За Летище София : Killing me (SOF)tly

| от | |

Продължаваме с различни мнения за Летище София и качеството на услугите, които предлага. Осъзнаваме, че мненията ще са от едната крайност в другата и сме готови да публикуваме всяка една гледна точка. Днес публикуваме гледната точка на Милко Георгиев   (http://georgievs.net), а в неговия блог можете да откриете още доста интересни статии на тема пътуване и не само.

Знаете ли как се казва Аерогара София? Враждебна. И с право. Мисля, че трябва непременно да запазим това име поне до момента, в който характера на това летище не бъде променен по някакво магическо стечение на обстоятелствата.

Решението да напиша този материал е предизвикано от статията на Веселин Николов. Разбирам и уважавам неговата позиция, но като човек, който на практика всяка седмица ползва тази инфраструктура имам свое, малко по-различно мнение.

С цел да бъда обективен, ще се опитам колкото ми е възможно безпристрастно да обсъдя силните и слабите страни на летище София от гледна точка на професионалния пътешественик.

Sofia-Airport-Terminal-1

Основна силна страна на Аерогара София е, че това е малко, провинциално летище. Провинциално, защото е далеч от големите маршрути и не се използва често за прекачване в други направления. Тази роля в региона играе истанбулското летище Ататюрк (IST), а с навлизането на Qatar Airlines на регионалния пазар отчасти и Букурещ (OTР), който се превърна в техен хъб за Азия.

Летище София е сравнително добре екипирано за зимни условия като пистата е сертицифирана по ICAO Category 3, което включва навигационна система за кацане в мъгла и две площадки за обезледяване (de-icing). Същевременно според Wikipedia системата за навигация не работи поради интерференции със системата за сигурност и паркинг за товарни камиони близо до летището, нещо което не успях да проверя от независим източник. В резюме, Враждебна разполага с общо 7 ръкава, 38 гишета за регистрация и паркинг за 820 автомобила.

Аерогара София обслужва един доста умерен пътникопоток. Според IATA през 2013 през него са преминали малко повече от 3.5 милиона пътници. За сравнение Ататюрк в Истанбул обслужва годишно 51.3 милиона, Букурещ 7,6 милиона, а Атина малко над 12 милиона.

Наблюденията ми през последните три години показват стабилност на наземните операции. За този период съм имал общо три отменени полета, от които един поради метеорологичните условия в София. Справянето на летище София със снега е по-добро от големи летища като LHR (Хийтроу), AMS (Амстердам) или по-малки, като LYS (Лион). За съжаление не мога да подплатя това усещане с обективни данни, защото не намерих такива.

Малкия човекопоток помага значително бързото преминаване през летището. Единственото тясно място е проверката за сигурност, която в натоварени моменти, поради ограничения си капацитет на 3 до максимум 4 индукционни рамки понякога води до опашка, която се извива до ескалаторите на летището. Като цяло максималния ми престой на опашки за проверки не е превишавал 25-30 минути. Тук е важно да се отбележи, че аз (почти) никога не регистрирам багаж и пътувам само с ръчен такъв (виж The Ultimate Travel Guide part 12 and 3).

С това положителните аспекти на летището, поне за мен, свършват. Летището не е обикновена обществена сграда. Това е абсолютно първата точка на контакт на пристигащите и последна за заминаващите. Това е първото и последното впечатление за държавата. Поддръжката, външния вид, миризмата, чистотата са нарицателни за тези на държавата. Така например, първия контакт на пристигащите в София е с потресаващите катодни телевизионни монитори в помещението за получаване на багаж, които са там със сигурност от пускането на Терминал 2 през 2006 година. Всеки опит да бъде различено нещо на тях на разстояние повече от метър е обречен на неуспех и за най-зоркия поглед. Същите „екрани“ посрещат пътниците на изхода от паспортната проверка, а като цяло модерните LCD екрани в коридорите на аерогарата са собственост на рекламна агенция, която показва изключително неадекватни self-promotion клипове на самото летище на тях. Ако имате неблагоразумието да забравите да проверите гейта си на телевизорите Велико Търново при паспортната проверка, може да ви се наложи да извървите над 250 метра обратно до последния източник на актуална информация на летището.

Следващия контакт на пътниците на летище София е постоянната миризма на цигари. Една от видимите причини за това, независимо от абсолютната забрана за пушене на обществени места е, че се пуши непосредствено пред въртящите се врати на Терминал 2, а димът спокойно влиза и осмърдява цялото помещение чак до ръкавите за качване. Втора, публична тайна е, че персоналът на летището пуши. Ставал съм многократно свидетел на това в помещение, което се ползва от персонала и Гранична Полиция, което се намира до гейт А1. Не се съмнявам, че това се случва и на други места, поне съдейки по миризмата. На значително по- „екзотични“, поне в българските представи летища като Рияд (Саудитска Арабия), Казабланка (Мароко) или Доха (Катар) би било абсолютно немислимо да се носят такива миазми.

Като куриоз мога да спомена как се отнасят към това други летища. Преди няколко месеца се оплаках в Туитър, че на летището в Мюнхен (което признавам, е едно от любимите ми), поради недостатъчна вентилация около „душегубките“ за пушачи (кабинки, в които е възможно да се пуши) миризмата е силна и осезаема на десетки метри. Не само, че ми бе отговорено по-малко от 5 минути след изпращането на съобщението, но и проблемът изчезна в рамките на седмица, до завръщането ми отново през същото летище.

Нека поговорим за транспорта от и до летището. От атентата в Сарафово насам, на летище София са в сила „антитерористични“ мерки, които се измерват с мръсни полицейски ленти, преграждащи разширенията за спиране пред Терминал 2 и скучаещ пост от гранични полицаи на входа на летището. Докато за второто може да има някакъв смисъл, смисълът на първото е единствено и само да се ограничи родния селски тарикатлък на тези, които не искат да плаща за паркинг. С тази антитерористична дейност е нагърбена гранична полиция, която дебне всеки спрял и въз основа на някакви свои критерии решава кой престой е допустим и кой – не. За сведение на посрещачите и изпращачите, на всички нормални летища има зона за бързо паркиране (до 5 минути). Тя се регулира по много начини – с талони, с контролни коли, с паяци – но никъде не съм се сблъсквал с такава висока степен на идиотизъм в организацията на движението.

Втори елемент на красотата на транспорта до летището е паркинга за 820 автомобила, с който то разполага. Ще пропусна дългите перипетии по ръчното таксуване без касови бележки, продължило години наред, основен повод за роптаенето ми е изключително западналото състояние, в което той се намира. Голяма заслуга за това имат самите посрещачи и изпращачи, които систематично спират под големите счупени светлинни забранителни знаци, снабдени със звукова сигнализация. Като резултат паркингът е една непрекъсната какафония от сърдити звуци под тъжния поглед на изтърбушени пластмасови светлинни кутии. Особено внимание в паркинга трябва да бъде обърнато на вратите, които водят към летището. Рядко съм виждал по-мръсни и разбити врати, но никога на летище. И за да допълним това, направете опит да минете с количка за багаж през тях. С цел максимално затрудняване на пътуващите, те са направени точно с 5 см по-малки, което изисква отварянето и на двете крила, което от своя страна изисква наличието на двама души. Всичко в името на пътника.

Ако вече сте допуснали грешката да спрете на паркинга, следващото предизвикателство е да платите за него. Това става на един автомат за плащане, тъй като вторият такъв е винаги развален. Автоматът приема само банкноти и монети, при това доста селективно за банкнотите. Ако трябва да ви върне ресто, то непременно ще е в монети по един лев. Няма опция за плащане с карта, което особено радва чужденците.

Sofia-airport

И като си заговорихме за чужденци, част от очарованието на софийското летище е да наблюдаваш лицето на току-що пристигнал чужденец, когато трябва да му бъде обяснено, че билети за градския транспорт се купуват само срещу левове, по възможност стотинки, а след това същия ръчно се перфорира. Ако съчетаете това и с познанията по чужди езици на персонала и най-вече на шофьорите в Градския Транспорт (както и липсата на всякакви обяснителни надписи, даже и на български), то преживяването е достойно за най-добрите примери на stand-up comedy. Няма карти на градския транспорт, няма ясна идея къде точно ще ги заведе култовия автобус 84, всичко е като в много екзотично пътешествие по National Geographic.

Взимането на такси също е част от това екзотично пътешествие. Още щом се насочите към изхода на такситата, двама-трима угрижени типа непременно ще ви попитат дали ви трябва такова. Това са така наречените „копърки“ с които летището няма никакво желание да се справи от години. Независимо от договора си с небезизвестна софийска компания таксита, тези откровени мошеници във фоайето на летището продължават необезпокоявано да примамват неподозиращи пътници. А ако успеете да се измъкнете от тях, вероятността да попаднете в „легално“ такси- газова камера на пушач, който в най-добрия случай ще ви попита „пречи ли ви цигарата?“ е 50/50.

Но за да заслужи напълно името си Враждебна, основната причина за това са работещите на летището. Правя уговорката, че на аерогара София работят много хора, които са мили, симпатични и дружелюбни. За съжаление не те се набиват на очи. Видими, както за мен, така и за чужденците са намусените, недружелюбни, говорещи изключително лош какъвто и да е чужд език служители. Последния пример, на който станах свидетел тази сутрин беше служител на проверката за сигурност, който повтаряше следния рефрен: „Комютър? Ликуид? Козметик? Покет емпти? Шуус!“. Последното, трудно за разбиране, е императив да си свалите обувките за проверка. Никъде по света служителите за сигурност не се отличават с особена любезност. Минавал съм проверки, някои от които доста ожесточени – както в Европа, Щатите, така и например в Израел. Навсякъде, макар и без особена топлина, тези служители се отнасят почтително, диалогично и обясняват какво и защо правят. Е, разбира се има и по-зле, особено в източна посока, но това е отделна тема за друг текст.

Сега бих искал да се върна на аргументите от статията, която стана причина за написването на този текст. Макар и да съм съгласен с много от забележките за други летища, в частност определено няма как да не се съглася, че Шарл Де Гол (CDG) е може би едно от най-лошо организираните европейски летища, смятам, че аргументацията му е по-скоро в посока, че софийското летище е малко, незначително и печели най-вече от това. Никъде не съм срещал радикално по-лоши тоалетни от тези в София, които, съгласен съм, са напълно приемливи. Що се отнася до храната, с изключение на няколко американски летища като IAD (Вашингтон – Дълес), LAX (Лос Анджелис) Commuter Terminal, отчасти SFO (Сан Франциско), повечето европейски летища предлагат доста широк избор от храна, повечето от която е топла, за разлика от пресъхналите, макар и относително евтини сандвичи на SOF. А безплатния интернет на летището е по-скоро добро пожелание, отколкото нещо, което може да се използва действително. За разлика например от този на летището във Виена, който ми е позволявал и видео-конферентен разговор.

В заключение искам само да допълня, че всяко летище отразява до голяма степен характера на държавата, която представлява. Летище София няма как да избяга по-далеч от дупките по пътищата и бездомните кучета, защото, за да е различно, трябва да се промени манталитетът на хората, които работят или пътуват през него.

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Изтекоха снимки на новия смартфон на Meizu

| от chronicle.bg |

Наскоро Meizu представи официално смартфоните Pro 6 Plus и M3X.

На 6 декември компанията ще даде пресконференция, на която вероятно ще представи още свои устройства. Слуховете твърдят, че Meizu ще покаже M5 Note, но на сцената ще се появи и друга джаджа с кодовото име Meizu Four (1206).

Днес в китайската социална мрежа се появи порция снимки на телефона.

Все още няма официална информация за спецификациите на смартфона, но според слухове, Meizu Four ще има извит 2K AMOLED Edge дисплей и Exynos 8890 чипсет.

Meizu-Four-leak_6

Източник: GSM Arena

 
 

9 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Иван Бондоков

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес продължаваме с Иван Бондоков: съ-основател на Limacon – първият център за развитие на социален капитал в България. Занимава се с маркетинг и PR, развиване на социален капитал на личностно и общностно ниво и е китарист и поет по душа.

Ето какво каза той за любимите си реклами, като предварително заяви, че не се притеснява, че повечето от тях са леко нецензурни:

За мен най-добрите реклами са тези, които не адресират директно продукта на фирмата. Тези реклами, които не навират в лицето на зрителя колко готин и нужен е дадения продукт за него. Обожавам интелигентните реклами и нереализирана мечта ми е да направя подобна реклама за култов бранд.

Bud Light „Cut The Cheese“

Феноменална реклама, която се заиграва с няколко жаргонни израза за различни физиологични процеси, които извършваме в ежедневието си! За повечето от вас, както и за мен, ще е нужно да прочетете коментарите под видеото, за да разберете гениалността на сценаристите. Велико!

Bud Light Swear Jar

Продължавам с „вулгарните“ реклами, които са били забранени за масово разпространение. Феноменалните Ab InBev, които произвеждат едни от най-известните марки бира в света, отново къртят с тази реклама и нейната сестра в третото видео! Мисля, че няма нужда от разяснение защо е феноменална.

Bud Light Clothing Drive

Пак да кажа – тези хора правят най-великите реклами! Насладете се на това заиграване с една вътрешно-фирмена кауза, а именно да се даряват дрехи за бедните в замяна на една биричка.

Old Spice | The Man Your Man Could Smell Like

Не мога да пропусна великите реклами на Old Spice, които странно защо от скоро взеха да се въртят по българските телевизии, но и ние си знаем, че за много неща сме назад от всички други. Изключително работещо е да изграждаш рекламна стратегия около един човек/актьор, който да се превърне в лице на целия продук. Разгледайте и видеата, в които перфектно сложения мъж отговаря на коментари под неговите реклами в youtube – супер смарт!

Bud Light – „Candle Light“ Horse 

Разък завой отново към Bud Light и тази реклама, която е апогей на „вулгарността“. Нечовешки добре измислено.

Metallica – Hardwired….To Self-Destruct

Като върл фен на Metallica не мога да не ви споделя този душевен оргазъм. Страхотно измислено и няма как човек освен да иска да си купи тавата, да не тръгне да търси и такива ръкавици.

Mercedes Benz – Library 

За тази яка реклама говор просто слоганът накрая – красива отвън, умна отвътре.

Porsche 911 commercial

Рекламата на любимата ми марка коли, която много точно обрисува една човешка мечта. Завършвам с този майсторски миг на интелигентност, стил, страст и човечност. Настръхвам като я гледам просто. Велико!

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.