За Гран при на Абу Даби от мястото на събитието

| от |

При всеки един кръг от календара на Формула 1 събитието нахлува в града за няколко дни, превръща го в място за безкрайни забавления и също толкова бързо изчезва, заедно с пушека от изгорели гуми и свистенето на високооборотните двигатели. Какво остава ли  – усещането, че и ти по някакъв начин си бил част от събитието, някоя друга снимка за спомен и много размишления …

ADGP 1Миналата седмица беше ред на Абу Даби. Както вече писах, пистата Яс Марина е впечатляващо съоръжение и неслучайно е едно от любимите места на състезатели, отбори и публика. Луис Хамилтън казва: «Пистата и целия комплекс Яс Марина са наистина впечатляващи, а надпреварата от слънце до здрач е уникална.» Нико Розберг признава, че това е любимото му състезание, А Рос Браун допълва, че Абу Даби Гран при несъмнено е сред най-ярките в календара на Формула 1. Уикенд, който отборите винаги харесват, грандиозно шоу както за публиката по трибуните и за онези пред телевизорите.

ADGP 2

Това беше моето трето състезание от Формула1, което щях да гледам на живо, след Гран при на Великобритания на пистата «Силвърстоун» и Гран при на Турция на «Истанбул Парк». Пътувайки към Абу Даби си мислех как точно ще успеят да се справят местните с организацията на подобно мащабно събитие, продължаващо четири дни. Имах съмнения. Имах съмнения, защото си спомних как първия ден до «Силвърстоун» и обратно до Лондон смених  влак, автобус, такси, повече от час ходене пеша през тучни английски ливади, а на следващия ден се оказа, че трябва да открия нов начин на придвижване, защото е Неделя. В Турция бях с организирана група от България и автобус, който ни закара директно на пистата, но там имаше други неудобства заради горещото време, огромни задръствания, безкрайни проверки за сигурност. Емирствата нямат влакове, оскъдна автобусна връзка между Абу Даби и Дубай, горещо време по подразбиране, липса на достатъчно  опит в организирането на събития с над 50 хиляди човека.

 

ADGP 3

 

За да получите бегла представа за каква организация става дума, малко факти за това, какво се случва зад сцената. Над 40 тона товари за всеки един отбор, в 140 контейнера, пристигащи с 5 товарни самолета Боинг 747 трябва да бъдат извозени и разпределени до пистата. 25 хиляди паркинг места трябва да бъдат запълнени, а зрителите безопасно извозени до трибуните. Над 200 автобуса трябва да бъдат осигурени  за всеки един ден и 350 шофьора.  Организиране на 10 хиляди човека обслужващ персонал за състезателния уикенд. Над 300 хиляди малки бутилки с вода за безплатно раздаване на зрителите. Цифри. Добавете към тях охраната и организирането на сигурността на отбори, важни  гости, зрители, журналисти, фотографи, филмови звезди, музиканти … Три състезателни дни, включващи надпревари от GP2, GP3, Порше Мобил 1, тренировки, квалификации, състезания, завършващи с три големи концерта късно през нощта.

 

ADGP 4

Разбираш, че всички са си свършили отлично работата, когато на теб, като обикновен зрител, не ти се налага да мислиш как да огранизираш транспорта си до там, защото подробно са разяснени всички възможни варианти в книжката с програма за уикенда, идваща заедно с билета ти.

 

ADGP 12

 

Не ти се налага да чакаш на дълги опашки за проверка на багажа, защото има повече от достатъчно монтирани скенери за целта на всички възможни входове. Не ти се налага да търсиш от къде да си  купиш вода, при положение, че е забранено да внасяш течности на територията на пистата, защото в момента в който минеш нужните проверки, някой от персонала веднага ти подава бутилка минерална вода. Не ти се налага да се редиш за пропуска си за концерта вечерта, защото друг човек от персонала, също толкова неусетно ти слага нужната гривна на ръката още с влизането ти. Когато вече си минал много бързо през всички проверки и е дошло време за забавления, за храна или просто за една бира в горещото време, опашки няма. Няма опашки и пред тоалетните, защото са достатъчно. Освен това остават чисти през целия ден и не на последно място – климатизирани са.

ADGP 5

 

Когато на залез чуеш запалването на двигателите и изпиляващия слуха ти специфичен шум, пулсът ти се вдига заедно с оборотите. Въздухът е нажежен в очакване на старта. Оттам нататък всичко е състезание. Всеки е вперил поглед в летящите пред очите му болиди. На скоростните отсечки е трудно да ги проследяваш с очи, толкова бързо се движат.

ADGP 7

Почти всеки прави отчаяни опити да запечата с камера, телефон или таблет своя фаворит на пистата, но при тези скорости и все по-оскъдната слънчева светлина, това е много трудна задача.

ADGP 8

/Кими Райконен след отпадането си още в първата обиколка на състезанието/

За целта си е необходима сериозна техника, умения, тренировки и най-вече достъп до самата писта.

 

ADGP 9

Времето отлита неусетно бързо и ти се струва, че има пряка връзка между летящите пред очите ти  болиди и стрелките на часовника. В тази скоростна надпревара единственото нещо, което може да отмести погледа ти от пистата е залязващото слънце. Красотата на залеза и частичното слънчево затъмнение точно в онзи момент бяха само още едно прекрасно допълнение към завършека на целия уикенд.

ADGP 10И докато все още в очите ми блещукаха отраженията на финалните фоейерверки констатирах със задоволство, че този път Абу Даби се справиха.

ADGP 11

Справиха се повече от добре. Да, ще кажете, с пари всеки може и аз няма да го отрека. Парите са необходимо условие, но съвсем не е единствено и достатъчно такова,  за да се превърне едно обикновено състезание в приятно преживяване.  Дадох си сметка, че това го правят хората. Всички, които са въвлечени в организацията и провеждането му, всеки един, от висшите мениджъри, от координаторите, от охраната, от полицаите, от шофьорите на автобусите, от обслужващия персонал, от … до последния доброволец на пистата, във всеки един от тях личеше желанието, че иска да си свърши работа и то повече от добре. Искаха и те да допринесат с нещо за да превърнат събитието в празник и го правеха с усмивка.

ADGP 6

След два дълги, положителни, уморителни дни, след наелектризиращия концерт на Депеш Мод, приключил късно през нощта след състезанието, шофирах обратно към 200 км по осветена магистрала и отново преосмислих какво значи «с грижа за хората». В онзи  момент се сетих и за друго безумно заглавие от преди години в българските медии: «Доброславци чака Формула 1!» … ще ни се наложи да почакаме.

Защото освен, че е пари, повече от всичко друго е начин на мислене и желание да го направиш както трябва.

ADGP 13

за вас от мястото на събитието: Христина Димитрова @christindim

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Съседите, които всеки познава

| от Калин Василев |

1.Винаги има една възрастна баба, която е информирана за всичко

Когато се нанасяш ще ти нахвърля устно кой кой е в блока, кое ти е мазето, кога е ремонтиран апартамента ти от предишните му собственици. С голяма вероятност познава баба ти, тъй като през 1968 г. са били в съседни квартири. Тя се движи бавно и регистрира всичко и всеки. Информацията споделя охотно, но на уше. Ако си мекушав може да те хване за слушател и да ти предизвика суицидни мисли от досадни подробности;

Плюсове: винаги може да я попиташ за рецепта против разстройство или баница. Или кой е бил партийния секретар на града преди 40 години;

Минуси: да знаеш, че те разнася кой влиза и излиза у вас. Ако те спре на вратата с ново гадже ще пита дали тя е сестричка на онова момиче;

2. Домоуправителят

След трийсет безуспешни събрания на входа, на които присъствате между 6-8 души, никой не иска да стане домоуправител /макар и платен/. Инцидентно през входа по време на събрание преминава най-младият съсед – див купонджия. Той поздравява вяло и пита защо е тоя митинг /като на ум мисли дали не се наговаряте да го изхвърлите от блока/. Когато разбира причината без запъване предлага той да кара влака. На всички пада камък от сърцето, че гордиевият възел е разсечен и най-сетне има домоуправител. Първите две седмици той не ебава нищо и никого. След това забелязвате как е докарал машинка и коси тревата отпред, инициативно събира пари за ремонт на фоаето, сменя пощенските кутии, появяват се картини от левчето по стените на първия етаж и входа става „цице“ /бижу/. Внезапно обаче асансьорът е спрян, а същата вечер се провежда полицейска екшън акция и прибират домоуправителя в патрулка. След два дни е пуснат от ареста – не било екстази това в дома му, а обикновен парацетамол и не било трева, а чай от лайка. Всички прозорци от 1-ия до 8-ия етаж ги измива лично. Слага се стенен часовник на партера. И така до следващата спецакция;

Плюсове: човекът е пич и винаги можеш да си намериш чрез него разни неща– леки наркотици /с отстъпката по комшийски/, момичета /за компания/, момичета /за консумация/, момчета /за к‘вот ти трябват, включително и да ти нацепят дървата или да ти изперат килимите/, разни крадени вещи /акумулатори, касетофони, кожени якета, турски дънки/, човешки органи /донори на органи/, пари на заем /срещу хубава лихва/;

Минуси: ако си му съсед на етажа ще се принудиш да си продадеш жилището или да си прережеш вените Глобите на полицията за нарушаване на обществения ред не го плашат.

3. Вечният критик

Във всеки блок има една жена около 50-те, която е яростен критик на всичко – защо входната врата се отваря навътре, а не навън, защо на шестия етаж крушката е от 60 вата, а не от 75 /тя живее на втори/, защо на бай Пешо изтривалката пред вратата е кафява, след като на едно събрание през 92-а се решило да са черни, защо някаква котка й била влязла в мазето, защо не се раждат деца в блока, защо не се въведат чипове на асансьора /услугата струва 640 лв., а тя отказва да плаща променената от 1,90 лв. на 2,20 лв. такса за осветление с мотива, че на референдума преди три години е гласува „за“ атомната централа в Белене/. Тя е готова да спори с всекиго, дори и със себе си, стига да намери съмишленици на първото си аз. Тя идва и се кара с теб с 6:30 ч. в събота сутрин понеже някакъв гълъб ти кацнал на ламарината на кухнята и „ти не знаеш, колко са токсични техните изпражнения, разяждат желязо и ще скапят сглобките на блока и канализацията, и затова тече покрива“. След което те плаши със съд – „Съдебен спор“ по „Нова“.

Плюсове: понякога нейната упоритост и склонност за кавги успяват да накарат и най-големите „мърди“ да свършат нещо. Макар и безполезно – например да се преместят пощенските кутии от дясната стена на лявата. „Аз съм левичарка, как не го запомнихте, от кога повтарям, от жанвиденово-време“.

Минуси: изпитваш бурно желание да я удариш почти всеки път, когато се разминаваш с нея. Дори си мислил как може да направиш шашма с асансьора и да я метнеш в шахтата.

4. Две палави наемателки

Едната версия за тях е, че разработват бардак и съответно укриват данъци от стопанска дейност, а другата е, че интензивно се радват на младостта си. Хубавото е, че на никого не правят лошо, напротив. Сега имало някакви вопли и стенания, които съседът им чувал, но се предполага, че неговото е жалба по младост. По-големият проблем е, че регулярно от тяхната тераса се изхвърлят кондоми и падат в градинката, а деца играят вън. След като съседката, която е кожен и венерически лекар, невинно остави едни специални брошури пред вратата им кондомите изчезнаха. Запуши се канализацията, но следите водят в различни посоки.

Плюсове: едно ергенче от входа заяви от собствен опит, че им е гостувал и си прекарал много добре. Сиреч, добър лек срещу самотата са.

Минуси: няма.

5. Скандалджиите

Има едно семейство, което правят великолепни скандали през два-три дни. По традиция жената започва дълъг монолог, в който на висок тон описва кусурите на мъжа си. Монологът си тече много гладко и спокойно до момента в който вербално не бъде засегната свекървата. В този момент се отваря кухненския прозорец и полита някаква вещ, която се стоварва пред входа – саксия, микровълнова, тиган, леген с пране, кутия за гримове, табуретка, затварачка за буркани. Чест прави на мъжа, че той не отговаря на обидите, а само разчиства през прозореца ненужните вещи. Част от тях стават неизползваеми, поради гравитацията от шестия етаж до долу. Чест прави на жената, че не е вещоманка, а продължава бурно, почти истерично, да излага мотивите от неудовлетворителното си съжителстване и продължава да реди обиди. Добре, че във входа кипи сътрудничество и в пика на скандала техният съсед – домоуправителят, пуска мощна уредба, с която заглушава жената, което е знак за почти глухата чистачка от третия етаж да излезе навън и да събере разни вещи, които на следващия ден да предаде на въпросното семейство.

Плюсове: въпреки особеностите си, това са най-гостоприемните и услужливи хора във входа – ако се наложи, ще ти загледат малко дете, за да четеш за изпити, ще ти помогнат да си събереш въглищата, ще помогнат за ремонта и т.н.;

Минуси: пази се от падащи предмети;

6. Във всеки блок по статистическа логика се пада по един (не)официален луд

Проблемът е при малките кооперации, където математиката малко куца и се налага хората да се редуват в тази част. Всъщност лудият се разминава с теб и най-невинно така те удря по гърба, че едва не се разплескваш на стълбите. Не можеш да му търсиш никаква отговорност, защото „е освободен от данъци“, няма места по лудниците, а и отделно е як за трима. Леките телесни повреди се търпят, обаче лятно време го ударя сачмата и тръгва гол навън, което често се явява отправна точка за ориентир в обикновени разговори „значи, това се намира на двеста метра от блока на Гоше Лудия, дето се съблича“.

Плюсове: всички лесно се ориентират къде живееш. Понякога и на него му писва от скандалджиите, затова се качва при тях, първо „респектира“ жената, сетне сяда да кърка с мъжа. Очаква се в скоро време жената да вдигне такъв скандал, че мъжът й да изхвърли лудия през прозореца;

Минуси: множество животозастрашаващи ситуации. Оплакванията при кварталния не вършат работа. Отговорът е – не му обръщайте внимание, момчето не си е добре.