За Гран при на Абу Даби от мястото на събитието

| от |

При всеки един кръг от календара на Формула 1 събитието нахлува в града за няколко дни, превръща го в място за безкрайни забавления и също толкова бързо изчезва, заедно с пушека от изгорели гуми и свистенето на високооборотните двигатели. Какво остава ли  – усещането, че и ти по някакъв начин си бил част от събитието, някоя друга снимка за спомен и много размишления …

ADGP 1Миналата седмица беше ред на Абу Даби. Както вече писах, пистата Яс Марина е впечатляващо съоръжение и неслучайно е едно от любимите места на състезатели, отбори и публика. Луис Хамилтън казва: «Пистата и целия комплекс Яс Марина са наистина впечатляващи, а надпреварата от слънце до здрач е уникална.» Нико Розберг признава, че това е любимото му състезание, А Рос Браун допълва, че Абу Даби Гран при несъмнено е сред най-ярките в календара на Формула 1. Уикенд, който отборите винаги харесват, грандиозно шоу както за публиката по трибуните и за онези пред телевизорите.

ADGP 2

Това беше моето трето състезание от Формула1, което щях да гледам на живо, след Гран при на Великобритания на пистата «Силвърстоун» и Гран при на Турция на «Истанбул Парк». Пътувайки към Абу Даби си мислех как точно ще успеят да се справят местните с организацията на подобно мащабно събитие, продължаващо четири дни. Имах съмнения. Имах съмнения, защото си спомних как първия ден до «Силвърстоун» и обратно до Лондон смених  влак, автобус, такси, повече от час ходене пеша през тучни английски ливади, а на следващия ден се оказа, че трябва да открия нов начин на придвижване, защото е Неделя. В Турция бях с организирана група от България и автобус, който ни закара директно на пистата, но там имаше други неудобства заради горещото време, огромни задръствания, безкрайни проверки за сигурност. Емирствата нямат влакове, оскъдна автобусна връзка между Абу Даби и Дубай, горещо време по подразбиране, липса на достатъчно  опит в организирането на събития с над 50 хиляди човека.

 

ADGP 3

 

За да получите бегла представа за каква организация става дума, малко факти за това, какво се случва зад сцената. Над 40 тона товари за всеки един отбор, в 140 контейнера, пристигащи с 5 товарни самолета Боинг 747 трябва да бъдат извозени и разпределени до пистата. 25 хиляди паркинг места трябва да бъдат запълнени, а зрителите безопасно извозени до трибуните. Над 200 автобуса трябва да бъдат осигурени  за всеки един ден и 350 шофьора.  Организиране на 10 хиляди човека обслужващ персонал за състезателния уикенд. Над 300 хиляди малки бутилки с вода за безплатно раздаване на зрителите. Цифри. Добавете към тях охраната и организирането на сигурността на отбори, важни  гости, зрители, журналисти, фотографи, филмови звезди, музиканти … Три състезателни дни, включващи надпревари от GP2, GP3, Порше Мобил 1, тренировки, квалификации, състезания, завършващи с три големи концерта късно през нощта.

 

ADGP 4

Разбираш, че всички са си свършили отлично работата, когато на теб, като обикновен зрител, не ти се налага да мислиш как да огранизираш транспорта си до там, защото подробно са разяснени всички възможни варианти в книжката с програма за уикенда, идваща заедно с билета ти.

 

ADGP 12

 

Не ти се налага да чакаш на дълги опашки за проверка на багажа, защото има повече от достатъчно монтирани скенери за целта на всички възможни входове. Не ти се налага да търсиш от къде да си  купиш вода, при положение, че е забранено да внасяш течности на територията на пистата, защото в момента в който минеш нужните проверки, някой от персонала веднага ти подава бутилка минерална вода. Не ти се налага да се редиш за пропуска си за концерта вечерта, защото друг човек от персонала, също толкова неусетно ти слага нужната гривна на ръката още с влизането ти. Когато вече си минал много бързо през всички проверки и е дошло време за забавления, за храна или просто за една бира в горещото време, опашки няма. Няма опашки и пред тоалетните, защото са достатъчно. Освен това остават чисти през целия ден и не на последно място – климатизирани са.

ADGP 5

 

Когато на залез чуеш запалването на двигателите и изпиляващия слуха ти специфичен шум, пулсът ти се вдига заедно с оборотите. Въздухът е нажежен в очакване на старта. Оттам нататък всичко е състезание. Всеки е вперил поглед в летящите пред очите му болиди. На скоростните отсечки е трудно да ги проследяваш с очи, толкова бързо се движат.

ADGP 7

Почти всеки прави отчаяни опити да запечата с камера, телефон или таблет своя фаворит на пистата, но при тези скорости и все по-оскъдната слънчева светлина, това е много трудна задача.

ADGP 8

/Кими Райконен след отпадането си още в първата обиколка на състезанието/

За целта си е необходима сериозна техника, умения, тренировки и най-вече достъп до самата писта.

 

ADGP 9

Времето отлита неусетно бързо и ти се струва, че има пряка връзка между летящите пред очите ти  болиди и стрелките на часовника. В тази скоростна надпревара единственото нещо, което може да отмести погледа ти от пистата е залязващото слънце. Красотата на залеза и частичното слънчево затъмнение точно в онзи момент бяха само още едно прекрасно допълнение към завършека на целия уикенд.

ADGP 10И докато все още в очите ми блещукаха отраженията на финалните фоейерверки констатирах със задоволство, че този път Абу Даби се справиха.

ADGP 11

Справиха се повече от добре. Да, ще кажете, с пари всеки може и аз няма да го отрека. Парите са необходимо условие, но съвсем не е единствено и достатъчно такова,  за да се превърне едно обикновено състезание в приятно преживяване.  Дадох си сметка, че това го правят хората. Всички, които са въвлечени в организацията и провеждането му, всеки един, от висшите мениджъри, от координаторите, от охраната, от полицаите, от шофьорите на автобусите, от обслужващия персонал, от … до последния доброволец на пистата, във всеки един от тях личеше желанието, че иска да си свърши работа и то повече от добре. Искаха и те да допринесат с нещо за да превърнат събитието в празник и го правеха с усмивка.

ADGP 6

След два дълги, положителни, уморителни дни, след наелектризиращия концерт на Депеш Мод, приключил късно през нощта след състезанието, шофирах обратно към 200 км по осветена магистрала и отново преосмислих какво значи «с грижа за хората». В онзи  момент се сетих и за друго безумно заглавие от преди години в българските медии: «Доброславци чака Формула 1!» … ще ни се наложи да почакаме.

Защото освен, че е пари, повече от всичко друго е начин на мислене и желание да го направиш както трябва.

ADGP 13

за вас от мястото на събитието: Христина Димитрова @christindim

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.