За Летище София : Killing me (SOF)tly

| от | |

Продължаваме с различни мнения за Летище София и качеството на услугите, които предлага. Осъзнаваме, че мненията ще са от едната крайност в другата и сме готови да публикуваме всяка една гледна точка. Днес публикуваме гледната точка на Милко Георгиев   (http://georgievs.net), а в неговия блог можете да откриете още доста интересни статии на тема пътуване и не само.

Знаете ли как се казва Аерогара София? Враждебна. И с право. Мисля, че трябва непременно да запазим това име поне до момента, в който характера на това летище не бъде променен по някакво магическо стечение на обстоятелствата.

Решението да напиша този материал е предизвикано от статията на Веселин Николов. Разбирам и уважавам неговата позиция, но като човек, който на практика всяка седмица ползва тази инфраструктура имам свое, малко по-различно мнение.

С цел да бъда обективен, ще се опитам колкото ми е възможно безпристрастно да обсъдя силните и слабите страни на летище София от гледна точка на професионалния пътешественик.

Sofia-Airport-Terminal-1

Основна силна страна на Аерогара София е, че това е малко, провинциално летище. Провинциално, защото е далеч от големите маршрути и не се използва често за прекачване в други направления. Тази роля в региона играе истанбулското летище Ататюрк (IST), а с навлизането на Qatar Airlines на регионалния пазар отчасти и Букурещ (OTР), който се превърна в техен хъб за Азия.

Летище София е сравнително добре екипирано за зимни условия като пистата е сертицифирана по ICAO Category 3, което включва навигационна система за кацане в мъгла и две площадки за обезледяване (de-icing). Същевременно според Wikipedia системата за навигация не работи поради интерференции със системата за сигурност и паркинг за товарни камиони близо до летището, нещо което не успях да проверя от независим източник. В резюме, Враждебна разполага с общо 7 ръкава, 38 гишета за регистрация и паркинг за 820 автомобила.

Аерогара София обслужва един доста умерен пътникопоток. Според IATA през 2013 през него са преминали малко повече от 3.5 милиона пътници. За сравнение Ататюрк в Истанбул обслужва годишно 51.3 милиона, Букурещ 7,6 милиона, а Атина малко над 12 милиона.

Наблюденията ми през последните три години показват стабилност на наземните операции. За този период съм имал общо три отменени полета, от които един поради метеорологичните условия в София. Справянето на летище София със снега е по-добро от големи летища като LHR (Хийтроу), AMS (Амстердам) или по-малки, като LYS (Лион). За съжаление не мога да подплатя това усещане с обективни данни, защото не намерих такива.

Малкия човекопоток помага значително бързото преминаване през летището. Единственото тясно място е проверката за сигурност, която в натоварени моменти, поради ограничения си капацитет на 3 до максимум 4 индукционни рамки понякога води до опашка, която се извива до ескалаторите на летището. Като цяло максималния ми престой на опашки за проверки не е превишавал 25-30 минути. Тук е важно да се отбележи, че аз (почти) никога не регистрирам багаж и пътувам само с ръчен такъв (виж The Ultimate Travel Guide part 12 and 3).

С това положителните аспекти на летището, поне за мен, свършват. Летището не е обикновена обществена сграда. Това е абсолютно първата точка на контакт на пристигащите и последна за заминаващите. Това е първото и последното впечатление за държавата. Поддръжката, външния вид, миризмата, чистотата са нарицателни за тези на държавата. Така например, първия контакт на пристигащите в София е с потресаващите катодни телевизионни монитори в помещението за получаване на багаж, които са там със сигурност от пускането на Терминал 2 през 2006 година. Всеки опит да бъде различено нещо на тях на разстояние повече от метър е обречен на неуспех и за най-зоркия поглед. Същите „екрани“ посрещат пътниците на изхода от паспортната проверка, а като цяло модерните LCD екрани в коридорите на аерогарата са собственост на рекламна агенция, която показва изключително неадекватни self-promotion клипове на самото летище на тях. Ако имате неблагоразумието да забравите да проверите гейта си на телевизорите Велико Търново при паспортната проверка, може да ви се наложи да извървите над 250 метра обратно до последния източник на актуална информация на летището.

Следващия контакт на пътниците на летище София е постоянната миризма на цигари. Една от видимите причини за това, независимо от абсолютната забрана за пушене на обществени места е, че се пуши непосредствено пред въртящите се врати на Терминал 2, а димът спокойно влиза и осмърдява цялото помещение чак до ръкавите за качване. Втора, публична тайна е, че персоналът на летището пуши. Ставал съм многократно свидетел на това в помещение, което се ползва от персонала и Гранична Полиция, което се намира до гейт А1. Не се съмнявам, че това се случва и на други места, поне съдейки по миризмата. На значително по- „екзотични“, поне в българските представи летища като Рияд (Саудитска Арабия), Казабланка (Мароко) или Доха (Катар) би било абсолютно немислимо да се носят такива миазми.

Като куриоз мога да спомена как се отнасят към това други летища. Преди няколко месеца се оплаках в Туитър, че на летището в Мюнхен (което признавам, е едно от любимите ми), поради недостатъчна вентилация около „душегубките“ за пушачи (кабинки, в които е възможно да се пуши) миризмата е силна и осезаема на десетки метри. Не само, че ми бе отговорено по-малко от 5 минути след изпращането на съобщението, но и проблемът изчезна в рамките на седмица, до завръщането ми отново през същото летище.

Нека поговорим за транспорта от и до летището. От атентата в Сарафово насам, на летище София са в сила „антитерористични“ мерки, които се измерват с мръсни полицейски ленти, преграждащи разширенията за спиране пред Терминал 2 и скучаещ пост от гранични полицаи на входа на летището. Докато за второто може да има някакъв смисъл, смисълът на първото е единствено и само да се ограничи родния селски тарикатлък на тези, които не искат да плаща за паркинг. С тази антитерористична дейност е нагърбена гранична полиция, която дебне всеки спрял и въз основа на някакви свои критерии решава кой престой е допустим и кой – не. За сведение на посрещачите и изпращачите, на всички нормални летища има зона за бързо паркиране (до 5 минути). Тя се регулира по много начини – с талони, с контролни коли, с паяци – но никъде не съм се сблъсквал с такава висока степен на идиотизъм в организацията на движението.

Втори елемент на красотата на транспорта до летището е паркинга за 820 автомобила, с който то разполага. Ще пропусна дългите перипетии по ръчното таксуване без касови бележки, продължило години наред, основен повод за роптаенето ми е изключително западналото състояние, в което той се намира. Голяма заслуга за това имат самите посрещачи и изпращачи, които систематично спират под големите счупени светлинни забранителни знаци, снабдени със звукова сигнализация. Като резултат паркингът е една непрекъсната какафония от сърдити звуци под тъжния поглед на изтърбушени пластмасови светлинни кутии. Особено внимание в паркинга трябва да бъде обърнато на вратите, които водят към летището. Рядко съм виждал по-мръсни и разбити врати, но никога на летище. И за да допълним това, направете опит да минете с количка за багаж през тях. С цел максимално затрудняване на пътуващите, те са направени точно с 5 см по-малки, което изисква отварянето и на двете крила, което от своя страна изисква наличието на двама души. Всичко в името на пътника.

Ако вече сте допуснали грешката да спрете на паркинга, следващото предизвикателство е да платите за него. Това става на един автомат за плащане, тъй като вторият такъв е винаги развален. Автоматът приема само банкноти и монети, при това доста селективно за банкнотите. Ако трябва да ви върне ресто, то непременно ще е в монети по един лев. Няма опция за плащане с карта, което особено радва чужденците.

Sofia-airport

И като си заговорихме за чужденци, част от очарованието на софийското летище е да наблюдаваш лицето на току-що пристигнал чужденец, когато трябва да му бъде обяснено, че билети за градския транспорт се купуват само срещу левове, по възможност стотинки, а след това същия ръчно се перфорира. Ако съчетаете това и с познанията по чужди езици на персонала и най-вече на шофьорите в Градския Транспорт (както и липсата на всякакви обяснителни надписи, даже и на български), то преживяването е достойно за най-добрите примери на stand-up comedy. Няма карти на градския транспорт, няма ясна идея къде точно ще ги заведе култовия автобус 84, всичко е като в много екзотично пътешествие по National Geographic.

Взимането на такси също е част от това екзотично пътешествие. Още щом се насочите към изхода на такситата, двама-трима угрижени типа непременно ще ви попитат дали ви трябва такова. Това са така наречените „копърки“ с които летището няма никакво желание да се справи от години. Независимо от договора си с небезизвестна софийска компания таксита, тези откровени мошеници във фоайето на летището продължават необезпокоявано да примамват неподозиращи пътници. А ако успеете да се измъкнете от тях, вероятността да попаднете в „легално“ такси- газова камера на пушач, който в най-добрия случай ще ви попита „пречи ли ви цигарата?“ е 50/50.

Но за да заслужи напълно името си Враждебна, основната причина за това са работещите на летището. Правя уговорката, че на аерогара София работят много хора, които са мили, симпатични и дружелюбни. За съжаление не те се набиват на очи. Видими, както за мен, така и за чужденците са намусените, недружелюбни, говорещи изключително лош какъвто и да е чужд език служители. Последния пример, на който станах свидетел тази сутрин беше служител на проверката за сигурност, който повтаряше следния рефрен: „Комютър? Ликуид? Козметик? Покет емпти? Шуус!“. Последното, трудно за разбиране, е императив да си свалите обувките за проверка. Никъде по света служителите за сигурност не се отличават с особена любезност. Минавал съм проверки, някои от които доста ожесточени – както в Европа, Щатите, така и например в Израел. Навсякъде, макар и без особена топлина, тези служители се отнасят почтително, диалогично и обясняват какво и защо правят. Е, разбира се има и по-зле, особено в източна посока, но това е отделна тема за друг текст.

Сега бих искал да се върна на аргументите от статията, която стана причина за написването на този текст. Макар и да съм съгласен с много от забележките за други летища, в частност определено няма как да не се съглася, че Шарл Де Гол (CDG) е може би едно от най-лошо организираните европейски летища, смятам, че аргументацията му е по-скоро в посока, че софийското летище е малко, незначително и печели най-вече от това. Никъде не съм срещал радикално по-лоши тоалетни от тези в София, които, съгласен съм, са напълно приемливи. Що се отнася до храната, с изключение на няколко американски летища като IAD (Вашингтон – Дълес), LAX (Лос Анджелис) Commuter Terminal, отчасти SFO (Сан Франциско), повечето европейски летища предлагат доста широк избор от храна, повечето от която е топла, за разлика от пресъхналите, макар и относително евтини сандвичи на SOF. А безплатния интернет на летището е по-скоро добро пожелание, отколкото нещо, което може да се използва действително. За разлика например от този на летището във Виена, който ми е позволявал и видео-конферентен разговор.

В заключение искам само да допълня, че всяко летище отразява до голяма степен характера на държавата, която представлява. Летище София няма как да избяга по-далеч от дупките по пътищата и бездомните кучета, защото, за да е различно, трябва да се промени манталитетът на хората, които работят или пътуват през него.

 
 

Пенелопе Крус ще играе Донатела Версаче в тв сериал

| от chronicle.bg, по БТА |

Холивудската прима и носителка на „Оскар“ Пенелопе Крус ще се превъплъти в Донатела Версаче. Можем да я видим в новия сезон на популярния сериал „Американска криминална история“.

Телевизионният сериал ще бъде посветен на загадъчното убийство на брата на Донатела Версаче. Джани Версаче е и основател на легендарната модна къща . Той ще бъде озаглавен „Версаче: Американска криминална история“.

Десет серийната поредица под режисурата на Райън Мърфи ще излезе на екран през следващата година. Мърфи вече засне един сезон на сериала, посветен на спортиста О’ Джей Симпсън. Тази продукция беше удостоена с награда „Еми“ в категорията най-добър мини-сериал.

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Имат си и добри страни

| от |

Изборите са като бременността – след петата нежелана вече става досадно.

И пак ще има смях през сълзи, Слави ще изпее „Студио Х“, хората ще правят карикатури, постове ще се коментират. Накрая всички, дето много разбират, няма да гласуват и после ще са недоволни заедно с тия, дето са гласували. Никой няма да погледне нещата от хубавата страна. Никой няма да си даде сметка, че партиите имат и добри качества.

Вярно, трябва малко мисъл, четене и безсрамно изкривяване на фактите, но наистина имат. Нека погледнем нещата от положителната страна, преди да е станало късно.

ГЕРБ

Бойко Борисов мълчи и това е доста добре. Правителството му построи много магистрали и една Арена Армеец. Арената е най-хубавото от ГЕРБ, защото имам един приятел, който чака Цеца да дойде да пее там 5 месеца. В деня на концерта седна да пие от обяд, отиде в Арената и накрая си тръгна преди Цеца да излезе, защото се е напил много. Ако ГЕРБ не бяха построили Арена Армеец, тази история нямаше да съществува!

БСП за България

Корнелия Нинова говори и това е още по-смешно.

Има сериозен шанс, когато кариерата й приключи, което се надявам всички да се надяваме да е скоро, Корнелия да издаде мемоари със заглавие „С кон до Бъркли и обратно“. И да се подарява с всеки вестник Телеграф.

Да, България + Зелените + ДЕОС

Виолетови, зелени, розови – аз им викам скитълс. В това обединение хора от миналото правят деветдесетарско парти с копнежи за бъдещето. А в ъгъла един програмист пуска електронна музика от лаптоп.

Нова република

Нова република е просто още малко Да, България. Нова Република е Да, България, ако баща й се беше заигравал с колана малко повече вместо да й казва, че е специална. Колко нова може да е една република, ако има вестник, м?

Воля

Марешки е добър и съобразителен човек. Той е видял, че качеството на хляба и зрелищата доведе нещата до там народът да иска бензин и лекарства.

Обединени патриоти

НФСБ, Атака и ВМРО са водени съответно от човек, който мрази Атака, човек, който мрази НФСБ и човек, който обича казармата. ОП напомня на дете на плажа, което се кара на морето и след това бяга, когато вълната дойде.

Реформаторски блок + Глас Народен

Дават сериозен шанс на Петър Петков – Гетомен да стане депутат. Това ще го оттегли от рап сцената, което е чудесно. Гетомен е за музиката това, което е Ангела Меркел за… музиката.

Движение „Възраждане“

Тази партия е шопска салата с 50 грама гроздова в неделя на обед, докато по радиото върви програма Хоризонт. А единственият повод да станеш от масата е за да нахраниш кокошките. Тази партия е идилия.

ДСП

Ахмед Доган извършва типичната си доставка на силност в думите. Обединителния му патриотизъм обяснява на практика като отидем до детската градина на малкия, просто да вземем, което си искаме – нали всички са деца.

ДОСТ

Откакто спряха „Малката булка“, гладът за турски сериали е огромен. Тук се намесва ДОСТ с цяло риалити, покрай скандала с турския посланик и пропъждането на турски агитатори от България. А ние се притеснявахме за едно русначе на Евровизия. Я гледайте тук какво става!

 
 

Новият трейлър към „Фарго“ представя нови герои

| от chronicle.bg |

Новият трейлър към трети сезон на сериала „Фарго“ разкрива лицата на част от новите герои.

В последния месец вече излязоха два трейлъра към епизодите. В тях участва Юън Макгрегър, който ще влезе в ролята на двама братя близнаци.

В новия 30-секунден клип най-накрая виждаме и Кари Коун, Мери Елизабет Уинстед и Дейвид Тюлис, които също ще вземат участие в епизодите.

Видеото включва и диалог, очаквано, с тежък акцент от Минесота.

Засега подробностите около новия сезон са оскъдни, но се знае със сигурност, че в него Юън Макгрегър ще играе братята Емит и Рей Стъси.

Емит е кралят на паркингите. Той е красив, богат, истински магнат, семеен мъж и пример за успеха на американската мечта. Поне така е описван в сценария. Брат му Рей е незначително по-млад (все пак са близнаци). Той има по-различна история – напълнял, оплешивяващ мъж, той е от онези, които са изживели своите златни моменти в гимназията.

Действието в трети сезон се развива през 2010 година.

Трети сезон на „Fargo“ ще се появи на екран на 19 април във Великобритания.

Вижте трейлъра към новите епизоди: