиш всички изходи! Как успяха да избягат!

– Заключих ги, казва банкерът – ама те избягаха през входа.

 

***

 

Ако дължиш на банката 100 лева, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 000 лева, това е проблем на банката.