За Левски, Стамболов и …

| от | |

Катеря се до покрива на света. Не, не се катеря в Тибет – в Павлово съм. И етажа е седми. Само дето стъпалата все едно са 7777 и се намират в подножието на Лхаса.

000_Alex_foto

Бързам усърдно, с тегобата на астматик супер герой. Отивам при един скулптор. Не съм го виждал поне от сто, сто и малко години. И знам, че ще чуя някои от най-невероятните истории за Апостола на Свободата. Откак го знам, освен че рисува и моделира – все се занимава с издирване на факти за Левски. И обикновено историите му са подплатени с документи.

И хоп – ето ме, добрах се до покрива на света. И се добрах до посрещача, който е неизменната си цигара в уста. Мърмори нещо за времето, нарежда нещо и за несериозността. Боботи там нещо под мустак. Влизайки в хаотичното му царство, носа ми на ловджийска хрътка долавя вкуса на метал с гипс, миризма на мастило и пресен печат, разтворител. Като един истински моделиер долавям нюанса от съхнещото някъде там, покрито с вестник грундирано платно. Сядам в компанията на две саксии с изсъхнали още от лятото цветя.

DSC_8652_800x536

След три минути сърбам вряло кафе направо от джезвето. И държа в ръцете си работния проект на нова, дебела книга за Левски. Работен проект, плод е на кажи – речи 50-годишен труд на Теренти.

– Саше, кажи какво НЕ си събрал в тази книга? Като гледам колко е дебела – има ли нещо, което си пропуснал?

– Бе има нови неща, които разбрах в Белград. Ей сега ще ти покажа и един рядък документ, както и бележки  от собствените ми детективски разкрития.  Става въпрос за небезизвестния поп Кръстю – предателя на Васил Левски.  Да знаеш – всичко съм разчовъркал. Лъснаха нови исторически факти.

- Давай!

– Заврях се в Белградските архиви, поисках всичко там от 19-век. Та, като прегледах всичко посветено на Легията – изнамериха се и съдебните дела, образувани срещу „оневинения“ тук предател. Ето, виж – попа е бил крадец на комитски пари (и честно – сега ме е срам да пиша името на попа с  главни букви).

0_POP_Belgrad_516x600

– Тааа, попчетоо е обрало както Раковски, на който е бил близък съратник-  продължава Сашо и без да гледа, изтръсква цигарата си почти върху ръба на джезвето с кафе –  така и впоследствие пипа парите от хазната на Легията. Ама цели два пъти бе. И все много пари липсват. Възмутителни деяния за свещенослужител, какво ще кажеш?!  Ето го и документа, виж най – отдолу – Теренти вади едно ксеро копие, справка от сръбски архив.

- Саше, кажи ми – знам, че  Апостола, въпреки болежките заради операцията в Сърбия изобщо не е спирал, а е бил в непрекъснато в движение? Така е, нали? Не е ли почивал някъде, този човек, някъде където може да се скрие поне за кратко – за месец нещо?

– Той точно с това е велик Левски –  ние ще полегнем, ще поседнем, щото все сме изморени. А той не.
НЕПРЕКЪСНАТО (натъртва Сашо) е вървял или яздил горкия. Въпреки раната. Нали знаеш, там са го оперирали от апандисит.

– Не, не знам.

– Значи, в Легията той заболява. И не могат да намерят лекар сред сърбите. Явява се там някакъв лечител ли е, фелдшер ли е бил. И тия нашите, комитите легионери му викат  – „Можеш ли ти, байно, да оперираш?! Ще можеш ли да го оправиш?!“

И докато доктора се окопити и им отговори – тия му слагат ножа на гърлото и викат:  „Внимавай докторе, умре ли този – умираш и ти след това, разбра ли?!“
Да, ама лекаря изглежда успява въпреки всички препятствия да го оперира успешно. Апостола някак оживява. Но, не се оказва баш успешната тая операция, защото раната му непрекъснато се е отваряла впоследствие. С години. Освен това, Левски просто се е притеснявал – и той е човек, нали. А пък примерно това – някъде да се преоблича или съблича с тия бинтове, с тая рана, дето непрекъснато е гнояла? Представяш ли си – там е превързан ли, увързан ли – с кървяща рана.

DSC_8651_800x536

Представяш си нали?

Обаче, ако Левски можеше сега да се бори – пак нямаше да се спре – пак щеше върви, да върви! И отново да обикаля по друмищата на България. Къде с кон, къде да е пешак. Пък ако искаш  – нека е по-модерен, с колело, с кола – както щеш. Както може, така ще се придвижва. Сигурен съм – щеше да броди отново, така да знаеш!

Някой му звънна по телефона и Теренти захапа слушалката.

Нека да използвам момента, и да кажа накратко какво е сътворил в близките години: Сашо е от екипа, направил паметника на Стефан Стамболов в градинката на Кристал през юли 1995 година. Малко известен факт е, че монумента се намира почти реално на мястото, където министър-председателя е съсечен от безпощадните си убийци. Друг автор от екипа е Иван Славов. Върху постамента са поставени плоча с информация, както и подписа на бележития български държавник. Същия подпис, който е скрепил много важни документи. Наистина важни за България, модернизиращи  Стамболови  закони и прочее държавни документи.

22_449x600

Телефонният му разговор приключи и отново се връщаме към Левски.
– Знаеш ли кой ми звъня – пита ме Теренти, ама аз няма как да знам – тия от Столична Община.

- Каква е крамолата там, какво пак си забъркал?!

– Ааа, гледай сега – ей тоя канал виждаш ли го тука? – посочва ми с ръка канала, минаващ под блока му – виждаш го нали?

- Виждам го.
– Улицата как мислиш, че се казва?

- Не се сещам Саше…

– „Гина Кунева“ се казва, ето как се казва. А трябва да е   Гина Кунчева освен това .  И гледай сега – тече си канала, безгрижно си тече. А това е майката на Апостола. И тук ли трябва да и е мястото на тази улица, как мислиш?

- !!!

– А моето предложение е да се преименува една част до паметника на Левски. Там – от крайчето на ул. Московска, където е Факултета по Журналистика. Какво им струва бе, на тия общинари? Нито има там двайсе хиляди човека, които да си сменят личните карти, нито нищо. Дори ако някой пише писмо до Факултета, може само да драсне “ Факултета по Журналистика“, София, 1000. Нито адрес ти трябва по-точен, нито нищо друго. Ама нищо!
Не искат общинарите и това си е. А иначе нали – вървиш с едно цвете по улица „Гина Кунчева“ и отиваш до паметника и го поставяш на гроба на сина и. Апостол е това ей!
А тука: къде живееш? Еми, на Гина Кунчева. Ама това канала ли е? Да. Ама така кажи де, да те разберем, а не да се лутаме ….Простотия братче, простотия. Прости ще си умрем.

11_509x600

Сашо пали поредната, вероятно 50-та цигара откакто съм му на гости. Докато си бърше очилата, се откъсва едно голямо парче пепел от цигарата му. Пепелта пада върху една месингова ръка, която едва се различава от другите предмети по масата. Ако не беше тая пепел, нямаше да я забележа изобщо.

0_733_800x600
- Саше, тази ръка ми е позната, не беше ли на Люси Янков – алпиниста, дето се опита да спаси Христо Проданов на Еверест?

– Да Коко, (това пък е мойто партизанско име), това е от паметника му в Кюстендил. По-точно – това остана от мемориала. Еми ония мургавите, дето „бират желязо“ му отрязаха главата и изскубаха ръцете. Една обаче им се опънала или някой е дошъл, та са побягнали. Ама не, запънала се е, това си беше типично за Людмата. Това беше през 1993, той падна от първите жертви, отиде за претопяване. (Мемориала представляваше глава – портрет на алпиниста Людмил Янков, близък приятел на Сашо, а над месинговата отливка – няколко катерещи се китки, изляти от ръцете на трагично загиналия алпинист.  Еми за няколко сребърника – претопяване).

Следва продължение:
– за джанката на Фандъкова
– за тайното отделение в паметника на Левски
– за Докторската градина и гробницата в нея
– за тибетските питки

Николай Крижитски

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“